Махнах новината, която Джиджи беше публикувала.
Трябваше да направя това още вчера. Извинете ме за забавената реакция.

Извинете за глупавия въпрос- нещо против правилата ли бях публикувала? Признавам, че не ги помня наизуст, но мисля, че и друг път е имало подобни публикации в тази тема. Тези дни нямах нет...може би сте коментирали. Извинявам се отново!

Джиджи, с нищо не си нарушила правилата на форума.
Новината беше разтърсваща и тежка както за мен, така и за някои от потребителите на форума, които вече я бяха прочели.
Прецених, че тази новина би причинила болка на много от нашите потребители, затова я махнах.

Докога ще толерираме безхабернте родители незнам, ама докога ще се толерират безобразията в Домовете ...
Какъв изрод човешки трябва да си, за да биеш едно 4годишно изоставено дете ... Знаете ли всеки път като прочета подобно нещо си представям моето дете ... как някаква гнусна простачка му посяга ... защото знае, че няма кой да го защити, да го прегърне да го утеши...
И това си е ужасната истина, изоставените деца ядат бой защото плачат, защото не ядат без да се цапат, защото пишкат и акат не във време удобно за персонала, защото си играят шумно...
И това става в почти всички ДМСГ у нас ... това става и в обикновените детските ясли и градини на нашите деца, дето висим по двама родители-орли и често комплект баба и дядо над главата на всяко дете. Случаи с мои близки приятели - бол ...

Каква е тая варварска култура към децата не мога да разбера ... абсолютни примитиви и варвари ... И вместо гадината, която е била детето (а това не е изолиран случай)да бъде преследвана, вкл. наказателно, осъдена е журналистката, изнесла случая.

http://frognews.bg/news_45829/Asia_Pencheva_Kakvo_se_sluchi_i_zashto_me_osadiha

Ще се толерират, докато в главите ни е нормално да мислим, че ние можем да преценим по каква причина да набием детето си. Боя като възпитателно средство е приет в България.  Е да,ама критериите за това кога е ок да се удари се разминават. За едни е ок, ако не слуша, за други ако прави шум, за трети някаква друг причина. Та докато не изкореним това мислене, няма как да искаме онези с другите критерии да престанат.

това е така, но допълнителен нюанс внася и факта, че лелите по домовете няма кой въобще да ги сандърдисва, нямат нито мяра, нито спирачка. За тях изоставените деца са втора категория и се държат с тях като с кученца в зоомагазин

това е така, но допълнителен нюанс внася и факта, че лелите по домовете няма кой въобще да ги сандърдисва, нямат нито мяра, нито спирачка. За тях изоставените деца са втора категория и се държат с тях като с кученца в зоомагазин

Ама същото е и с родителите Фуси. Аз имах приятелка, чиято майка я пребиваше от бой за всяка дреболийка и до колкото си спомням, на никой през ум не му е минало да подстави под въпрос правото и да го прави. Нали и е майка, значи и мисли доброто и я възпитава.

не Боби, не е същото, ама изобщо не е същото

не Боби, не е същото, ама изобщо не е същото

Защо? Какво му е различното кой бие детето. 

Ох и аз имам пресен случай, подобен на тези, които коментира Боби.
Снощи мъжа ми отиде до аптеката за нещо и се върна потресен....
На влизане в аптеката се разминава с две жени, едната бута количка с момиченце горе долу на възрастта на нашето дете. Детето казало, че има пиш. Едната жена го взема от количката и.... после мъжа ми влиза в аптеката. Докато чака реда си, през прозореца случайно става свидетел на следното: Жената която е взела детето да го изпиша го връща обратно в количката, но буквално го изсипва вътре. Другата на секундата започва да бута возилото и детето пада напред, след което първата хваща детето, зашива му няколко шамара като през прозореца се вижда, че крещи насреща му. Детето се разплаква естествено. Мъжа ми едва се е сдържал да не излезе и да се намеси.
Ако не беше ми го разказал той, сигурно нямаше да го повярвам, честно.
И на мен ми се е случвало цял ден малкия да ми играе по нервите, ама в такава ситуация даже не съм си се и представяла. Нямам думи просто.

Мъжа ми едва се е сдържал да не излезе и да се намеси.

аз щях да се намеся, без да се въздържам.

Така е jam, това ни е лошото на нас българите- всички си мислим, че няма смисъл да се намесваме в такива ситуации, защото по-скоро ще изядем някоя псувня, отколкото да променим нещо. Аз съм сигурна обаче, че ако всички бяхме като теб, нещата щяха да са съвсем други.

Между другото аз се радвам, че не се е намесил, щото ако тия двечките му бяха теглили майните можеше и шамари да ядат....

Цитат на: Fussii в Юни 25, 2012, 23:38:28 pm

не Боби, не е същото, ама изобщо не е същото

Защо? Какво му е различното кой бие детето. 

толкова е безмислено да обяснявам каква е разликата между дете което расте при родителите си и изоставено дете, че и секунда време няма да изгубя да се обясняваме.

Джам и Джиджи, нали разказвах преди време историята ни от мадарската градинка, макар и с по-големи деца...никой не се намеси изкл. моя милост  Безразличието ни изяжда главите

толкова е безмислено да обяснявам каква е разликата между дете което расте при родителите си и изоставено дете, че и секунда време няма да изгубя да се обясняваме.

Не е това, което питах. Ти каза, че сме толерирали лелките, а аз мисля, че на тази лелка и е минало това през главата да го направи, понеже толерираме родителите да го правят същото понеже е прието подобно държание от този, който гледа и възпитава. Ако е израстнала с друг вид възпитание, нямаше да и мине през ум да го направи.  Та ако спрем да си бием децата, те няма да си бият техните и може и да израстнат да станат лелки, които не бият.  Това е, което мисля аз.

Та ако спрем да си бием децата, те няма да си бият техните и може и да израстнат да станат лелки, които не бият.  Това е, което мисля аз.

в дългосрочен план си права. това е пътят. но винаги има изцепки. въпросът е да има стабилен и постоянен контрол, така че изцепките да не се допускат или да се минимизират.

Не е това, което питах. Ти каза, че сме толерирали лелките, а аз мисля, че на тази лелка и е минало това през главата да го направи, понеже толерираме родителите да го правят същото понеже е прието подобно държание от този, който гледа и възпитава. Ако е израстнала с друг вид възпитание, нямаше да и мине през ум да го направи.  Та ако спрем да си бием децата, те няма да си бият техните и може и да израстнат да станат лелки, които не бият.  Това е, което мисля аз.

Боби, от думите ти излиза, че лелките от домовете се отнасят по този начин с децата там, тъй като самите те са били бити от родителите си и съответно толерират такъв вид "възпитание" дори и към собствените си наследници... Изглежда в случая те нямат вина, а цялото ни общество, което така или иначе бие децата си...  

Не знам, според мене каузалността е някъде другаде... И няма оправдание за абсолютно неприемливото, случващо се в повечето домове в България...

Доброто възпитание може да е нещо много впечатляващо, но то по-скоро се показва в известна степен, а не се доказва из основи и завинаги. Не може да се разчита само на добро възпитание. Нужни са редица от конкретни ефективни стъпки, които на верижния принцип да водят от насилието до наказанието. Защото тук се обсъждат случаи, които не толкова са толерирани от останалите, а просто не са наказани. В толерирането има и нещо от доброволното опрощаване, докато очевидно обществото просто  е безсилно да накаже насилниците. За да се случи това, е нужно да действат в синхрон много неща.

За домовете, градините, училищата - Не знам как е в другите страни, но специално в Англия не можеш да започнеш да работиш с така наречената "уязвима" категория хора (деца, възрастни), ако не ти е направен предварително CRB check. Това е всъщност нашето Свидетелство за съдимост, което се прави за 5 години назад. Проверката трае около месец и през това време ти нямаш все още достъп с учащите се примерно. Прави се периодично през няколко години тази проверка. На учителите абсолютно задължително се прави такава проверка, както и на целия персонал по домове, градини, училища, организации и т.н., работещи с уязвима категория хора.

  Като почнеш обаче, те следят в началото как се държиш, какво поведение имаш, груб ли си мил ли си и т.н. При всяко съмнение за непрофесионално поведение, има и верига от процедури, зависи какво си сгафил. Не знам дали има нормален, който си мисли, че може да удари дете и да му се размине. Няма как да стане!! Все някой ще забележи, ще чуе, а и детето може да не мълчи, защото е научено да не мълчи при такива случаи, защото никой няма право да му посяга. Ако това обаче се случи, това отива в досието на насилника, което пък ще излезе като информация при следващата му проверка за съдимост, ако от старото място го изритат и той реши да си търси ново място. С такова досие е малко вероятно да бъде посрещнат с отворени обятия на новото място.
Тук оставам настрана и въпроса какви мерки за сигурност има пак в тези места и как външен човек с лоши намерения просто почти няма шанс да влезе.

Обаче! 1. Какво се случва, ако в персонала има и роднини работещи там и тази история се покрие? За тази страна задължително във формулярите за работа се пита дали имаш роднини, работещи вече там. При нас обаче нещата са много роднински на много места, което пречи на професионалното. 2. Другият конфликтен елемент по нашите ширини са любимите ни приятелства на работните места. Това често може да възпрепятства да се отдели обективно професионалното от личното и става един славянски гювеч, в който насилникът си плува съвсем удобно сред мазнината, ободряван, че всъщност на детето нищо му няма и е човешко да се вбесиш.

Спомняме си и за Могилино - такъв срам! Е, начинът на живот там не е бил тайна на никого, нали? Защото насилието е не само чисто физическо, но и емоционалното принизавяне на човешкото същество до по-ниско от животно е даже по-опасно и зловещо.
Не е сигурно за нашата страна дали цялата верига от насилието до наказание е цяла, няма пролуки и действа безотказно. Защото повечето от нас имаме съмнения.

Та социалната чувствителност и нетърпимост на обществото са първата стъпка, но това трябва да бъде окуражено и подпомогнато и от ефективни наказателни мерки. Иначе, само ще смазват психически хората такива истории, но това само по себе си нищо не променя.

Chandra, така мисля да. Начина на реагиране на дадено поведения аз мисля, че е заучен. Примерно моят баща, каквото и да се е случило, да удари не е нещо, което му минава през ума като реакция.Може и да си е до човек, но аз мисля, че е понеже и в неговото семейство не са ги били като деца и затова и той нас никога не ние удрял дори и лекичко. Ако не го и чуваш от околните и не е част от нормалният начин на живот, съвсем мисля ще се изкорени това от мисленето на хората.
Междувременно съм съгласна, че трябва да има повече контрол над тези лелки.

Аз не мисля, че лелките по домовете се държат зле с децата, защото те от своя страна били бити от родителите си... Но по-важното е, че няма значение, каква е причината... Просто не мога да приема, че подобно или което и да е друго обяснение е оправдание за случващото се с децата без родители у нас. Нещата са доста сериозни и докато ние лежерно философстваме върху причините, ето каква е картинката:


(Източник: http://forsakenchildren.bghelsinki.org/?page_id=50)

Боби, във връзка с поведението на персоналът в домовете се сеща за думите на Мария Шаркова:
"[...] персоналът в домовете също е институционализиран и не подлежи на деинституционализация; [...] това, което липсва на децата в домовете и което имат децата в семействата, е само едно – грижа."...  - вероятно това е достатъчно обяснение...

Спомняме си и Могилино и наскоро Плевен, Ямбол... Но в крайна сметка проблемите се поставят успешно като обществен въпрос от чуждестранни журналисти, а какво става с нашите е видно от линка, който е пуснала Фуси... 

Може би трябва да се отговори и на въпроса: Колко струва човешкият живот в България? Колко струва животът на детето с родители, на детето без родители, на старите хора, на психично болните хора, на работещите хора? И струва ли въобще нещо, има ли някаква стойност и цена? Изглежда нищо не струва, пет пари не струва. Затова няма ясни граници, граници, които да са запечатани в главите кои граници можем да прекрачим и какво ни чака, ако ги прекрачим много.

Защо държавата не иска да накаже престъплението, насилника и  престъпника? Защо упорито отказва да въведе процедури, които да водят от насилието да наказанието? Защото обича престъпниците или и защото и тя е престъпник? Изглежда е така. Просто не и пука за човешкия живот. А има чужд опит и процедури, които могат да се приложат. Защо няма желание?

Гледам колко надценен е в същото време тук животът даже на най-недопринасящия за обществото човек и как държавата го пази и закриля. Случил е на държава ли?

Не е възможно и нормално за всичко хората да се вдигат на протести и да воюват за него. Някои неща са задължение на държавата, да пази данъкоплатеца. Защо не го прави? Защото я водят неграмотни престъпници ли?

Просто приказки. Един се вълнува за домовете, защото прави асоциация със своя живот. Разбираме  емоциите му. Друг се страхува дали детето му в градината няма да отнесе шамар - един, два, три. И него разбираме. И какво можеш да направиш лично, за да изчезнат несправедливостите - кипиш от негодувание, гняв, ама после какво? Вземаш хапчета за нерви? Това ли иска държавата - всички да почнат да вземат хапчета, да се успокоят и да забравят? Изглежда това иска.

Има го и обратното явление, което показва пак деградацията на обществото и подмяната на ценностите и липсата на идеали. Наша бивша студентка започва работа като учителка по български език в спортно училище в Пловдив. Какъв късмет, нали? Ужасен! Въртеше се филмче как учениците я удариха, блъскаха, крещяха като глутница вълци в лицето, а тя като подплашено младо зайче им говореше за някакви правила, ценности, добродетели. Но младите вълци я бяха обкръжили и и като едни бъдещи престъпници, които са случили на държава и никога няма да влязат в затвора, и крещяха така, както сме виждали само по филмите със затворници. Новото поколение е това с  липсата на идеали и морал.
Какво става въобще с обществото ни? Защо малкият човек като нас не може да си живее малкия живот и да вижда около себе си само примери, които да го карат да вярва в доброто? Тотално дебелокожие, непукизъм, привикване към неправилното, към злото.

Журналистиката отдавна е евтин слуга на собствениците на медиите. И цензурата е жестока в този занаят, не знам как издържат чисто психически, че трябва да мълчат, когато смисълът на професията им е да казват истини и да посочват нередности. Може и да полудяват по-съвестните. А дебелокожите са просто идеалните слуги. С  наивните пък идеалисти се вижда какво се случва.
Доброто е на колене в България пред престъпника. Изглежда и с това се свиква.

Но и това са само думи, така е. Нямам конкретно предложение.