И после ми се сърдите, като казвам, че тръгне ли подобен човек да изоставя бебе, хич и не трябва да му се размахват жилища и помощи под носа, та да си го гледа.
Като не го иска, има хора които искат и не могат. Биха дали живота си, за да дадат любовта си на една такава душица, зъзнеща край кофите. Съжалявам, но не мога да разбера. Не ми казвайте, че на едно бебе му е крайно належащо да е при родната си майка, да го подхвърля, пои с ракийка,рови с него в кофите. Повръща ми се. Трябва да се стегнат тия хора... не социалните със страх да влизат в маАлата, а те да треперят, че могат всеки момент да дойдат социалните. Има разлика нали...
Не само на теб се сърдят за подобни позиции, но колкото по-малко "сърдити" има, толкова по-голям шанс нещо наистина да се промени в тази област.
Откакто родих, избягвах "собствената си тема", не защото нямам време от грижи по бебето, а защото грижейки се за бебето съвсем ме хващат лудите, като се сетя за тази тема.
Сещам се първата нощ, когато Дани имаше силни колики и аз на челна стойка само не застанах естествено, за да опитам някак да му е по-леко. И докато гушкам ревящото бебе си мисля аз: Ами онези бебета по домовете, които реват гладни, с колики, напишкани, наакани, подсечени и пр. тях кой ще ги гушне бе?!!! Лелката? Лелката и ангел да е - не може да гушка 20-ина едновременно /а лелката рядко е ангел/. И тези деца са там самички и им е зле и си реват...докато държава и "общество" правят метани на биологичната майка и се чудят с какво да я съблазнят, че да си вземе бебето да си го гледа.
Моля?!!! Пък представям си и как ще го гледа това бебе всъщност...няма да е като нас със вас и като момичетата в този форум, които още чакат това да им се случи. Оставила - оставила, това е човек, не играчка, дето може да те чака да решиш дали искаш и дали ти е изгодно да си играеш с нея, или не!
Няма място тук за "втори шансове", за "поправителен изпит", за време да решаваш какво искаш, дали го искаш...за дете иде реч бе да му се невиди!
А и друг път съм го казвала и не само аз и пак ще го кажа - има предостатъчно хора неможещи да се сдобият с биологично дете, които нямат колебанията и "дълбоката душевна драма" на поредната мръхла износила и родила бебе, дали им се гледа, дали им се поема такъв ангажимент, дали им е по силите... Ама никак даже нямат колебания, пък киснат с години по някакви безумни регистри, минават милиард безумни проверки дали са полубожества достаойни да отглеждат детето на някаква примитивна гадина, на която в същото време ние се молим да отглежда това същото дете?!
Към нея изисквания - няма бе, само да благоволи да не го хвърля в кофата, или около нея... И ако се съгласи - ще я наградим с помощи, с ведомствено жилище, с каквото там може да снесе държавата т.е. всички ние.
И вечеееее, какъв голям успех било това, че и по телевизиите ми се пънат разни и "гърмят шампанско" по въпроса, как след 3 месеца молби и уговорки убедели някоя си все пак да си прибере детето /неясно докога нали/....ако не беше брутално тъжно и грозно, можеше и да е смешно чак.
Не само не трябва да ги убеждаваме да си прибират изоставеното веднъж дете, ами ако не си гледат децата свястно - да им се взимат и да се дават на осиновители.
И това последното го пиша с ясното съзнание, че ако аз така"си гледам" сина както тези, които визирам - да, заслужавам да ми го вземат, да го дадат на нормални хора, да се грижат за него нормално и детето ми ще е по-добре, нищо че няма да е при биологичната си майка, ако бях такава "майка", като визираните в тази тема.