Проблемът с
културата и поведението на хората от ромски произход у нас не е свързан с размера на помощите. Една майка няма как да даде на детето си нещо, което самата тя не притежава. Нашият индивидуален начин на възпитание е свързан с личния опит, който сме получили в семейството си и с моделите на поведение, които като деца сме възприели чрез примера на възрастния свят около нас и т.н. Ако в дадени общности човешкият живот като цяло няма никаква стойност, не можем да очакваме, че към децата отношението ще е по-специално и
различно. Не е толкова лесно, в бедна държава като нашата да се овладее това положение. Да се отнемат децата и да се изпращат в дом едва ли е решение у нас. Я вижте, какво е по домовете. Знаете ли, колко смъртни случаи поради неглижиране има и в тези институции?... А на всички ни е ясно, че подобни деца - от ромски произход, болни от сифилис, живели в рискови условия и т.н., трудно биха били осиновени, на практика дори почти невъзможно. "От трън, та на глог", както се казва, защото системата за приемна грижа у нас също не функционира особено ефективно. Познати осиновители на по-големи деца, отглеждани до този момент в приемни семейства, са ми разказвали, в какви лишения са били гледани те: примерно, че не са познавали повечето от уредите у дома, никога не са ходили на заведение или на кино, били са с комплекси, постоянно повтаряли, че са лоши... За няколко такива случая съм чувала, които изумително си приличат. А на тези приемни родители държавата плаща за отглеждането на децата. Ние сме цивилизована държава и не би трябвало физическото оцеляване на децата да е крайна цел, с която да се задоволяваме... Цялата ни система е сбъркана и това се отразява на всички граждани, включително и на децата. Да пребиеш дете е престъпление, но колко от престъпленията в държавата ни остават безнаказани, независимо от вида им? Като споменах "наказания", пак се сетих за абсурда, който ми разказа позната, работеща в съдебната система. По затворите у нас нямало места и вече осъдени престъпници чакали да се освободи място и изпреварвали "опашката" от чакащи за килия с "връзки"...
Но да се върна на "безхаберните родители". Преди да станат родители, тези хора са ХОРА - агресивни или не, невъзпитани или културни, с психически отклонения или стабилни. Те не могат да бъдат накарани на сила да дадат възпитание на децата си, което те самите нямат. Затова и са толкова важни превенцията и ограмотяването. Не знам, колко от вас помнят, но по социалистическо време, когато всички (роми) бяха задължени да ходят на училище (и с не демократични методи), положението не беше толкова "изпуснато", както е сега. А за да може държавата да защити децата, трябва да институциите й да са работещи. Преди време гледах материал за пребито до смърт детенце и стана дума, че социалните дни преди това получили сигнал, но не предприели нищо. В предаването имаше интервю със съответните служителки (признавам, че изпитвам алергия от някои само, като ги видя) и те обясниха лаконично и лежерно, че отишли на адрес, но не установили нищо нередно. С децата обаче не се били срещнали, понеже в същото време те били при баба си... Добре де, как не се притесниха малко тези кокони, като е явно, че не са си свършили работата, след като не са установили нищо...
За детенцето от пуснатия от Ники линк и на мене ми стана много мъчно...
Първоначално нарочно не го отварях...
П.П. Ох, много писах, ама то щото и аз да се напъна да спечеля някой приз, затова...