Аз телевизора много лесно го изключвам, но от всекидневните примери на жестокост към деца от възрастни, които в обществото са пример за "идеалното семейство" - не мога. Парвенющината демонстрирана от родителите като пример към собствените си деца - ужасно е
.
За именния ден на мъжът ми посрещаме много гости и за да не се затрупвам с ненужни вещи и козметика за три години напред, които после на свой ред хвърлям, съм забранила всякакви подаръци изън бутилка алкохол или кутия бонбони.
Едно от семействата, с две деца на 10 и 8 години - разменяме си гостита няколко пъти годишно, виждаме се.
Та, пристигат ни на празника и носят подарък, една голяма ваза - направо делва , която осемгодишното момче едва държи.
Аз нали съм си "око ренген"
, забелязах огромното смущение у детето как гледа в земята, а иначе с мъжа ми много се обичат. Плъзнах очи по родителите, а те гледаха смутено към притесненото дете. Влязоха, аз отидох да сложа салатите, като мислите ми препускаха за смутените физиономии, които току-що посрещнах и изведнъж както си стоя в кухнята - о, просветление
Вазата
, този огромен товар, който съм виждала в техният дом, дори си спомних, че съм я оглеждала и съм си мислела "какъв вкус трябва да има човек, че да приюти такова грозно нещо в дома си"
Не се отпуснаха и на масата, тръгнаха си по-рано, преди десерта. Може и аз да съм ги изплашила
, защото покрай питиета го бях ударила хумористично, а от майтапи и вино излиза истината.
На следващия ден дойде мъжът от семейсвото, уж да оставел нещо много важно за мъжа ми, че да не свършело при него и после да не можел моя да си свърши работа като му потрябва. Аз продължавам да съм в цирка
Що е то гузна съвест?!
И понеже се вземат продукти в изобилие, готви се огромно количество храна за този, винаги се предвижда да остане, следва повторение след два дни на програмата. Е, друго беше вече държанието на децата, освободени от ”товара”, нямаше нужда да стоят като препарирани, да ги е страх да се пресегнат към масата, а иначе ходят по главите на всички и ровят навсякъде.
През цялото време се чудех, що за идиот трябва да си за да причиниш на детето ти подобно нещо. И защо трябва да губиш толкова време в „обработка” на детето да мълчи. Да си избиваш собствените комплекси преподавйки на детето си урок по лицемерие.
Да парадираш как живееш за децата си, купувайки им скъпи джаджи, да им внушаваш, че са най-умните докато купуваш на учителката им подаръци, целящи лично отношение.
А утре, когато детето порасне и разбере, че живота е състезание и винаги има по-умни, по-хитри, по –големи бабаити от самия него, какво следва?
Пускаме си телевизора и гледаме как се стрелят, ръгат с ножове. Излизат от МВР и казват името на виновника, но веднага след това правят репортаж с учители, съседи, роднини, приятели на престъпника и всички вкупом: - „това не е вярно, не може да бъде, той е от добро семейство, абсурд!”
На Тодоровден беше наш ред да върнем гостуването. И бащата и сина са именници. Още на обяда малкия Тошко се обади на мъжа ми „Чичо, Ваньо, Тедко е – позна ли ме?”
Купили му телефон на детето и то звъни на всички.
Купих по една книга на децата. Получиха си подаръците със същите смутени физиономии, когато ги бяха натоварили да носят и мълчат.
Вазата я подарих на хората от "Чистота" веднага щом ги засякох, че като се знам колко съм "лесна" да не се нарамя с нея по някой повод на гости при собствениците и .