Bebe_2009, аз също помня историята ти много добре, а и по стечение на обстоятелствата и двете с теб родихме горе-долу по едно и също време през пролетта на 2009-та...няма как да забравя.
Ако ти кажа колко пъти съм си мислела за теб, с огромната надежда да си добре и някой ден отново да пишеш тук...Радвам се да чуя, че сте събрали сили за нов опит след всичко преживяно! От сърце ти желая успешен финал!

Защо пропиля 3 години?
И страхът - ами ако инвитрото не стане; ами ако стане, но се повтори предишната ми бременност. Дали не съм егоист да искам пак да забременея, ако има вероятност да нараня друга малка душичка.
Виждам само два начина за справяне със стреса - вече да си имаме детенце, или да приемем, че никога няма да имаме - но това не мога да го направя. Така искам да мога да приемам спокойно случващото се около мен, но не мога да изключа ума и сърцето си. Ако някой има рецепта...

Bebe_2009, и аз те помня, разбира се... и те мислех, както и другите момичета са ти писали... радвам се, че сте готови отново за борба.
А тези въпроси и аз си ги задавам непрекъснато... Ако не бях чакала толкова, ако бях споделила с близките си и бих поискала заем от тях, ако не бях загубила години в лутане, ако бях напуснала работа по време на опитите поне... много ако, но вече е късно...
Не си егоист, миличка! Надявам се силно да се получи още при следващия ти опит и този път всичко да е наред до края! Прегръщам те силно!
 

И страхът - ами ако инвитрото не стане; ами ако стане, но се повтори предишната ми бременност. Дали не съм егоист да искам пак да забременея, ако има вероятност да нараня друга малка душичка.
Виждам само два начина за справяне със стреса - вече да си имаме детенце, или да приемем, че никога няма да имаме

Точно така се чувствам и аз след 4-ти опит и 3 поредни неуспешни бременности приключили в 3-4 месец,страхът че всичко пак ще се повтори(почетвърти в моя случай) ме спира дори да си помисля за нов 5-ти опит и се "убеждавам" ,че щом не е станало досега явно така е трябвало да бъде и не ни е писано за наше си  детенце..сега съм на мнение че приключихме с опитите и се чувствам що годе добре,спокойна съм ,но ме е страх  от деня в който ще се събудя с нови сили и желание за борба( знам че такъв ден ще има)-страх ме е да не се окаже тогава прекалено късно и да не съм изгубила ценни години в лекуване на рани...

От цялото си сърце Bebe__2009 ти желая късмет и успешен финал!

Невероятни сте... Винаги съм намирала подкрепа във вас, момичета. Благодаря ви!
Много се зарадвах, когато отскоро започнах да влизам пак във форума и в подписите на почти всички от "старите" съфорумки видях, че са намерили своето слънчице по един или друг начин. Това много ме радва - още едно дълго чакано детенце, още едно преборило се щастливо семейство :)Знам през какво са минали за това щастие. Но вече не ми дава надежда - сякаш стоя извън опашката за бебета. Или пък все ме пропуска щъркелът. Докато бях бременна, "заразих" 3 мои приятелки, които даже не планираха бебе. Уж щяхме заедно да бременеем, заедно да бутаме количка. А сега наборчетата на моето слънчице растат здрави и щастливи, а той - не. Поне спрях да се обвинявам - ако бях направила това, ако бях направила онова.

Сега,докато чакаме одобрение от Фонда, събирам смелост. При първото инвитро всичко ми беше като приключение. Бяхме решили, че ще правим само 1 опит, но евентуален неуспех, няма да бъде голяма драма за нас. И успешно или неуспешно инвитрото, ще си подадем документи за осиновяване -  за първо или второ детенце в дома ни. Но човек предполага, Господ разполага и сега сме ни риба, ни рак. Ни с детенце, ни без.
От страх да не нараня друга душичка, сякаш по клоня директно към осиновяване - не се съмнявам, че ще обичам осиновено дете, както роденото. Тук едно птиченце ми каза, че законова пречка няма. Но вината, че ще взема чуждо дете вместо моето, като някаква замяна, още не мога да я махна. Сама се обвинявам, че изобщо го искам, а знам че и другите около мен ще го направят. Не знам защо ми се изпраща това изпитание, но лозунги като "изпитанията се пращат на тези, които могат да ги преминат" и "това което не ни убива,ни прави по-силни" ме побъркват. Благодаря, но достатъчно силна бях. Искам вече да съм слаба, но щастлива и всичко да ми се нарежда като по вода.

Бебе, ти носиш в себе си силата да сбъдваш мечтите си...
Знам и вярвам, че скоро ще се убедиш сама.
Прегръшам те и ти желая попътен вятър в платната.

bebe_2009, скоро ще си имаш твоето бебе 2013 

 Благодаря, но достатъчно силна бях. Искам вече да съм слаба, но щастлива и всичко да ми се нарежда като по вода.

Само да ти кажа, че като се роди бебето ти, ще станеш още по-силна, отколкото си!
Пожелавам ти го от все сърце!

П.с.Много се радвам, че си отново на старта - а финала ще е най-щастливото събитие в живота ти!
Съдбите ни бяха подобни през 2009г и сега ще са отново

Но вината, че ще взема чуждо дете вместо моето, като някаква замяна, още не мога да я махна. Сама се обвинявам, че изобщо го искам, а знам че и другите около мен ще го направят.

Ти няма да замениш, ще приемеш още обич в сърцето си, сърцето ти ще дава още обич. И тогава няма да е чуждо дете вместо твоето, ще бъде дете за което ще отвориш сърцето си и ще обичаш.

Душе,  трябва да дойдат и нашите бебчета - по един или друг начин. Как да напуснеш работа и да можеш да си позволиш лечение? А и няма гаранция - може в един момент да си и без бебе и без работа. Така се получи при мен - напуснах точно преди инвитрото и след раждането се бях побъркала. Хванах се на първата появила се работа, само за да съм сред хората, да мисля за друго. Не се обвинявай, миличка - каквото е писано, ще стане. Страхът и вината са безполезни - трябва да намерим начин да се отървем от тях.

Цигу, Джазмин - благодара ви за подкрепата и положителната енергия. Особено за различния поглед на Джаз върху осиновяването - и аз се опитвам в това да се убедя.
Counterfeit; Барбаронче - дано сте прави за съвпадението и за продължението Да са ви живи и здрави сладучетата!
White, а твоят подпис най-много ме радва. Не можеш да си представиш колко