Стоека, много ме натъжи постинга ти
Истината е че, всеки сам трябва да намери своето решение. И хубавото в случая е, че тук сме се събрали все хора, които сме минали или все още вървим по един и същи път. Глобално решение няма, както казах ти си човека, който ще намери своя начин да се справи, аз мога да ти кажа моя какъв беше и какъв е по принцип за справяне с проблемите, защото както Маги е писала, освен стерилитета, за съжаление живота ни поднася и доста други изпитания, не по-малко леки.
Няма да повтарям през какво съм минала, защото то не е по-различно от описаното по-горе - мъка, самосъжаление, самообвинения, яд и т.н. Не съм плакала, защото просто не мога, такава съм, но при мен яда беше много голям, чисто и просто се самоизяждах. В началото говорех, говорех само за това, мислех само за това, но идва момента в който виждаш че това не помага, дори не ме утешаваше, спрях. Започнах да си правя краткосрочни планове и четях, ужасно много четях, къде и какъв би могъл да е проблема, чисто физически, чисто практично, без да влагам излишни емоции, спрях да се самосъжалявам. Ако щеш дори се превърнах в един робот, в момента в който помисляйки си, че едва ли не никога няма да имам деца и сърцето ми се свиваше, просто отказвах да мисля за това.
Работехме за Зачатие, правехме нещо смислено, но двамата, много е важно да успееш да съхраниш отношенията със съпруга си. Намерихме нашата кауза, той работеше по календара, по сайта, ние момичетата по други неща. Чувствах се пълноценна, да това е единствения начин да се справиш - да намериш нещото, което ще те накара да се чувстваш пълноценна дори без деца.
Да, и свали маската, на тази възраст вече никой не може да ме накара да правя нещо, говоря с някой или да се държа просто любезно, защото трябва. Не, не трябва, прави само това което не те натъжава, дори и в момента да се радваш на някое дете, или приятел, то не е нормално да бързаш да се прибереш в къщи да се наревеш. Не бива, не трябва, не се срещай, дори и в момента да няма проблем, помисли как това ще ти се отрази след 1-2-3 часа.
Поискай помощ от съпруга си, не го избягвай, вярвам че ще те разбере, просто му признай как се чувстваш, няма нищо срамно.
На мен никога не ми е помагало да живея ден за ден, просто по течението, аз трябва да имам план, да имам цел, било краткосрочна или дългосрочна, но пък има хора точно обратното, така че намери твоя начин, за да се чувстваш добре и в мир със себе си.