0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Стоека, много ме натъжи постинга ти :(
Истината е че, всеки сам трябва да намери своето решение. И хубавото в случая е, че тук сме се събрали все хора, които сме минали или все още вървим по един и същи път. Глобално решение няма, както казах ти си човека, който ще намери своя начин да се справи, аз мога да ти кажа моя какъв беше и какъв е по принцип за справяне с проблемите, защото както Маги е писала, освен стерилитета, за съжаление живота ни поднася и доста други изпитания, не по-малко леки.
Няма да повтарям през какво съм минала, защото то не е по-различно от описаното по-горе - мъка, самосъжаление, самообвинения, яд и т.н. Не съм плакала, защото просто не мога, такава съм, но при мен яда беше много голям, чисто и просто се самоизяждах. В началото говорех, говорех само за това, мислех само за това, но идва момента в който виждаш че това не помага, дори не ме утешаваше, спрях. Започнах да си правя краткосрочни планове и четях, ужасно много четях, къде и какъв би могъл да е проблема, чисто физически, чисто практично, без да влагам излишни емоции, спрях да се самосъжалявам. Ако щеш дори се превърнах в един робот, в момента в който помисляйки си, че едва ли не никога няма да имам деца и сърцето ми се свиваше, просто отказвах да мисля за това.
Работехме за Зачатие, правехме нещо смислено, но двамата, много е важно да успееш да съхраниш отношенията със съпруга си. Намерихме нашата кауза, той работеше по календара, по сайта, ние момичетата по други неща. Чувствах се пълноценна, да това е единствения начин да се справиш - да намериш нещото, което ще те накара да се чувстваш пълноценна дори без деца.
Да, и свали маската, на тази възраст вече никой не може да ме накара да правя нещо, говоря с някой или да се държа просто любезно, защото трябва. Не, не трябва, прави само това което не те натъжава, дори и в момента да се радваш на някое дете, или приятел, то не е нормално да бързаш да се прибереш в къщи да се наревеш. Не бива, не трябва, не се срещай, дори и в момента да няма проблем, помисли как това ще ти се отрази след 1-2-3 часа.
Поискай помощ от съпруга си, не го избягвай, вярвам че ще те разбере, просто му признай как се чувстваш, няма нищо срамно.
На мен никога не ми е помагало да живея ден за ден, просто по течението, аз трябва да имам план, да имам цел, било краткосрочна или дългосрочна, но пък има хора точно обратното, така че намери твоя начин, за да се чувстваш добре и в мир със себе си.
*
Намерихме нашата кауза, той работеше по календара, по сайта, ние момичетата по други неща. Чувствах се пълноценна, да това е единствения начин да се справиш - да намериш нещото, което ще те накара да се чувстваш пълноценна дори без деца.
Да, и свали маската, на тази възраст вече никой не може да ме накара да правя нещо, говоря с някой или да се държа просто любезно, защото трябва. Не, не трябва, прави само това което не те натъжава, дори и в момента да се радваш на някое дете, или приятел, то не е нормално да бързаш да се прибереш в къщи да се наревеш. Не бива, не трябва, не се срещай, дори и в момента да няма проблем, помисли как това ще ти се отрази след 1-2-3 часа.
Поискай помощ от съпруга си, не го избягвай, вярвам че ще те разбере, просто му признай как се чувстваш, няма нищо срамно.

Ето това с каузата си изигра голяма роля и при мен.Покрай работата за Зачатие, се чувствам страшно полезна, намирам смисъл в много неща и го правя с удоволствие и усмивка.И престанах да се правя на клоун и лицемер.Избягвам хората когато знам, че ще ме наранят, отказвам да съм някаква каквато те си ме представят.

Бъди себе си, говори с мъжът си, намери нещо което те прави шастлива!

*
Показвам, че съм приела философски нещата, че няма да имаме деца. Радвам се и на тяхните деца, играя си с бебето на приятелката си, дори го храня и гушкам. Абе, всички точки до 10 са изпълнени, но за пред хората. У дома, се сривам тотално, всяка вечер плача с часове, стигна се дотам, че обвиних за всичко моята майка, че ме е родила и сега страдам заради нейното желание да има дете. Точно в този момент се осъзнах, че съм стигнала края на своето самоунищожение. Беше абсолютно неправилно да обвинявам майка си, но ...
Сега не намирам думи с които да се извиня за своето поведение. Но това е тема на друг разговор. Имам нужда от помощ, която да ми помогне да слея двата си свята, да се справя с този проблем. Но дори пред психотерапевта които посетих бях перфектната "лъжкиня" как емоционално съм се справила.

Смятам, че това е някакъв напредък, че се осмелих да споделя с вас. Но как да продължа?

Наистина е напредък  :) И то голям! Имах приятелка, която след първите 4 години опити не можеше да произнесе дори думата стерилитет. Тръгна на терапия. В началото разказваше на терапевта си колко добре се справя :(. После смени терапевта ... този път попадна на точния човек - той  извади от нея страховете й, мъката й нараненото самочувствие. Сега има две дечица :) Осиновено детенце и две години по-късно биологично
« Последна редакция: Август 17, 2012, 18:19:53 pm от Fussii »
В очакване ....
Как така до сега не съм попаднала на тази страхотна тема? Ще е изчета с огромно удоволствие.
stoeka71, толкова ми е познато всичко, което описваш!
Но всеки има различен начин за справяне с подобни емоции!

Мога само да те поканя на кафе в Бургас - да се видим и запознаем най-накрая!
Не боравя с думите особено добре по интернет  :oops: предпочитам личния контакт!
Хей, не съм психолог, само човек, минал по тоя път!
Когато имаш време и желание - обади се. Пращам ти телефон на лични.
« Последна редакция: Август 19, 2012, 15:58:10 pm от barbaron0708 »
*
stoeka71, толкова ми е познато всичко, което описваш!
Но всеки има различен начин за справяне с подобни емоции!

Мога само да те поканя на кафе в Бургас - да се видим и запознаем най-накрая!
Не боравя с думите особено добре по интернет  :oops: предпочитам личния контакт!
Хей, не съм психолог, само човек, минал по тоя път!
Когато имаш време и желание - обади се. Пращам ти телефон на лични.
Много ме натъжи и мен поста ти, Stoeka71 и се вмъквам за секунда в темата само и само да ти кажа, че терапията с мама барбаронка наистина е полезна и ползотворна. Тя е непрекъснат изблик на емоции и то все хубави. Единственото по-добро средство ще е ако и аз се дотътря. Моят телефон го имаш. Направи си първата консултация индивидуално с барбаронката, а ако имаш желание - на втората ме покани и мен!
И за да не е съвсем спам по темата ще кажа само, че аз също съм нещо от сорта на stoeka. На работа и в компания съм весел, услужлив човек, душата на компанията. В къщи съм по-затворена, но никога не плача. А и няма вече за какво - мен ме победи съдбата, не се боря вече с никого, с нищо и нямам емоционални проблеми или поне така мисля. Обичам себе си и още повече съпругът си - той ми е всичко на този свят!

Душе, благодаря за хубавите думи!
Е, не е точно терапия моето - просто стерилитета ме направи такава - да гледам по-философски на всичко! Не знам и аз!

Но при всички случаи ще ми е приятно да се видим и с теб и със stoeka71, с която все се разминаваме и не можем да се запознаем.

А тебе ще те биеммммммм  osi_6, щот не се обаждаш като идваш насам  :wink:
Майтап бе!

Малко оспамих темата  :oops: 

Но пък винаги ми е приятно да седна с момиче от форума на лафче! На дразнителите съм им дала червен картон без право на връщане в моята компания! А те не бяха малко, но това е начина! Сега имам тесен кръг от хора, които уважавам и те ме уважават и са ми достатъчни!
О, бургаската групичка е супер! Именно те ми помогнаха да приема нещата. В понеделник докторът каза тежката си дума, а в съботата бях на заведение с тях. След срещата бях различна, по-успокоена и вярваща, че ще успея, което и стана. Няма да забравя тази първа среща...
*

    anajens

  • ****
  • 717
  • Нашето мило бебче е вече вкъщи!:-)
Да темата е готина, и необятна едва ли ще се изчерпи с 10 точки, емоциите наистина на всеки са нещо лично, всеки се справя по различен начин едва ли може да се сложи някаква рамка, колкото и и да ни се иска, няма как!
Аз лично никак не се справям, дори не съм се замисляла, знам, че живота ми се върти около това, че немога да имам деца предпочитам да го наричам безплодие, и няма как да е просто друго яче, особено когато вече не си в пърава младост!
Борим се с безплодието вече 6 години, не са малко половината от тях, може би беше някак си по леко защото все си мислиш, че ще се случи скоро, но от както ходим в София вече 4 години, просто всичко се върти около това чакане, да ми излезе номера от фонда, изследвания, биопсии, хистероскопии пари за всичко това!И да ви кажа право ако парите в нашето семейство не бях проблем, може би до сега щях да забременея знам ли, но като цяло парите мисля, че са основен фактор, клиниките по стерелитет са много скъпи не са по джоба на хора с две заплати!Верно има го ФАР, една голяма крачка напред, но всичко останало се плаща, а то не е никак малко, една от точките трябва да бъде точно това, как се справяме емоционално с това, че всичките ни пари отиват в тези клиники, и не остава много за да се поглезим и да се отдаваме на забавления и екскурзии, когато всичко отива за изследвания и опереции тогава няма как да се погрижеш за себе си, седиш си в къщи гледаш телевизия, и психясваш с разни мисли от типа "защо на мен", "колко е несправедливо всичко" и т.н.!Така, че момичета аз незнам дали има такава тема, но финансовият проблем е наистина огромен, той е не само емоционален, но и физически защото всъшност нарушава качеството ни на живот, на такива двойки като нас, защото ние вместо да отидем на море на почивка миналото лято дадохме парите  за хистероскопия и биопсия!Това са фактите!
Иначе съм съгласна с повечето от вас трябва да мисли позитивно човек, и да се обгражда с хора които да го зареждат!
Толкова много ли искаме просто да имаме деца! :D
*
Аnajens, за съжаление си много права, миличка!  :( Мен ме събори точно този фактор - финансовия! Съгласна съм с тебе, защото знам как се отделят пари само от заплати, без помощ от никъде и от никого. Само че при нас ситуацията беше и е не с две, а с една заплата.  :( :( Като се включи и възрастовият фактор вече и невъзможността да се разчита на държавата - нещата стават още по-зле. Яд ме е, че не съм се родила поне 5 години по-късно, но какво да се прави - съдба. И при мен - още един фактор - факторът "разстояние" - това ме довърши окончателно.  :( Работя един ден, пускам неплатен отпуск за 1 ден, пътувам цяла нощ, през деня - прегледи, процедури, после пътувам цяла нощ обратно и сутринта на работа. До преди няколко години това беше животът ми. Бях по-млада и някак си издържах, но вече не мога да си го позволя нито здравословно, нито физически, нито финансово.
Хубаво е хора, като нас да си позволят да отидат на почивка, на релакс, на санаториум... И това лято ще пропуснем... до сега оглеждах ваучерите, поне така се разсейвам и мечтая...
Но темата е за емоциите и за справянето със стерилитета... Аз с него съм се справила, но какво от това?  :wink: Не мога да се справя с други неща и за това нямам деца... :( :( :(

*

    *слонче*

  • *****
  • 1764
  • вече сме трима и съм най-щастливата жена на света!
наистина факторите, с които се борим са много и от всякакво естество. ако нямаш проблем с финансите, ще имаш с обкръжението. ок, ща кежете игнор, но не винаги помага. ако не ще е нещо друго. в нашата борба, продължила близо 8 години и малко, имах подкрепата основно от Човека до мен, дружки от форума и няколко колежки. не се водех по точки, а по течението. надявам се и се моля всеки ден да устискам до финала и да прегърна мечтата си, за която се борех с години и с всичко и всички, както ще се моля за всяка от вас да намери своето щастие в живота.
никога не отстъпвай на принципите си!
Точно проблемът е финансов, ще изчакам докторите да се върнат от отпуски - поредният отрицателен тест ме закопа, моята борба тепърва започва. Имам проблем и трябва да се боря, осъзнах го наскоро. Тук ме светнаха по някои въпроси и така.
*
Не разбрах как те е закопал тестът и каква борба имаш да се бориш, като дори още не си започнала опити да забременееш? Положи големи усилия да ни убедиш в това преди една седмица.

Даваш ли си сметка колко голямо е страданието на жените, които търсят помощ тук?
Това не е отчетна тема за раздумка.
*
Емоционалната пътечка си я върви всеки самичък....От другите човек може да получи подкрепа, но не и рецепта за справяне. Утешаващо е че някой те мисли, че ти съчувства, че иска да ти помогне, но на практика си помагаш сам. Чуждия опит дава идеи, но в собствения си живот сам намираш начин да ги прилагаш. И терапевта ти помага със знанията си, но срещу страховете си водиш битката самия ти, няма как друг да го направи.
Така мисля аз .....
Лично на мен ми помогна физическата умора, когато тялото е изморено умът също спи.
*
Не разбрах как те е закопал тестът и каква борба имаш да се бориш, като дори още не си започнала опити да забременееш? Положи големи усилия да ни убедиш в това преди една седмица.

Даваш ли си сметка колко голямо е страданието на жените, които търсят помощ тук?
Това не е отчетна тема за раздумка.
:good_post:
Толкова голямо страдание, че докато четях темата вчера се разплаках и не успях нищо да напиша...

Всеки има различни методи за справяне с болката и изживява нещата по свой собствен начин. Затова не бих си позволила да давам съвети. Пък и аз далеч не съм преминала през вашите неволи, за да имам някакво право да изказвам мнение... Само ще пожелая на всички да намерят своя път към душевното спокойствие, да бъдат силни и да преодолеят трудностите!  :balk_21:
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Временно се справих се със стреса като 3 години "забравихме" за опити за забременяване. Спрях да ходя по доктори, да чета форуми и вълшебни рецепти. След като родих изпитвах такъв ужас, че при следващата бременност може всичко да се повтори, че не исках да забременявам. 3 години живяхме като нормални хора - почивки, екскурзии, ремонти по дома ни. Старахме се да станем добри в работата си. Всичко, което може да ни накара да забравим и да продължим някак. Макар и тайничко да се надявах на чудо, не ми беше фикс идея. Не ревях при всяко идване на цикъла ми.
От скоро започнахме да мислим за нов опит и всичко се върна. Тичането по доктори. Тревогата, че трябва да имаме пари; да вмъкна изследванията и процедурата между работата - отсъствия; пазене на отпуската специално за инвитро; пазене на парите - пак за същото. Факторът разстояние, за който говори Душето с пътуването в определени дни. Изследванията ми на ЯР - отиваме към изчерпване и едва хванахме месец с добро ФСХ, да подадем документи за Фонда. Мислите - не е честно, нали ми вземат всеки месец данъците и осигуровките - защо да нямам директно право поне на един пълно платен опит инвитро. С тоя намален резерв - 5000 лв от Фонда, ако ми ги дадат - няма да стигнат до никъде. Пак станах изнервена и това се отразява в отношенията ми с хората и в работата :( Миналият месец като ми дойде на 18-ти ден от цикъла и се сринах. Изтече ти времето - това си помислих. Защо пропиля 3 години?
И страхът - ами ако инвитрото не стане; ами ако стане, но се повтори предишната ми бременност. Дали не съм егоист да искам пак да забременея, ако има вероятност да нараня друга малка душичка.
Виждам само два начина за справяне със стреса - вече да си имаме детенце, или да приемем, че никога няма да имаме - но това не мога да го направя. Така искам да мога да приемам спокойно случващото се около мен, но не мога да изключа ума и сърцето си. Ако някой има рецепта...


*
bebe_2009, помня историята ти и понякога се питах как си. Съжалявам да прочета, че не си преживяла една щастлива развръзка през изминалите години.

Пожелавам ти от сърце процедурите и опитите ти да се увенчаят с успех!
*
При мен едно от корабните въжета, на които се крепи светът ми, освен роднините и приятелите, е изкуството. Самата аз пиша. Преди загубата ми след извънматочната бременност преди 3 години, се чудех как поетите пишат сърцераздирателни и мрачни стихове. Е, и аз написах своите Мрачни стихове. Малко по-малко излязох от мрачните образи.
"Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..."
Нийл Армстронг
bebe_2009, не съм спряла да те мисля и вярвам във вашата щастлива история, с цялото си сърце!
[/url][/url]