Цитат на: Хермиона в Ноември 17, 2010, 19:48:09 pm

А и практиката често показва, че когато престанеш да се бориш с Вселената и тя престава да се бори с тебе... и нещата се нареждат. Имам страшно много познати, които осиновиха дете и после си имаха свое - най-неочаквано.

Хермиона, колко точно са тези "страшно много познати"? Предполагам имаш предвид конкретни хора и не е проблем да уточниш броя им.

Не влагам ирония, само скептицизъм. И леко раздразнение, защото тази предполагаема крайна мярка с осиновяването и последващото спонтанно забременяване е клише в устата на много хора при успокояване на стерилните двойки.

Цигу аз също познавам 2 двойки които си осиновиха детенце и после си имат и свое . Аз вярвам в това, защото наистина в много случаи всичко е на психична основа или на некадърни "специалисти".

Лидия, аз не се чудя защо хората си мислят, че е много лесно и безпроблемно да си осиновиш детенце /визирам бюрократичната част, а не взимането на решение за осиновяване/. Хората се осведомяват по тези въпроси от медиите и, ако нямаш познати минали през това, или самия ти не си се опитал да си осиновиш дете, оставаш с впечатлението че наистина хиляди деца, просто чакат да отидеш и да си ги вземеш /все едно става дума за кученце от приют  / и да заживеете като щастливо семейство. Едва ли е нужно да давам конкретни примери, дори в момента може да се видят, стига да си пуснеш телевизора на нужния канал. Ако си просто зрител, оставаш с впечатлението, че има безброй деца които просто никой НЕ ЖЕЛАЕ да осинови, а не че не може да го направи. Не съм забелязала да се натъртва на въпроса, колко от изоставените деца, са захвърлени по институции "за отглеждане" и как биологичните им родители, не се отказват от родителските си права, въпреки че децата им прекарват години по въпросните места. Казва се само, че домовете са пълни с деца и дотам, ама защо са пълни и как и колко от тези деца дефакто подлежат на осиновяване - не се коментира. Та за това, хората далеч от проблема, си мислят не съвсем верни неща, или чисто погрешни.

На авторката, пожелавам, скоро да открие своето детенце и да бъдат много щастливо и пълноценно семейство заедно  И аз като другите, считам, че такова решение е много лично и не е работа на когото и да било да го коментира дори, пък било и с най-добри намерения. За това и се въздържах да пиша до момента. Ще си позволя само да кажа, че за мен осиновяването не е отказ от борба за дете, точно напротив. Това е просто друг път, да се пребориш за това да бъдеш родител. Важното е, да нямаш никакво колебание да го направиш, а ако все пак имаш - може би е добре да изчакаш да ти се избистрят нещата и тогава да пристъпиш към самата процедура. Последното изречение го отнасям лично към себе си и това какво съм си мислила, ако аз реша да осиновяваме.

sismondi Вероятно всеки от нас познава хора, които в един момент са се сдобили с биологично свое дете, въпреки че години преди това са опитвали и незнайно защо - все не се е получавало. Но такива случаи са възможни САМО, когато става дума за т.нар. "недигностициран стерилитет", което по същество е липса на диагноза, а не диагноза, както грешно го приемат мнозина. Или в случаите, когато не е потърсена, или получена своевременно адекватна помощ за репродуктивен проблем. Т.е. това са случаите, в които при дадена двойка, според познатите на медицината /към момента/ критерии, репродуктивната система и на двамата партньори е "изрядна", но бременност не настъпва и никой не може да каже защо, или просто причина не е търсена понякога...
Изрази като: "успокойте се и ще стане", или примери :" и братовчедка ми нямаха 10 години и осиновиха, а после си имат и две свои", е най-добре да се избягват по една съвсем простичка причина. Никой не си носи матката и тръбите, нито тестисите на челото, че околните да знаят дали въпросните органи функционират, или дали изобщо са налични все още. И така рискуваме да изцепим подобно нещо на човек, който просто няма как да се сдобие с биологично свое дете, освен ако не започнем да се пъпкуваме  Лично аз, никак не бих искала да изпадам в подобно положение и точно за това не говоря подобни неща, не защото по принцип не се случват, а защото не мога да знам на този, на когото ги казвам, дали могат да му се случат от чисто биологична гледна точка.
Примерно в момента, предстои раждане на позната, която 9 години се мъкна по лекари и има четири неуспешни ин витро опита. С мъжа й бяха вдигнали ръце и решиха да си починат малко от процедури и в този период тя забременя спонтанно. Страшно се радвам за тях, но конкретната история не е и не може да бъде причина, да дрънкам пред всеки тръгнал към ин витро, че не трябва да го прави, понеже при еди кои си станало еди как си нали? Надявам се, че ме разбираш правилно.

Хубав ден на всички!

Сетих се още нещо  аз съм фенка на сериала СЕКСЪТ И ГРАДЪТ имам всички сезони и серии та там Шарлът и казаха че има 15% вероятност да забременее и си осинови китайче и мисля че беше вече в първата част на игралния филм забременя.
Така че нищо не се знае-Божа работа.Мойта прабаба казваше ,че човек като се роди минават орисниците и го орисват и от там нататък-каквото ти е писано.
А също съм си мислила за осиновяване,и накой ден може и да го направя защото като гледам колко невинни деца страдат от ГЛУПОСТТА НА ДВАМА ДУШИ направо откачам даже по скоро от това на някои Жени-защото в днешно време с тези възможности за предпазване някакси ни върви да забременееш "без да искаш".Малко се отплекнах ама много ме е яд.

Здравей, anonimna,

Исках да пиша още вчера, но за съжаление не успях и повечето момичета вече са ти отговорили, че решението е твое/ваше и изцяло личен избор. А Чандра е успяла даже да ме изпревари и цитира и то точно в това, което исках да подчертая  – че осиновяването е вид родителство, нито повече, нито по-малко от биологичното. В днешно време, а и още от стари времена, има различни видове родителство и е въпрос на избор и лично усещане накъде ще поемем.

Нормално е в сайт наречен Зачатие да четеш предимно насърчения за продължаване на опитите АРТ, все пак голямата част от момичетата са тук водени от желание да заченат. Но има  и подфорум за тези, които избират осиновяването (за което сме много благодарни!:), където може да прочетеш вълненията на тези, които тръгват по този път.

Винаги ще се намерят хора, които ще ти подхвърлят, както много вярно го е казала Чандра „Ама защо не направиш още един опит? Виж тази или онази направиха по 5 или 6 опита и успяха” „Защо веднага тръгваш да осиновяваш? Сигурно ще ти дадат циганче. Не знаеш какви болести може да носи и какви гени” и прочее и прочее. Но същите хора, ако решиш да продължиш с опитите и не се получава, ще ти извадят довода „Ами защо не осиновиш да не се мъчиш? Пък после може да си родиш”...Оправия няма! Хората като чуят за чужд проблем,  а дори и да не чуят, гледат да ти дадат някакъв бърз отговор, без много да се замислят. То чуждите проблеми винаги са по-лесни (Нали така? На всеки сигурно се е случвало да се чуди защо някоя приятелка се тръшка за нещо, което за нас изглежда абсолютно логично и лесно Така и забравят да мислят за собствените си неуредени въпроси...

Но ти си го казала сама и то много хубаво: за вас със съпруга ти не са важни гените, искате да бъдете родители. Ето го избора. Всеки си е различен и за всеки различни неща са важни. За цял живот или поне за даден период. Нито е по-правилно да правиш АРТ до дупка само защото другите правели така, нито да осиновиш само и само да имаш дете, ако за теб имат голямо значение гените. Дори и да решиш да останиш без деца, пак не е отказ или провал, а избиране на друг път.

А отказването от АРТ не е никак отказване от борба! Защото изборът на осиновяването е започване на друга борба, доста дълга, да не кажа цял живот! : ) Борба да се разберем и взаимно осиновим с нашето дете

Впрочем по мое скромно и необвързващо никого мнение, изборът на донорска сперма или яйцеклетка открехва страница на други борби... Т.е. каквото и да изберем все си е борба!:)
Желая ти много успех! Винаги можеш да пишеш и на лични...

Боже, и сериалите намесихме.....За даването на проценти като прогноза от лекар, няма да коментирам...
Хермиона, пак не ме разбра, но аз го очаквах. Когато разяснявах тънкостите на общуването, имах предвид по принцип. Нали все пак живеем в цивилизован свят и спазваме някави неписани правила на общуване, уж....не като на пазара, да си дрънкаме каквото ни падне, щото сме имали право да кажем нещо
Не изземвам ролята на авторката, просто приканвам към спазване на темата, защото тези отклонения, в които навлязохме /и аз в това число / са спам и нарушават правилата , но то пък някой трябва да ги е чел все пак /правилата /.
Между другото, Jbrul много точно описа нещата, надявам се поне нея да я разберете, щом мен не можете.

Сетих се още нещо   аз съм фенка на сериала СЕКСЪТ И ГРАДЪТ имам всички сезони и серии та там Шарлът и казаха че има 15% вероятност да забременее и си осинови китайче и мисля че беше вече в първата част на игралния филм забременя.

Хари Потър пък лети на метла...

пп Сори за спама,не се сдържах....

И аз да не съм съвсем без по темата...та..

Мила,направи това което ти говори сърцето.Прави го умно и разумно!Обмисли го,информирай се - чети,разговаряй с други осиновители,търси!Подготви се,научи си уроците!Осиновяването си е баш толкова борба колкото и АРТто,че и повече понякога...Щом мислиш,че е вашият път,върви го с вдигната глава!

Хермиона,защо мислиш че да се бориш за свое дете е егоистично.Извини,но ми иде нагоре.Значи тези дето забременяват от раз,те не са егоисти щото го могат,а тези които има проблем и го лекуват по един или друг начин - те са егоисти щото видиш ли искат да си възпроизвеждат гените,ха сега! Колкото до великото благородство - спести ми го.Да,аз също се възхищавам на тези двойки решили се на осиновяване,но го правя защото ми е ясно,че е трудно,объркващо понякога,болезнено...Защото гена е ген и подсказва,а те и тоя коз няма  да имат.Ще опознават детето си сами,то ще опознава тях.И ще пада бая борба...ей за това им свалям шапка...Иначе,нищо чак благородно не виждам,просто се борят за детенце...като нас....
А,самата идея за родителството,било то чрез осиновяване или не,е до някаква степен егоистична(не в лошия смисъл)....

фибо, преди да напиша каквото и да е в тази тема аз не те познавах, сега вече те "познавам" и с най-голямо удоволствие потвърждавам публично, че ти спестявам всичко, което ти е неприятно да видиш написано от мен /малко в кръга на майтапа, надявам се си добре настоена към мен, понеже не влагам лоши чувства, ще допълня, че занапред всичко, което напиша искам да бъде съпроводено по подразбиране с неписаната идея, че спестявам на фибо това, което не й харесва:))))/. Щом моето определение за благородство те дразни - аз нямам нищо против да продължава да те дразни, не ми пречи. Иначе и аз нямах предвид егоизъм в лошия смисъл на думата, още повече, че самата авторка пита - егоистично ли е? Не съм въвела аз идеята за егоизъм в темата. Без излишно да се обяснявам - опитах се да я успокоя, че съвсем не е егоистично да се отказва от арт и да се опита да осинови, каквото всъщност иска семейството й. Борбата за дете е наистина донякъде борба да оставиш някого след себе си, да му предадеш своя опит и да му дадеш достоен старт в живота. Наистина е егостично, не в лош смисъл.

sinsens, благодаря ти за очакванията към мен, ти наистина си супер трудна за разбиране! Аз не мисля, че дрънкам каквото ми падне, но щом ти така мислиш - за мен няма проблем. Съгласна съм, че има правила, но според мен всичко досега написано се върти около темата на авторката, още повече, че самият форум се казва "емоционални проблеми" - емоционалните проблеми са многофокусни - всеки един от тях - и изобщо емоциите не могат да бъдат обхванати от едни правила на форум - те са страшно богати, с невъобразимо количество нюанси, измерения, изражения, феномени, проявления, имплицитни и експлицитни съдържания и пр. и пр. Ако искаме да напишем правила за форум, свързан с емоции и психика, то тези правила могат да бъдат по-дълги от Библията примерно. Та, разбирам, че искаш разговорът тук да се провежда според твоите виждания, които явно се ограничават единствено и само с правилата на форума, но нищо не мога да направя. Мисля, че ако не бяхме заформили тази "дискусия", нямаше да предизвикаме такъв интерес към темата и момичето щеше да си остане само с пожеланията. повтарям - това е моето виждане, никого не обвързвам с него, нито очаквам някой да е съгласен с мене.

от един момент нататък, честно казано, престанах да разбирам какво дискутираме...

Фибо,въобще не е засегната,камо ли да се дразни
Сикс е права,че нещата се изместват и не е редно.Правилата са за да има ред и яснота в темата,а не да се размиват нещата от тяхната основна зададеност.Както в случая.
Джам,заради това не може да разбере какво става...

 ...

Здравейте аз съм една от многото  които имат проблем с забременяването.но при мен не само че има проблем ,но и директно ми казват че няма да имам деца не и по естествен начин.Млада съм но не искам вече да се боря не искам да влагам всяко левче задилено не искам да ставам и лягам с едни и същи мисли лекарства ,лекари ,изследвания и огромна болка че не става.Извесно време спрях да се боря и да ходя от лекар на лекар и да правя каквото и да било и бях щастлива радвах се на малките неща и ми хареса.Реших да поема по друг път да стана майка чрез осиновяването  и това ми харесва повече.Лошо ли е че избирам една реална възможност да стана майка пред това да продължа да се боря и да влагам сумати пари в нещо което няма сигорност кога ще стане и колко нерви ще трябва да строща. все си мисля дали не съм егоист следкато не искам да направя ин витро виждам как всяка тук в форума продължава да се бори след всеки неуспех аз ли не съм на ред .Исках да го споделя дори и анонимно да разбера имали други да мислят така като мен или наистина не съм добре.

Все едно аз съм го писала, поне до някъде....наистина всеки сам си слага граница до къде може да стигне. Някой спират след няколко инсеминации дори, без ин витро. На мен ми трябваше половин година да се отърся от неуспеха след първото икси. Сега събирам сили за второ и мисля да спра до тук. Човек не е от желязо, много си си нормална!!!

А сега де.    Ами аз разбрах, че жената иска да има дете и е готова да си осинови такова. Заради което примерно "дава насреща" и се "отказва" от това, да си остави собствените гени най-малкото. Ще се наложи да положи усилия, за да "приеме" едно детенце не в кърмаческа възраст вероятно, без да се възползва от обичайния механизъм, който имат другите жени - бременност и раждане, периода в който свикваш и осъзнаваш факта, че ще бъдеш майка. И никак не е лесно според мен, да се почувстваш родител за 5 мин., когато дори не си имал физиологичната възможност за такова "свикване". И много, много други неща се "дават", когато избереш този път си мисля, хич не е "безплатен обяда" 

Повечето двойки с репродуктивни проблеми, водят неистова борба със себе си самите, ако се окаже, че единствения им шанс да бъдат родители е осиновяването и са готови да минат през още 100 опита ин витро, за да избегнат това решение.
Има и други хора, за които борбата е с "обратен знак" и не виждам какво ненормално има в тяхнта позиция по въпроса. Всеки си знае за себе си, къде му е границата и какви са му приоритетите.

О, Боже.....

Нека авторката сама да уточни,може би Теодор е останала по погрешка с грешно впечетление.По начина който го е написала анонимна,до някъде,отказа ѝ да се бори за свое дете и решението ѝ да осинови звучат наивно...Но не мисля,че наивно го е имала в предвид...надявам се...

fibo, много правилно си разбрала, не донякъде, а много наивно.
Jbrul, никак не ми звучи добре - "не искам да ходя по лекари, не искам да се боря и ако нищо не правя се чувствам много по-добре, обаче съжалявам и се чувствам виновна, че нищо не правя и сега ще осиновя и всички проблеми решени".

Теодор ще ти отговоря какво сам дала до тук и то може и да не е много но дадох 10.години от живота си да се преборя с проблема си и 5години борба за дете. от 15годищна имам проблеми и ходя по лекари .Накрая се установи че нямам яицеклетки сега единствения ми шанс да имам дете е чрез инвитро с донорска яицеклетка.да колебая се дали да го направя защото от една страна го искам се пак надеждата умира последна но от друга стана не сам готова да се разочаровам пак.та аз сам млада а взимам по една шепа с лекарства всеки божи ден и това не са витамини а лекарства които ще пия до края на живота си ако искам да живея разбира се.а колкото до това какво сам готова да дам ако продалжа чрез осиновяването там сам готова на 100% да дам всичко от себеси защото ще се запазя такава каквато сам няма да съм развалина никои не е казал че осиновявяне е лесно запознала сам се с проблемите на осиновните деца не сам си представяла че живота ми ще е и цветя и рози но поне няма да сме сринати с земята а парите които няма да давам за инвитро с тях ще можем да отгледаме едно дете 

Теодор ще ти отговоря какво сам дала до тук и то може и да не е много но дадох 10.години от живота си да се преборя с проблема си и 5години борба за дете. от 15годищна имам проблеми и ходя по лекари .Накрая се установи че нямам яицеклетки сега единствения ми шанс да имам дете е чрез инвитро с донорска яицеклетка.да колебая се дали да го направя защото от една страна го искам се пак надеждата умира последна но от друга стана не сам готова да се разочаровам пак.та аз сам млада а взимам по една шепа с лекарства всеки божи ден и това не са витамини а лекарства които ще пия до края на живота си ако искам да живея разбира се.а колкото до това какво сам готова да дам ако продалжа чрез осиновяването там сам готова на 100% да дам всичко от себеси защото ще се запазя такава каквато сам няма да съм развалина никои не е казал че осиновявяне е лесно запознала сам се с проблемите на осиновните деца не сам си представяла че живота ми ще е и цветя и рози но поне няма да сме сринати с земята а парите които няма да давам за инвитро с тях ще можем да отгледаме едно дете 

Аз мисля ,4е ти ве4е си взела решение.
Пожелавам ти успех,но все пак се замисли и за ФАР ,ако искаш.
Едното не пре4и на другото.
Медицината ивремето  летят напред 

Вали, какъв ФАР, бе мила, момичето пише, че се нуждае от донорски яйцеклетки.

Тя е взела решението за себе си. Тя си знае през какво е минала и какво й е коствало да стигне до това решение. Аз мога само да я поздравя и да й пожелая успех най-искрено! Направете го и вие и спрете да се опитвате да й обяснявате, че трябва да прави ин витро и т.н. Това е личен избор.

Теодор, надявам се, че друг път ще мислиш повечко, преди да се изказваш по такъв начин. Според мен е редно да се извиниш на момичето. И преди да ми напишеш нещо възмутено, прочети си отново поста, прочети и този на Анонимна, помисли и тогава прави, каквото ще правиш.

fibo, много правилно си разбрала, не донякъде, а много наивно.
Jbrul, никак не ми звучи добре - "не искам да ходя по лекари, не искам да се боря и ако нищо не правя се чувствам много по-добре, обаче съжалявам и се чувствам виновна, че нищо не правя и сега ще осиновя и всички проблеми решени".

Теодор, както казах и по-нагоре в тази тема по друг повод, преди да кажем нещо на някого, не е зле да помислим имаме ли достатъчно информация за житието и битието на този някой, поне това. В случая, от отговора на Анонимна е видно, че ти се изказа "неподготвена" и неуместно. Тя е направила повече от достатъчно, опитвайки се да се сдобие с биологично свое дете и си е ЛИЧНО нейна работа, дали да продължи да опитва, или да пристъпи към осиновяване. Съвсем отделен въпрос е, че никой с репродуктивен проблем, не е длъжен, не е ненормален, нито пък бездеен и неборбен, ако просто не иска да пристъпва към АРТ, а предпочита директно да си осинови дете. Ако твоето лично разбиране по тези въпроси се свежда до това, че трябва да опитваш да имаш биологично свое дете със всички средства, а чак като 1100% е ясно, че няма да стане, да мислиш за осиновяване - твое право е и никой не може да те съди за това. По същия начин и ти не можеш да съдиш никого, ако си е избрал друг път да стане родител.

Тези, които са ме чели из форума, знаят, че не съм от "сълзливите и мекушавите", но изказването ти по-горе и мен докара до   Просто не беше права и наистина е редно да се извиниш на авторката в случая, но дали ще го направиш отново е въпрос на личната ти преценка и усещане.