Здравейте аз съм една от многото  които имат проблем с забременяването.но при мен не само че има проблем ,но и директно ми казват че няма да имам деца не и по естествен начин.Млада съм но не искам вече да се боря не искам да влагам всяко левче задилено не искам да ставам и лягам с едни и същи мисли лекарства ,лекари ,изследвания и огромна болка че не става.Извесно време спрях да се боря и да ходя от лекар на лекар и да правя каквото и да било и бях щастлива радвах се на малките неща и ми хареса.Реших да поема по друг път да стана майка чрез осиновяването  и това ми харесва повече.Лошо ли е че избирам една реална възможност да стана майка пред това да продължа да се боря и да влагам сумати пари в нещо което няма сигорност кога ще стане и колко нерви ще трябва да строща. все си мисля дали не съм егоист следкато не искам да направя ин витро виждам как всяка тук в форума продължава да се бори след всеки неуспех аз ли не съм на ред .Исках да го споделя дори и анонимно да разбера имали други да мислят така като мен или наистина не съм добре.

Всеки си избира границата, включително в борбата срещу стерилитета. Само ти знаеш кога и къде е твоята. Изобщо не се укорявай, нито се съмнявай в себе си. Щом си избрала пътя си, гледай смело напред.

Всички борещи се според мен също непрестанно се питат докога ще продължат с борбата. Ти поне знаеш отговора.

Миличка, щом сърцето ти казва, че това е твоят начин да дадеш любовта си на едно създание, това е. Изборът си е твой, борбата си е твоя и е важен крайният резултат- да бъдете щастливи 
 Има едно момиче в квартала, което разсъждаваше като теб. Осинови си момиченце. Тя е на 33, детенцето е вече на 3-4 годинки. Наскоро сподели, че ще си осинови още едно детенце 

Поздрави и успех.

Не е лошо, това е границата, която ти си поставила за себе си и щом така го чувстваш, така го направи. Напълно те разбирам. Желая ти успех и дано скоро осиновяването е факт. Човек трябва да е щастлив!

това е твое лично решение, няма лошо или добро в случая. постъпваш така, както ти повелява твоето сърце, твоят разум. всеки сам си избира пътя към детето, както и дали да извърви този път.

Това е много лично решение и не е нужно да изпитваш каквато и да е вина - по начина, по който поставяш въпроса, ми се струва, че все пак изпитваш нещо като вина. Може и да греша, разбира се, но няма нужда от вина /ако има такава/!   И никак не си егоист, дори напротив, не искаш да продължиш своите гени и да се бориш за това, а си съгласна да дариш семейство, щастие и шанс на деца на други хора. Това за мен е висша щедрост, самоотричане и служба на другите. Това е нещо, което много малко хора го могат и биха го направили току така! Възхищавам се на такива хора! Пък и не всичко е нужно да е борба. Много от източните и други учения дори отричат борбата. А и практиката често показва, че когато престанеш да се бориш с Вселената и тя престава да се бори с тебе... и нещата се нареждат. Имам страшно много познати, които осиновиха дете и после си имаха свое - най-неочаквано.

Успех, каквото и да решиш!

А и практиката често показва, че когато престанеш да се бориш с Вселената и тя престава да се бори с тебе... и нещата се нареждат. Имам страшно много познати, които осиновиха дете и после си имаха свое - най-неочаквано.

Хермиона, колко точно са тези "страшно много познати"? Предполагам имаш предвид конкретни хора и не е проблем да уточниш броя им.

Не влагам ирония, само скептицизъм. И леко раздразнение, защото тази предполагаема крайна мярка с осиновяването и последващото спонтанно забременяване е клише в устата на много хора при успокояване на стерилните двойки.

  Привет , anonimna ! Няма нищо лошо в това, което си написала...просто не си спряла да се бориш,а си сменила посоката.Сама си отговорила,че си тръгнала по пътя на осиновяването...това също е борба и още как...борба за твоето щастие!Устоявай желанията си и стани щастлив родител!Успех!

цигу, и аз без да влагам ирония и приемайки, че въпроса ти за броя двойки, които познавам не е риторичен, ще отговоря - седем семейства, т.е. 14 души, на различни възрасти, т.е. две от тях могат да са ми родители, защото си играех с децата им. Другите са по-млади. Имена и ЕГН няма да споменавам. Ще допълня, че познавам и няколко двойки с осиновени деца, които нямат свое биологично дете.

Колкото до клишетата, за мене това не е клише, защото съм го видяла съвсем реално в живота, ако за теб е клише, или някой ти е внушил, че е клише, това не знам чий проблем е. Признавам ти правото за теб да е клише, както и това да слагаш етикет "клише", "неклише". Дай ми на мен право да не определям нещата по този начин. Без да влагам нищо лично и с най-добри чувства, понеже съм те чела и си ми много симпатична, ще ти кажа, че не можеш да очакваш от мен да изказвам само оригинални мисли и виждания /оригинални, а не клишета от твоя гледна точка, аз моя си имам/.

Седем двойки първо осиновили, после родили наистина е впечатляваща цифра.

Не ме иронизирай и не се засягай. Момичето попита лошо ли е, че иска да осинови, без да мине през мелето на асистираната репродукция, за да роди биологично свое дете. Дали ще забременее някога не е редно да влияе върху решението й, струва ми се.

Роднини и познати ме успокояват със същия довод и на мен лично не ми помага.

Благодаря ви момичета имах нужда от малко подкрепа.Аз съм дълеч от мисълта че като осиновя ще имам и мое биологично. аз не търся детето ми да прелича на мен да носи моите гени или на мъжат ми/тои също не си търси гените /и двамата искаме да стане родители.Можеби чувствам че това е по лекия начин да стана майка

цигу, съвсем не те иронизирам, ядосвам се, когато видя, че хората очакват все най-лошото, а относително доброто приемат за някакво клише. Може би не трябва да се ядосвам, всеки сам си избира как да възприема. Но, от друга страна, възприятието може да се промени страшно лесно, а оттам и общото светоусещане и самоосъзнаване. Като се замисля, не знам за моите познати дали са очаквали, че ще имат и свое или не. Може би само една от двойките, които паралелно с осиновяването правиха и арт, ей така, да видят все пак за пореден път какво ще стане, без особена надежда. Другите не са с арт. както и да е.

Аз, най-вероятно, не бих могла да се реша на такава стъпка, надали съм достатъчно силна за това. Вярвам, че Бог изпраща толкова изпитания, колкото силата на човека може да понесе и често - да преодолее. Има жени, които например нямат матка и не могат да ползват сурогатна майка - при тях как стоят нещата?
Желая ти късмет, успех и щастие! Дано и при теб нещата се наредят така, както искаш!

Измести се малко темата, много е неприятно като стане така.
Хермиона, сама го каза. Жената няма матка. Мислиш ли, че би й станало по-леко ако някой й каже: "ооо, ма знаеш ли колко хора познавам, които като си осиновиха и после жената забременя"? Това, разбира се, без изказалия се да знае за точното състояние на нещата. Именно затова тези изрази са клишета, защото се използват за щяло и нещяло, без оглед на конкретната ситуация. Не може така да се обобщава. Същото важи и за случаи, когато жената няма тръби или мъжът не може да отдели сперматозоиди без да му се направи пункция примерно и т.н. Не обобщавайте, моля ви!
И понеже и аз влязох в тона на спама, за което се извинявам на авторката, ще кажа две думи и по темата.
Никой не може да ни съди за решения, които засягат само нас и семействата ни. Това е изключително лично нещо, изборът е изцяло на двойката. В борбата за дете няма лош път. Всеки сам преценя кое добре за него и какво може и не може да понесе. Както някой преди мен каза - осиновяването също е борба за дете, просто това е друг път към една и съща цел Пожелавам на авторката скоро да се похвали с успешно осиновяване и щастието да озари семейството й.
Анонимна, не изпитвай вина! Можеш само да се радваш, че си успяла да вземеш правилното решение за себе си. Не търси нечие одобрение, сърцето ти знае най-добре. Успех!

sixsens, съгласна съм с тебе, примерът с липсата на матка го дадох с друга цел - че пред такива двойки не стои въпросът за избор - дали-или. Не съм обаче съгласна, че човешките съдби и опитности са клишета. То е все едно някоя жена от години да прави арт и някой й казва - ами еди коя си забременя от арт - и въпросната жена да се засегне, понеже тя все още не е забременяла. Как така не се засяга от това /например в този форум, видно е, че няма засягане, напротив, има пълна съпричастност/, а от други неща се засяга?

Също така, съгласи се, че не всеки може, дори е напълно невъзможно, при разговор да отчита всички вътрешни проблеми, нагласи, заболявания, надежди, страхове, опасения, преживявания и пр. на отсрещната страна. Та, от тая гледна точка, ние неминуемо повече или по-малко обобщаваме въз основа на опита си /и може би колективното несъзнавано /. Може би има високи просветлени личности, които не обобщават, и съм убедена, че има. Поздравявам всички с едно любимо стихотворение. Най-вече авторката на темата, дано извини намесата ми.

Продавач на надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

'Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!'
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

Също така, съгласи се, че не всеки може, дори е напълно невъзможно, при разговор да отчита всички вътрешни проблеми, нагласи, заболявания, надежди, страхове, опасения, преживявания и пр. на отсрещната страна.

Именно, затова, вместо да изрече поредното клише или обобщение, може просто да пожелае успех на човека, без да намесва конкретики Нали знаеш израза - като не знаеш какво да кажеш, по-добре замълчи!
А примера с успелите с АРТ и неуспелите още, просто не е подходящ и съотносим в случая.
Отново се извинявам за отклонението.
Моля ви, нека спрем с този аспект на темата, че съвсем се измести фокуса. А и ми се струва, че още повече ще объркаме момичето.
С най-добри пожелания!

sixsens, моите уважения към тебе, но мисля, че авторката е тази, която би трябвало да каже дали я обърква някой или не - не е хубаво да се подценяват така хората и да се опитваш да ги взимаш криворазбрано под крилото си, без да са те молили за това, нито да се опитваш да налагаш твоето мнение за това как някой да се изказва и как не. В този случай ще отстъпя и млъквам.

Лично аз, ако имам въпрос, бих се радвала да предизвикам дискусия с него - каквото и да се говори - защото ще видя многообразие от гледни точки, което за мен е ценно, а не само да получавам лигави пожелания за успех и подобни нещица. Това е скучно и никак не помага, никак! Още повече, че аз в първия си пост й пожелах успех и казах, повтарям, че се възхищавам дълбоко на хора като нея. Поздрави!

Поздравявам те, анонимна, за решението!
Много е важно, човек да вземе решение и по този начин да балансира психиката си.
Дано бързо да се срещнете с бъдещото си дете и да си го вземете!
Бъдете много щастливи!

Сега, във връзка с разискванията за клишетата- мен лично ме дразни еднакво, когато някой ми каже, че с ин витро ще стане и че като си осиновя, ще забременея.

Anonimna и аз те поздравявам! Много добре е това, че знаеш какво искаш. Щом така го чувстваш го направи.
Пожелавам ти успех от сърце!

Аааа, ние така я бяхме закъсали с осиновяването, че слушахме успокоителни реплики от рода на:
"Е нищо, като не става с осиновяването, може пък да стане с ин-витрото..."

Анонимна, предполагам, че не са малко семействата, които са решили като вас изобщо да не опитват АРТ (аз лично познавам няколко такива)... Но те просто пишат по-малко в този форум по обективни причини...   Хубаво е, че сте избрали вашия начин и знаете, какво искате! Във връзка с осиновяването много ми хареса мнението на Аница в една друга тема, където тя пише:

Но осиновяването е вид родителство, също както биологичното, нито повече, нито по-малко.

Важното е, да нямате колебания... Ако има такива, не бързайте...
Пожелавам ви много успех!

Аааа, ние така я бяхме закъсали с осиновяването, че слушахме успокоителни реплики от рода на:
"Е нищо, като не става с осиновяването, може пък да стане с ин-витрото..."

Знаеш ли, и аз се чудя, защо хората си мислят, че да осиновиш детенце е лесно и безпроблемно, става много бързо и едва ли не те чакат на опашка някой да ги вземе.
Ей така, решиш ли, отиваш и си осиновяваш, все едно си тръгнал за маратонки.
Винаги ми е било чудно. И напоследък това страшно много се дискутира, естествено хората са запознати с проблема толкова колкото и със стерилитет и лечението му, но това не и пречи да се изказват по въпроса и то публично..