Аз мисля,че авторката не постави от началото проблема си правилно,затова се получиха някой недоразумения.Сега стана ясно,че тя е поставена пред дилемата-донорска яйцеклетка или осиновяване,а не че не и се прави ин витро и затова иска да осинови.
Когато търсиш помощ трябва правилно да обясниш проблема си.

мерилин, благодаря ти много. Точно това исках да напиша и аз. От първия пост останах с впечатление, че наистина не иска да прави инвитро и избира други като че ли според самата нея по-лесен вариант. Там никъде не се споменава, че няма яйцеклетки и че става въпрос за донорско инвитро. А що се отнася до парите, не ги троши само тя, а ние останалите също трошим достатъчно. За информация вися вече с 50 000 на банката и най-лошото е, че вече не иска да ми дава, защото отдавна надвишивам възможности за погасяване на заемите
Но от друга страна, когато някой иска съвет, нека бъде така добър наистина да напише правилно нещата, за да може да получи и адекватен отговор.

anonimna,това ти дали да правиш донорско инвитро или да осиновиш дете си е лично твой избор. Сега да питам последно какъв е проблема - искаш или не искаш да се бориш, или инвитрото - осиновяването. Кое от двете? Понеже в първия пост си писала съвсем различни неща и си озаглавила темата - "Лошо ли е че не искам да се боря", та значи отговора ми на този въпрос е - "ДА".
От следващия пост разбирам, че въпросът съвсем не е за борбата, а за съвсем друго нещо - донорско инвитро - осиновяване. Мислиш ли, че ние сме хората, които можем да кажем кое е най-добро за теб. За мен това е много лично избор и ти и твоето семейство може единствено да вземе решение какво да направите от тук нататък.

Но както винаги тук, ако някой има различно мнение от другите, то той се оказва "грешния" и в най-добрия случай ще се размине с някой и друга обидна реплика към него, а иначе ще му, прочетат едно хубаво конско, за да му е за урок следващия път - "Да не прави така!"

100% съгласна с Мерлин! Не мисля,че Теодор чак толкова сгреши,по-скоро беше подведена от самия начин на написване.Стига сме се поучавали взаимно.Кога ще се приемем най-сетне такива каквито сме и ще спрем да се сърдим за това,че сме различни! Айде,момичета - сплотете се!Както авторката не се е обяснила както трябва(има хора които не го могат писменно,на мен също не ми се отдава много много и често съм била неразбрана ),така има хора които реагират по-импулсивно и бурно,повлияно пък от тяхното си АЗ.

Пийййс

Абе момичета, стига глупости и тънкообидност. Няма никакво занчение авторката какво и как е обяснила и защо не иска да прави ин витро, било донорско, или със собствен материал. Не иска и толкова, защо не иска - нейна си работа.

Не може да се каже на някого, че не искал да се бори за дете, понеже не искал да прибягва към АРТ, все едно по каква причина не иска. Това, че за повечето жени е неприемливо и неразбираемо, някой да е готов директно да си осинови, вместо да изчерпа "до дъно" преди това всяка друга възможност го разбирам. Не разбирам само укорителния тон, ако друга жена просто не е това мнение. Възможмо е да греша, ама от изчетеното в последните няколко поста, започвам да си мисля, че авторката има мисли и усещания като описаните, точно заради ей такива реакции по темата. Едва ли не "ти си ненормална и не щеш да се пребориш да заченеш и родиш биологично свое дете, понеже е по-трудно, отколкото да си осиновиш". Извинявайте, ама това звучи абсурдно. Не ми се иска да си представям, ако нейните и на мъжа й роднини нищят същите приказки на главата й, какво й е на тази жена. 

Хайде да спрем "да решаваме живота на другите" имаме си свой живот за целта. Да, може и да не си е формулирала идеално мислите авторката и да не е подбрала идеалните думи. Но чак пък толкова да не са ясни мислите, които я занимават - не бих казала. Чуди се, дали избраният от нея път към дете, е дефакто отказ от опит да се "бори" да бъде родител по обичайния начин, или просто е друг път към същото нещо. И аз бих й казала с чиста съвест, че не е отказ за борба, а друга пътечка към една и съща цел. Отделно, че ми прави много добро впечатление, че тя подхожда отговорно към бъдещото си дете. Преценила е за себе си, че бъдещи АРТ опити с неизвестен изход, биха я амортизирали емоционално, физически и финансово, ако щете и поема риска да не бъде пълноценен родител в един момент, какъвто би искала да бъде. И това, че го мисли, е достойно за уважение, най-малкото. И въобще няма нужда да се обяснява на нас и на когото и да било, ама за какво ин витро ставало въпрос при нея, ма донорско ли било, ама каква й е клиничната история, ама защо все пак не опита, че после ако не стане да осинови... Ще ми се, да можех със същото убеждение, като нея да кажа, че не ми е толкова важно да си оставя гените, а просто искам да бъда майка. Но това значи да лъжа, а аз не искам.

Хубава вечер на всички, момичета! 

Аз все още съм
Как така пък болшинството от хората разбрахме какво иска да каже авторката, пък 2-3-ма не можаха
Теодор, ти съзнаваш ли какво казваш на това момиче с тези си думи :

"Лошо ли е че не искам да се боря", та значи отговора ми на този въпрос е - "ДА".

Явно не осъзнаваш, но аз съм услужлива и ще ти подскажа - съдиш я! Не толкова с думичката "да", колкото с всичките разяснения, които я съпровождат. От всичко, дето го изприказва, излиза, че осиновяването е лошо
Не проумявам как някой може да си мисли, че осиновяването не е борба, ами бягство...честно. За мен лично осиновяването е по-трудната борба. Но това е просто мнение. Аз лично бих продължила да се боря чрез АРТ, но това не значи, че осъждам авторката за нейното решение. Още по-малко пък смятам, че е лошо и едва ли не лигаво, както ти се опита да го изкараш.
Фибо, до изказването на Теодор, никой никого не поучаваше. Всички споделяхме мнение.
Съжалявам за острия тон, но вече наистина трудно се сдържам. Този форум е за взаимопомощ, а не съд. Разбира се, че всеки може да си изкаже мнението, независимо какво е. Проблемът, Теодор не е в различността на мнението, а в начина на изказването му. Дано схванеш тънката разлика.
Хубава вечер на всички!
Анонимна, искрено се надявам, че подбни изцепки, независимо от кого идват /дано наистина роднините ти не ти дрънкат подобни/, няма да ти повлияят, нито ще те накарат да почувстваш вина. Искрено ти желая успех!

Решаването да се отиде към вариант донорска яйцеклетка, освен физически и финансови въпроси, повдига и доста емоционални. Кой как ще се отговори относно тези емоционални въпроси, си е пак избор. Може да прецени, че за неговото семейство ще е по-лесно да приеме дете с изцяло чужди гени. Може пък да реши, че ще е по-приемливо за семейството да се справи с щекотливите проблеми около донорската и по-важно е то да носи гените на единия родител.

Опитване на АРТ до дупка също не на всеки звучи приемливо, независимо дали става въпрос за донор или за собствен генетичен материал, но никой няма право да осъжда другия, ако за него това е жизнено важно и предпочита да взема още и още кредити за това.

Най-важното е всеки да е избрал свободно, да е сигурен и да следва пътя си.

Твърдо съм на мнение, че осиновяването може да е избор и без въобще да се пристъпи към АРТ и това в никакъв случай не означава, че е отказ от борба. Защото борбата в осиновяването не свършва с раждането, т.е. вземане на детето вкъщи, а точно оттам започва...

Касае се просто за различни видове борба.

Желая успех по пътя, който всяка от нас е избрала!

fibo, благодаря ти много за това, което си написала.

sixsens, искам да прочетеш какво съм написала точно. Ако не аз ще бъда услужлива и ще ти подскажа - Та значи аз отговарям само на един въпрос:
"Лошо ли е че не искам да се боря" - и на този въпрос моят отговор ще си остане един и същ "ДА".
 
Никой не съдя, споделям мнението си. Но аз явно нямам право да пиша тук или да споделя това, което мисля - това според вас.

"Съжалявам за острия тон, но вече наистина трудно се сдържам. Този форум е за взаимопомощ, а не съд. Разбира се, че всеки може да си изкаже мнението, независимо какво е. Проблемът, Теодор не е в различността на мнението, а в начина на изказването му. Дано схванеш тънката разлика" - А ти тогава защо ме съдиш? Нали "уж" всеки има право на мнение? Следващият път ще се допитам до теб дали моето мнение съвпада с твоето и как точно да го изкажа.

А истината е, че аз лично искам нещата да се казват с истинските им имена, а не да си заравяме главите в пясъка като щрауса и да си мислим, че никой не ни вижда.

Когато търсиш мнение трябва да ти е ясно,че ще получиш различни мнения и някой от тях може да са по-рязки /макар,че аз честно казано не виждам теодор какво чак толкова осъдително и грубо каза/.
Аз продължавам да твърдя,че авторката не постави проблема си ясно и даже не му е мястото тук.Според мене всяка житейска ситуация е уникална и подробностите са от значение.
Върху това дали ще вземеш правилното решение оказват влияние всички обстоятелства.Не смятам,че е едно исъщо ин витро и ин витро с донорска яйцеклетка.При втория вариант това пак няма да е генетично твое дете,така че като се замислиш по-добре е да осиновиш и да си спестиш АРТ,но това пак зависи от конкретния човек как разсъждава.Освен това авторката и всички вие пренебрегвате мнението на партньора й.Има ли право тя да се отказва от борбата и да го лиши от възможността да има свое дете?Нещата трябва да се обмислят много добре,не бързайте да я съветвате да вземе решение в една или друга посока,а нека първо да се опитаме да изкажем мнения,с които да й помогнем да се ориентира,защото ми се струва много объркана в момента и то е нормално,в предвид ситуацията,в която се намира.Затова си мисля,че може би по-практични съвети би получила в подфорум Осиновяване.Нали знаете-Не питай старило,а питай патило.Там момичетата са минали през този етап и ще могат да й дадат съвети как са направили своя избор и какви мисли са ги вълнували преди и след осиновяването.
И моля ви сега пак да не тръгнете да пишете,че я съдя.Просто изказвам мнение по въпроса,ако не сте съгласни оборете ме или кажете своето мнение,ама не и просто да се и чешим езиците!Нека дискутираме,а не да водим словестни битки,с които не помагаме на момичето!

Благодаря ви момичета имах нужда от малко подкрепа.Аз съм дълеч от мисълта че като осиновя ще имам и мое биологично. аз не търся детето ми да прелича на мен да носи моите гени или на мъжат ми/тои също не си търси гените /и двамата искаме да стане родители.Можеби чувствам че това е по лекия начин да стана майка

Мерилин, ми хайде пък четете малко, че станахме като в онзи виц вече, дето "чукча - не е читател, чукча е писател"  Казала е жената и то още на стр.1 от тази тема, че нито тя, нито партньорът й си "търсят гените". Сега явно е длъжна, да го обяснява това същото поотделно на всеки, който не й е прочел постовете внимателно, или даже не ги е чел, ама пък си има вече мнение и естествено право да си го каже. Правото да кажеш нещо, върви и с някакво задължение все пак, да прочетеш първо, да помислиш малко, че тогава да се изкажеш.
Що за аргумент е това и то в цялата мрежа, някой да изпляка някаква откровена глупост /не визирам някоя от вас конкретно с това/ и да я "агрументира" с това, че "ама аз си имам мое мнение и право да си го кажа" и дотам. Това правят повечето пубери, тях ги разбирам, ама ние уж сме зрели хора и не ни отива най-малкото.


Анонимна, предвид посоката която придоби разговорът тук, аз също бих те посъветвала, да си пуснеш тема в подфорума за осиновяване. Иначе ще продължи да се измества темата в посока, дали трябва да се прави АРТ до дупка, или да се осинови директно, кое е борба, кое не е, а на теб едва ли такава препирня ще ти е от полза.

Ами то от вашите "умности" и нашите "глупости" нормално е човек да се обърка за какво става въпрос и нещо да му убегне.Смятам,че нямаш право да квалифицираш хората като им казваш,че говорят глупости.Ти пък най-малко имаш право да даваш мнение по тази тема-нито АРТ си правила,нито ще осиновяваш.Не знам дали ние се държим като пубертети ама твоето държание е на дете 2-3 годишна възраст.Като кажеш нещо тропаш с крак и не отстъпваш,че чак и по цели страници изписваш в твоя подкрепа /интересно ми е дали мислиш,че някой ги чете/.За бъзик те взеха чак в съседната тема!
Мен пък ме вълнува нещо друго-след като двамата с мъжа си са решили,че искат да осиновят защо пусна тема?Какво очакваше от нас-мнение,подкрепа,съжаление?

мерилин, благодаря ти за подкрепата. Но да ти кажа тук не търпят чуждото мнение и не само това, но и налагат своето. Така че не се ядосвай, както е тръгнало и правата да ти напишат - какво трябва да пишеш, как да го напишеш и да не забравим начина, по който трябва да го напишеш. Не виждаш ли, че вече дори Анонимна,  е посъветвана къде да пуска теми, въпреки че момичето търси емоционално решение на своя проблем.
А що се отнася до партньора й, действително в първия и пост говори само в единствено число, докато вече във втория се споменава за неговото мнение.
Да и в крайна сметка вместо да си помагаме и да си даваме съвети и подкрепа, ние какво правим?

Ох,теодор!Какво да ти кажа?То вече почти няма тема във Форума където да не се завихри скандал или безсмислен спор.Не умеем да дискутираме и това е.Вместо да ме поправи,че съм пропуснала нещо скача ми,че не съм прочела и остроумничи с тъпи вицове за чукчи.В интерес на истината и аз посъветвах анонимна да пусне темата си при осиновяването ,за да получи съвет от момичетата,които са минали по този път.Иначе емоционалните проблеми с пускане на теми по форумите едва ли ще ги реши.Щом вече е решила за себе си,че ще осиновява ние каквото и да я посъветваме е без значение.Обаче понеже е пуснала темата имам чувството,че не е на 100 % сигурна в правилността на решението си и се колебае.Затова мисля,че е добре да премисли още веднъж нещата!

Ами така е, който има какво смислено да каже по дадена тема, го казва. Обаче и се аргументира, та понякога е нормално да се получи по-дълъг поста. Важно е съдържанието му, не дължината. А който няма какво да каже, обикновено прибягва до бъзици и общи приказки
Толкова глупости се изписаха в тази тема, че направо стана смешна вече. Направо съчувствам на авторката.
Не намирам смисъл да продължавам да се обяснявам, то човек като не иска да чете и да схване /пък възможно е и да не може/, не можеш да го накараш насила. Който искаше, разбра. Не ми се спори с радиото

темата се изроди и ще я заключа.