Лидия, аз не се чудя защо хората си мислят, че е много лесно и безпроблемно да си осиновиш детенце /визирам бюрократичната част, а не взимането на решение за осиновяване/. Хората се осведомяват по тези въпроси от медиите и, ако нямаш познати минали през това, или самия ти не си се опитал да си осиновиш дете, оставаш с впечатлението че наистина хиляди деца, просто чакат да отидеш и да си ги вземеш /все едно става дума за кученце от приют
/ и да заживеете като щастливо семейство. Едва ли е нужно да давам конкретни примери, дори в момента може да се видят, стига да си пуснеш телевизора на нужния канал. Ако си просто зрител, оставаш с впечатлението, че има безброй деца които просто никой НЕ ЖЕЛАЕ да осинови, а не че не може да го направи. Не съм забелязала да се натъртва на въпроса, колко от изоставените деца, са захвърлени по институции "за отглеждане" и как биологичните им родители, не се отказват от родителските си права, въпреки че децата им прекарват години по въпросните места. Казва се само, че домовете са пълни с деца и дотам, ама защо са пълни и как и колко от тези деца дефакто подлежат на осиновяване - не се коментира. Та за това, хората далеч от проблема, си мислят не съвсем верни неща, или чисто погрешни.
На авторката, пожелавам, скоро да открие своето детенце и да бъдат много щастливо и пълноценно семейство заедно
И аз като другите, считам, че такова решение е много лично и не е работа на когото и да било да го коментира дори, пък било и с най-добри намерения. За това и се въздържах да пиша до момента. Ще си позволя само да кажа, че за мен осиновяването не е отказ от борба за дете, точно напротив. Това е просто друг път, да се пребориш за това да бъдеш родител. Важното е, да нямаш никакво колебание да го направиш, а ако все пак имаш - може би е добре да изчакаш да ти се избистрят нещата и тогава да пристъпиш към самата процедура. Последното изречение го отнасям лично към себе си и това какво съм си мислила, ако аз реша да осиновяваме.
sismondi Вероятно всеки от нас познава хора, които в един момент са се сдобили с биологично свое дете, въпреки че години преди това са опитвали и незнайно защо - все не се е получавало. Но такива случаи са възможни САМО, когато става дума за т.нар. "недигностициран стерилитет", което по същество е липса на диагноза, а не диагноза, както грешно го приемат мнозина. Или в случаите, когато не е потърсена, или получена своевременно адекватна помощ за репродуктивен проблем. Т.е. това са случаите, в които при дадена двойка, според познатите на медицината /към момента/ критерии, репродуктивната система и на двамата партньори е "изрядна", но бременност не настъпва и никой не може да каже защо, или просто причина не е търсена понякога...
Изрази като: "успокойте се и ще стане", или примери :" и братовчедка ми нямаха 10 години и осиновиха, а после си имат и две свои", е най-добре да се избягват по една съвсем простичка причина. Никой не си носи матката и тръбите, нито тестисите на челото, че околните да знаят дали въпросните органи функционират, или дали изобщо са налични все още. И така рискуваме да изцепим подобно нещо на човек, който просто няма как да се сдобие с биологично свое дете, освен ако не започнем да се пъпкуваме
Лично аз, никак не бих искала да изпадам в подобно положение и точно за това не говоря подобни неща, не защото по принцип не се случват, а защото не мога да знам на този, на когото ги казвам, дали могат да му се случат от чисто биологична гледна точка.
Примерно в момента, предстои раждане на позната, която 9 години се мъкна по лекари и има четири неуспешни ин витро опита. С мъжа й бяха вдигнали ръце и решиха да си починат малко от процедури и в този период тя забременя спонтанно. Страшно се радвам за тях, но конкретната история не е и не може да бъде причина, да дрънкам пред всеки тръгнал към ин витро, че не трябва да го прави, понеже при еди кои си станало еди как си нали? Надявам се, че ме разбираш правилно.
Хубав ден на всички!