Лиде, и аз така си мислех. Мира не ми дава тази случка. Ако детето ми се оплаче още веднъж ще има разговор с нея.
Тя е с 30 годишен стаж. Не е ложа жена, но е строга.От онези строгите, за които имам спомен от моето детство. На няколко пъти виждам с очите си как се кара на децата и с всеки път все повече вярвам на моето. Само дето тая случка в супера ме разколеба малко.

Младата госпожа е друга бира. Няма такова спокойствие, така добре разговаря с децата. Всички я слушат, в очите я гледат като им говори.

Децата и при двете слушат, но слушат по различен начин.

Вчера и мен Симеон ме изманипулира и бях готова да ходя да се карам тази сутрин. Добре, че баща му се усъмни, та изяснихме ситуацията.
Болна съм тези дни и по изключение вчера баща му го прибра от детската. Симеон беше много разстроен, че му е нарушено статуквото и реши да се оплаква. Каза ми, че повече не иска да ходи на детска градина, защото госпожата му казала, че е бебе и не може да си играе с по-големите. Усъмних се, защото естонците не си позволяват такова отношение и продължих да разпитвам. Каза ми, че понеже не можел да си играе с децата, госпожата му казала, че ще го прати в яслената група. След един час поднових разговора и го помолих да ми повтори на естонски какво е казала точно госпожата, защото на следващия ден ще разговарям с нея. Тогава се оказа, че всъщност той настоявал да отиде в по-голямата група (там са част от приятелчетата му от миналата година), но госпожата му обяснила, че там учат да четат и пишат и той няма да може да си играе с тях, затова по-добре да си остане при по-малките. Симеон от свооя страна се чувства онеправдан - бил голям вече, цели 3 метра и не искал да стои при бебетата, т.е. при своите набори
Забелязала съм, че недоразуменията се изглаждат с много разговори, при нас двойно повече, защото Ссимеон превежда от естонски, а какво точно разбира не е много ясно. Освен това още не сме изгладили напълно българския, та аз пък превеждам от Моньовски на български
Поради незнание на една естонска дума, миналата седмица имаше огромна драма - твърдеше, че една учителка му казала "Махай се оттука", а тя всъщност казваше "Можеш да тръгваш, майка ти е тука".
В тази връзка съм пред дилема относно бъдещото обучение на Мони. Нямам идея как стои въпросът със задължителното предучилищно обучение в България (което приеха наскоро) за деца, които са отсъствали от страната. Най-вероятно догодина ще се преместим някъде другаде. Ужасявам се от мисълта, че ще трябва да учи нов език. Мисля си, че или трябва да се върнем до година и половина, или трябва да останем доста по-дълго време на едно място, за да свикне с нов език и нова система на обучение, включително и в началното училище.
Ще сме си в България сега почти за месец и се чудя дали не е добра идея да се консултирам с детски психолог или друг подходящ специалист по въпроса. Ако имате идеи, ще се радвам да ги споделите...

Ани, с много любопитство изчетох поста ти, имам подчертан интерес към езиквата страна на мултикултурното общуване, а в детска възраст е направо феноменално. Да не говорим пък за естонския /угро-фински/ език, който за мен е истинска мистерия, чела съм че в него понятие словоред не съществува /т.е. можеш да подредиш думите в изречението както решиш, без това да променя смисъла/. Не мога да дам съвет за адаптация, мога само да пожелая на детето да съхрани знанията си по езика, независимо къде му предстои да живее вбъдеще.
Успех на всички! 

Ани, ако решиш за детски психолог - имам къде да те насоча.

чела съм че в него понятие словоред не съществува /т.е. можеш да подредиш думите в изречението както решиш, без това да променя смисъла/.

Не е така, имат си относително стабилен словоред, както в повечето езици. Най-сложното е, че няма никави родствени думи с другите популярни езици и че абсолютно всички взаимоотношения се изразяват чрез 14-те им падежа. И разбира се, всяко правило има по няколко изключения
Като всеки език обаче, е податлив на изучаване - аз съм вече второ ниво и обмислям да запиша трето. Симеон замества трудните български думи с естонски, защото имат повече гласни и са по-лесни за произношение, например вече почи никога на казва Благодаря, а Aitah (ойта), рядко казва Не искам, предпочита Ei taha и т.н. С почти всичките ни приятели говорим на английски, Мони също се включва понякога, с някои аз говоря на руски, а със шепата българи - на български. Понякога по цяла вечер като сме на гости Симеон мълчи, защото му е трудно да реши на какъв език да говори. Изобщо - объркахме детето тотално! Знам максимата, че езици лесно се учели на младини и че за децата е естествен процес, но се оказва, че не е общовалидно. Моето дете има съвсем други заложби, а в езиково отношение (имам предвид говорене, разбирането му е перфектно на български и естонски и задоволително на английски) е на нивото на двегодишно дете, въпреки непрестанните логопедични упражнения.

tzvetenze, мисля си от вчера за твоите познати с евентуален репродуктивен проблем. В такива случаи аз споменавам нещо за себе си по тази тема, казвам, че съм член на Зачатие и че сдружението помага на хора като МЕН да се ориентират по-бързо. Ако хората захапят сламката и попитат за повече информация, си казвам всичко, с което мога да съм полезна. Ако не, не досаждам. Гледам и винаги да спомена сайта ни, защото има и хора, които не биха коментирали с мен, но биха дошли да поровят тук и да си потърсят своите пътеки. Ако ги виждаш/чуваш скоро, може да споменеш, че през лятото имаш път към Варна за ДРЗ, защото си член на Зачатие и т.н. Ако няма да имаш възможност за разговор скоро, говори с техните близки. И идеята на Лидия за линк към Зачатие в скайп профила е супер. Ти си много деликатен човек, ще се справиш .

к(Р)оки, не съм психолог, но наистина ще трябва да подготвиш Боби, че госпожата ще има свое бебенце и няма да може да идва за известно време. За удрянето - дано не е истина, не знам как може да се разбере със сигурност. Но мисля, че не си сгрешила в реакцията си, аз бих направила точно същото нещо.

lidia, много мъчно ми стана за Моника. Никак не е образцова реакцията на госпожата, но всички сме хора. Важното е да осъзнае къде е сгрешила и да не повтаря този модел на поведение спрямо никое дете. Не е само твоето, почти всички са склонни да се инатят на тази възраст, ако не стане на тяхното. Просто в повечето случаи имаме възможност да ги оставим да им мине, а тук залогът е бил събуждането на всички други деца и малко нервно е действала госпожата. Остави си я вкъщи няколко дни, но не я спирай - наистина много неща учат там, а и за нея е добре да се справи със ситуацията, не да бяга.

ultra, нямам съвет, но ти желая да вземете правилните решения за бъдещето. И ми е много интересно да чета за естонските подвизи на Мони.

От нас само ще кажа никога, ама никога да не позволявате на децата да пътуват без предпазен колан - без значение дали сте за 1 км из квартала, колко мрънкат и дали са в столче или кошница. Поводът е, че благодарение на коланите и другите системи за безопасност в колата сега имам деца и мъж. Малките мармоти и баща им претърпяха тежка и нелепа катастрофа на магистрала Тракия миналата неделя, но се разминаха без никакви сериозни наранявания. Колата е тотално смазана, обърнали са се на покрив в нивите отстрани, но децата са без драскотина; баща им има само повърхностни наранявания по ръцете и главата, предимно от бързане, докато ги е вадил от колата. Та, никога, никога, никога не правете компромиси със сигурността, това наистина спасява живот.

Боже мой, какво си преживяла! Прегръщам те! Направо се разтреперих като те четох. Цяло щастие е, че всичко с любимите ти хора е наред. Как се справяте психически след катастрофата?

Слава на Бога, Мармотче, че е бил малкият дявол. Пожелавам на всички ви здраве!

Психически всички са забележително добре... Никой не е имал време да се уплаши, децата са спели, всичко е станало за 2 секунди и мъжът ми е имал приоритет да измъкне себе си и децата бързо, не е имал време за паника, после вече е било ясно, че са ок. Тази седмица си променихме раб. време и гледаме у дома, да ги наблюдаваме. Не са уплашени, не осъзнават какво се е случило, това е добре. Играят на случката - обръщат някоя кола и викат полиция и пътна помощ, Дани звъни на "жена си" да ги прибере. Запомнили са удивително добре всички реплики на всички хора, които са били там и са казали нещо. Аз не се меся, оставям ги да го изиграят, така според мен извеждат всичко извън себе си. После минават на друга игра и не задълбават в това. По-скоро аз всеки ден малко повече параноясвам на тема сигурност, но и това ще мине, нормално е на този етап.

Мармотче 

Оххх, Мармотче!!! Важното е, че всички сте добре! Много хубаво, че малките не са разбрали, какво точно е станало!

Вики и до сега не понася пътуването на тъмно, явно това и е останало само като отпечатък в съзнанието от катастрофата.
И аз не правя никакви компромиси - дори градината е на 800 м от нас и пак я връзвам!
Момичета, по-нагоре четох за памперсите! Само написаното от Ултра ме успокои, че не сме много закъснели с махането му изцяло! Слагаме го само вечер! Тя продължава да го ползва, имали сме 2-3 редки случая на сух памперс сутрин. Явно не усеща като спи дълбоко, че и се пишка! Почти всяка вечер обяснявам, че го слагам за всеки слуачай, но ако и се ходи в тоалетна трябва да ме събуди, но не го е правила до сега.  
Ако я оставя без, дали няма да е по-лесно да се научи. Притесняваме това, да не спи цяла нощ мокра и да настине.  

Оле, Мармотче ужас. Кураж и сила.
Дано никога не преживявате нещо такова.

А за памперсите и при мен това е на дневен ред. Аз въобще не съм правила опити да го махна, но и опитите да го сложа на гърне или да ходи в тоалетната са неуспешни. Лятото имахме някакъв успех с тоалетната, но ми беше доста трудно с корем да го дебна и така останаха нещата. Мислех си, че доста съм закъсняла, ма като гледам доста от децата с памперси са над 2 год. Иначе като цяло памперса му пречи, като го понапълни се пипа и иска да се махне, като се наака казва да го сменим, но когато му кажем да ака в тоалетната отказва категорично. Не знам и аз как да подходя. Мислех си да направа някаква проба без памперс, но ме е страх да не изстине.

Момичета, благодаря за подкрепата, прегръщам ви всички. Всъщност, даже не исках да коментираме повода, но много исках да натъртя още веднъж колко е важно да се прави каквото трябва за безопасността на пътя (пък дано никога никога да не се случват такива неща).

За памперсите - децата много ясно си показват кога са готови. Пробвате в удобно за вас време за ден-два, ако детето е готово, ще стане без усилия. Ако не е, пробвате пак след 2-3 месеца и така...

Мармотче, настръхнах цялата. Радвам се, че всички са добре и дано не се случва повече! 

За памперса Ели го отказа на 2 години и 10 месеца дневния, след месец аз се престраших да и махна и нощния и имахме инциденти само 2 пъти в началото, от тогава, си става сама нощем, съблича си чувала, прескача кошарата и си ходи на гърнето. Стефан, гледа кака си, но само я имитира в носенето на гърнето от банята смъкване на панталон и сядане с памперса, пробвах няколко пъти да му махна памперса като вземе гърне, но никаква не я върши, рано му е. На пролет, лято като проговори ще се пробвам пак .

Стефунка, ти си знаеш...

И според мен има връзката между говоренето и махането ма памперса. Поне при моите деца го забелязах, имам предвид осъзнатото махане, а не дресировката

Мармотче,ужасно преживяване за всички ви :?Радвам се че са добре децата и мъжа ти.
И аз като гледам една позната как го вози детето на 2 години,а то се разхожда отзад направо настръхвам.
Митко продължава забавата с пикането в гащите и си прави смях та се къса :DДнес отново му лепнах памперса.Ще го изчакам да позабрави този номер ако пък не напролет пак
По важното е че с кашлицата вървим към напредък.След 2-3 дни се надявам да сме здрави.

Marmotche пълен ужас. Между другото добре ми "плесна шамара" ти, защото когато е с дебелото яке трудно я закопчавам и сутрин до градината си признавам, че доста често не я закопчавам. Та добре го написа, за такива като мен, да ми стане ясно, че това не е шега. Радвам се че са добре и децата и мъжа ти. Дано не се случват повече подобни инциденти. Това ми напомня, че ме удариха ма прав участък и излязоха от тревата, та още сега отивам да разхлабя коланите на максимум и никакви компромиси.

ultra не мога да ти кажа нищо. Мисля си обаче, че сега на малкия ще му е трудно, но като порасне ще е изключително напред. Да знае в днешно време език, два или нагоре, просто ще е чудесно.  

Парси  , забавно му е на детето. Сигурно е картинка, голями сладури са като се радват на подобни неща.  

Цитат на: mariposa в Ноември 18, 2010, 22:27:29 pm

Цитат на: Раши в Ноември 17, 2010, 18:51:31 pm

Лидия, дъщеря ти е страхотна и очевидно много умно дете  

Eй, направо си отдъхнах. Най-сетне нещата сработиха и някой свърши черната работа.

Това не го разбрах?

mariposa  би ли ми обяснила ако обичаш. Чета отново и все още не разбирам. Просветли ме.

Цитат на: lidia в Ноември 18, 2010, 22:34:45 pm

Цитат на: mariposa в Ноември 18, 2010, 22:27:29 pm

Цитат на: Раши в Ноември 17, 2010, 18:51:31 pm

Лидия, дъщеря ти е страхотна и очевидно много умно дете  

Eй, направо си отдъхнах. Най-сетне нещата сработиха и някой свърши черната работа.

Това не го разбрах?

mariposa  би ли ми обяснила ако обичаш. Чета отново и все още не разбирам. Просветли ме.

Не съм предполагала, че ще ми се наложи точно на теб да се обяснявам: имах предвид, че след толкова хвалебствия, най-сетне се намери кой да задоволи егото ти. Рапорт даден!
Иначе sorry за заядливия тон, за това не бях права.