Памперса го махнахме на 1.8 години, имаше пропуски, но основно си казваше. Двете съседчета са с 3и4 месеца по голями, тя гледаше от тях и с голям мерак клякаха заедно, като игра. После малко по малко привикна. Нощния го махнах изцяло година след това.
Аз искам малко съвети. Днес като я взех от градина госпожата и ме посрешна Не добре. Цял ден се е инатила, децата са заспали, тя не е искала. Ревала е и ги е събудила. От там госпожата я е заплашила, че ще я прати в яслата и рева се е усилим. Тогава по нейните думи е седнала до нея и я е "притиснала" каквото и да значи, та най-накрая е заспала.
Сега аз си знам, че детето ми е малко инатливо. Знам, че викове и плашене при нея не вършат работа. Изпусне ли си човек нервите само губи, защото тя ще реве и ще стой права, но няма да спре или да направи каквото искат от нея. Общо взето лоша работа. Аз намирам начин и я усещам, знам кога какво ще мине при нея и нещата вървят кротко, тя слуша и рядко имаме сблъсаци. Обаче госпожата и не знае, или вече и е ясно, но днес си е изпуснала нервите. Жената ми е крайно симпатична, не го е направила с лошо и съм сигурна в това, но резултатът от нейното "изпускане на нервите" е катастрофален. От както съм я взела не спира да реве и да ме моли никога да не я водя на градина. Че госпожата не я обича, иска да я затвори в яслата при бебетата, страх я е да не се напика докато спи и не иска да спи в градината и т.н. За утре, ще я взема с мен, но понеделник незнам. Казала съм и че три дни градината не работи, да се отпусне малко. Казах и че госпожата без мен в ясла не може да я прати, да не се притеснява и че я обича, ама е госпожа и трябва да слушат и да има ред. Незнам, направо толкова съкрушена не я бях виждала. Чудя се и госпожата какво да я правя...
В къщи да я оставя пак не върви, ще затъпее буквално с баба си, а и тя гледа майка си, двете са и много..