Аз да си кажа,Моника ми обяви бойкот вчера. Пълна съпротива. Още със ставането каза, че няма да ходи на градина. След 1 час борене и уговорки се облякохме и качихме в колата. До градината рева и преди да влезем ми заяви, че днеска тя нямало да ходи на градина и аз трябвало да съм сигурна в това.
Уверих я, че ще отиде днес на градина и тя трябва да бъде сигурна в това
. Та след като раздаде шутове на мен и госпожата и, все пак влезе. След 15 минути госпожата ми звънна да ми каже, че няма проблем и всичко е наред. Взех я крещяща от радост, тъкмо излизаше от английския. Явно ще си мерим инатите, но бая корички трябва да изяде за да пребори моя.
И на мен ми е трудно все още
.
Днес баща и има рожден ден и обещах да я взема първа още в 4 и 15 следобяд, утре е на английски и танцова в градината, но в петък може да збъркаме завоя ако е хубаво времето и да направим една разходка. И на мен не ми се ходи на работа, така де, ставаме две
Мисля, че градината и харесва и не показва с нищо, че не и харесва. Чувства се добре, но и се ще да е при мен и да прекарваме повече време заедно. Опитвам се да наваксам, но не е лесно, прекалено много задължения чакат. Преди да се появи се кълнях, че на първо място ще е тя и всячески се опитвам, но пустото му ежедневие е направо убииствено. Опитвам се да комбинирам и двете, но не винаги се получава. Особено когато гоня срокове, като седне в скута ми да ми "помага" направо..
Кажи кое копче да натисна и аз ще го натисна, айде мамо, нали ти помагам мамо...
Мони, отиди да видиш баба.
Оф тая баба ти, изобщо какво да и гледам сега..
Добре, виж баща ти.
Ааа, баща ти пак се рови в колата и пие бира
Добре виж дядо ти.
Аааа, дядо ти и той като баща ти. Ама може да станеш от компютъра, ти и без това не работиш вече, та да свърша нещо полезно аз.
Е това ни беше разговора снощи..