Ето задават се почивни дни.Решаваме да отидем за 3-4 дена някъде на почивка с приятелско семейство- те са хора , които много обичаме и уважаваме и повечето си почивки изкарваме заедно с тях.Започвам да ровя из интернет да търся подходящо място. В този момент тя ми се обажда и ми казва , че мисли да вземе и децата си- две прекрасни близначки на 5 месеца.В момента , в който чувам това всякакво желание да ходя където и да е се изпарява.Това за мене няма да е никаква почивка , това ще са дни , в които ще изпадна в поредната депресия , дни на самосъжаление , дни в които ще си задавам въпроса- защо при нас не става и не става ????Времето , което ще прекараме там изцяло ще е отдадено на тези две слънца , всичко ще се върти около тях , а мен това ме убива , тъжно ми е , мъчно ми е , че и ние не можем да бъдем като тях едни щастливи родотели Избягвам с приятелки които имат деца да излизаме заедно даже и за час , а три дена постоянно да бъда така няма да мога да издържа.Онзи ден на приятелка момиченцето и имаше рожден ден ставаше на 3 год.Бях поканена , но не отидох.Какво да правя там ,само майки с деца , а аз като единак трябваше да стоя там в ъгъла и да си мечтая кога и моето дете ще празнува рождения си ден и дали някога ще ме сполети това щастие.Купих подарък и го занесах на следващия ден.Знам че не трябва да е така , знам че не трябва да се ограничавам само в определен приятелски кръг , но не мога просто не мога.При вас как е момичета? Избягвате ли такива срещи и събирания?Как да се преборя с това си състояние моля ви дайте съвет

еееее, тигра, недей така. на тебе ти е тежко и е разбираемо. но погледни нещата от другата страна - тази на приятелското ви семейство. ти сериозно ли дори за миг си си представила как тя ще си остави 5 месечните бебета за да ходи на почивка само с вас. постави се на нейно място. ти би ли го направила. аз не бих.
вашето положение е тежко но предсави си че друга твоя приятелка която е неомъжена иска да заминете някъде на почивка за 3 дни. твоя мъж ще дойде по подразбиране, ами ако тя няма дори приятел и не иска да се събира със семейни щото не иска да ги гледа как по цял ден се държат за ръка и се целуват ти как ще се почувстваш тогава.
хората са егоисти и виждат само собствените си проблеми. за вас липсата на деца е проблем. за други липсата на мъж е проблем. приятелите са приятели защото се интересуват не само от собствените си проблеми.
утре когато имаш свои деца също ще искаш да ги вземеш със себе си на почивка.

Тигърче, мило, ще бъдеш мама! Всички ще бъдем!

 

Аз не бих отишла, не бих издържала...
Избягвам майки с бебета.
То и на моите приятелки децата са големи вече.
Странното е, че се измъчвам само от бебета, големите деца не ме впечатляват изобщо.

не е въпроса в добра майка или лоша майка. аз не бих си оставила 5 месечните бебета дори на майка ми за цели 3-4 дни. просто не бих била спокойна. едно е да ги оставиш за няколко часа или дори за цял ден друго е да изчезнеш извън града за няколко дни. и пак не опира до лоша майка въпроса. ти би ли била спокойна и би ли си оставила бебетата ако беше на нейно място.

Лили , аз не съм спокойна кучето като си оставям при майка ми или свекърва ми и им званя по два пъти на ден , а за деца няма въобще да коментирам не бих ги оставила за повече от час , но нямам позната , която да не прави така имам приятелка ,която остави бебето си на 20 дена , за да хукне на семинар за 2 седмици , но това е въпрос на избор и никой не можем да обвиняване в безотговорност или нещо подобно затова, че оставя бебото си по баби , май ние няма сме наред, а не другите

именно. това се опитвах да ти кажа и аз. да не й се сърдиш и да не я виниш за решението й. знам че ще ти е тежко но опитай да я разбереш и нея. съжалявам че си в такава ситуация. много е неприятно но не можеш да се изолираш от всички с деца и да се затвориш сама в проблема ти. най-малкото защото утре и ти ще имаш деца. сигурна съм.

редактирано

да не й се сърдиш и да не я виниш за решението й. знам че ще ти е тежко но опитай да я разбереш и нея. съжалявам че си в такава ситуация. много е неприятно но не можеш да се изолираш от всички с деца и да се затвориш сама в проблема ти. най-малкото защото утре и ти ще имаш деца. сигурна съм.

Съгласна съм напълно. Тигра, дай си време, почивка, всичко ще се подреди правилно, рано или късно.

Ооооооооооо , аз ни най-малко е виня за решението и , не ме разбирайте погрешно моля и в положението и влизам. Споделям просто как се чуваствам аз , даже и горе съм писала, че не съм права и не трябва да е така, аз го осъзнавам , но............. чувствата наддлеляват пред разума и просто исках да разбера дали и при вас момичета е така.

Била съм в такива ситуации. Ако е трябвало да ходим някъде с приятели,които имат малки деца ,първото,което ми хрумва е "а дали ще ги вземат?" :twisted:А и не можеш да кажеш "подяволите ,не ги взимайте,че ще се чудя къде да се дяна през цялото време! " или пък "ами аз тогава няма да дойда,защото от шест години немога да забременея и бебетата ме депресират"
 Осъзнавам колко абсурдно е това,че ме боли ,че малките и техните майки не са по никакъв начин виновни,че аз немога да имам бебе ... НО въпреки всичко сърцето ми се свива ако знам,че ще има наоколо детски гласчета "мамо ,мамо..." и никое от тях няма да е на моето дете. В такива моменти сякаш някой "усилва" мъката "на МАХ"   Обикновено гледам да се държа така,сякаш въобще, АМА ВЪОБЩЕ  не ми пука  Искам да съм над нещата,да съм готина,да не завиждам, да знам,че е просто въпрос на още мааалко време и аз да имам свое детенце... но все пак съм човек,жена,а майчинския инстинкт е ужасно нещо !
Тигра,разбирам те много добре. И аз съм искала някой да ми даде рецепта "как да спра това убиващо ме чуство на безпомощност,яд,мъка,лудост..всичко взето заедно.." и просто да се забавлявам сякаш няма нищо,сякаш всичко е ОК . Е няма такава,мила ...просто,защото нищо не е ОК ,докато не стана майка. Няма да се успокоя,няма да се примиря.Не става.Единственото,което ни остава е да разчитаме,че приятелите ни са достатъчно досетливи и не биха ни накарали да се чустваме зле с тях. Ако ли не - стискаш зъби и това е ! Нищо не помага за съжаление. Не си само ти ,дето се чустваш, така,ако ще те успокоя поне малко с това ,де.

А аз когато съм в компания на семейства с малки деца като че ли наваксвам - не спирам да ги гушкам и да играя с тях, и да ги храня... Изобщо изземам функциите на мамите. Понякога даже май прекалявам, но по стечение на обстоятелствата повечето ни приятели са имали нашите проблеми и ме разбират и ми поверяват дечковците да се занимавам с тях.
Е после си поплаквам, и така до следващата среща. И не се правя, че всичко е ок, казвам че и аз искам дечица.
И ние ще станем мами, нали?

Аз също нямам такъв проблем. Правичката да си кажа, понякога ме радват дечицата, забавлявам се с тях, понякога лудориите им и глъчката ме дразнят, че ми нарушават спокойствието доката си чета кротичко например като тичат наоколо и вдигат шум, дори понякога се радвам, че все още наистина мога да се оттдам на пълноценна почивка.  Но никога не съм се потискала от дечицата наоколо, незнам защо така се е случвало.
Освен това не бих нарекла майките, които пътуват без децата си безотговорни, напротив, това да се превърнеш в "роб" на детето си също не ми се стурва най-доброто решение. Наред с това далеч не е задължително при пътуване да се лишиш или от спокойствието, или от любимите същества. Може да се пътува с гледачка, която помага при необходимост. Не мисля, че най-добрият вариант е да не се отлепяш от детето си, да занемариш себе си и да нямаш сили да се порадваш на любимия мъж, само защото мъничкото, плачещо същество ти е "изстискало енергията". Нито една крайност не е за добро, според мен и нещата трябва да бъдат балансирани.
Тигра, не се поддавай на лоши мисли (злоба/завист - само ще ти навредят), бори се с тях, отпъждай ги от себе си и те ще спрат да те тормозят, рано или късно. Толкова си млада, ще имаш дечица някой ден:),пожелавам ти го час по-скоро.

Мила Тигра напълно те разбирам!!И на мен ми се случваха такива подобни ситуации!изпадала съм в тежки депресии,плаках............
Отдърпнах се от познати,спрях да излизам.................................
Но преди известно време се замислих дали това е начинат???????
Така само бягам от проблема и не го решавам!Сега се опитвам да приема положението си ,опитвам се да намеря собствен покой!Радвам се на чужди дечица ,милвам ги усмихвам им се ,радвам се на малките неща в живота..........................................................
Опитай се да преодолееш тези емоции които изпитваш в момента.няма да е лесно но ти си много мило,чувствително създание и вярвам че ще се справиш с тях!
Тигра миличка сигурна съм че ще станем майки и ще си гушкаме нашите бебчета!!!!!

Тигра   Понякога и аз така се чувствам.
Но в повечето случаи така се радвам от контакта с тези малки слънчица   около мен. Само малко се притеснявам какво ще си помислят приятелите ни, които знаят за проблема  ни като си играя с техните деца   Не искам да ме съжаляват или да ме гледат странно като гушкам техните дечица   Не искам съжаление, само малко разбиране и ако някой може да ми даде разумен съвет. Подчертавам разумен, знаете защо  

Тигра,това за което пишеш е минало през сърцето ми!
Децата на всичките ни приятели израстнаха пред очите ми!
И ваче са малки момчета и момичета!
Но аз не пропуснах нито един празник, рожден ден,
нито една отпуска или пътуване някъде заедно!
Коментари,погледи,все едно!Какво мислят за мен,за нас,
за проблема,отдавна не ме интересува!
Научих се да не ги допускам до мислите си!
Как съм се чувствала-тихо виене после и мокри от сълзи завивки!
И само едни силни ръце на мъжа,който обичам повече от всичко!
И се изправям,и ставам,и продължавам!
И виждам в светналите очи на всяко познато и непознато дете
очите на моето още незаченато.
И се усмихвам!И жадната ми за майчини трепети душа
се изпълва с НАДЕЖДА!
А за хората?........Деликатните и близките са с нас
и когато страдаме,и когато сме щастливи!
.....Другите-времето ги отнесе далече.......
И през дългите години чакане стигнах до това:
                        
Всеки един ден от нашето болезнено очакване ни доближава до ЧУДОТО!
            
 Пожелавам от цялото си същество на всички ни УСПЕХ!И СИЛА!

Тигра, напълно те разбирам. И аз се чувствам така. Знам, че не е хубаво, но не мога да го преодолея.
Последния път като се видяхме с кумовете ни (те имат две малки сладурани на 3 и 5 годинки) едното дете най-чистосърдечно ме попита "къде са децата ви?". Казах само ние нямаме деца, а тези три думи ми струваха страшно много. Какво да кажеш на такова малко дете, как да му обясниш? Дадох си сметка, че дори в очите на детето нашата ситуация не е нормална       Едва издържах срещата след това (майката и бащата нищо не разбраха, в този момент не бяха в стаята). Никого не мога да обвинявам, най-малко пък детето. Е, винете ме ако искате, но от тогава не смея да се видя с тях   И сега като се сетя ми иде да ревна с глас      

Мила pkoprinkova,аз съм изпадала в такъв неловък момент.
За детето тази ситуация не е както си мислиш "ненормална"!
И си права,то не е виновно,но децата са толкова-прозорливи!
Усетило е болката ти и е искало да те утеши!
Те нямат втори план и грам лицемерие!
Не се страхувай от следваща среща и на такъв въпрос,кажи:
 "И ние ще си имаме,но по-късно!"
Така отговарям аз и те престават, защото усещат!
Те усещат повече от нас възрастните!
И ако си откровен с тях в рамките на допустимото,помагат много!
Питали са ме даже "бебето в корема ли ти е?"Казвам-"не".
Такива са за тях нещата,прости и обикновенни!Те затова са безгрижни!.......
........И аз ги обожавам,такива непринудени!
Не мога да те карам да се срещате,ако това те измъчва!
Но аз така се имунизирах от болката с срещи!
Ходех на всички тържества в детската на племенника!
И сега в училище също!Мазохизъм,но-помага!......
...............ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ ВИ,УСПЕХ!

Тигра, мила на всеки се случва, в момента напълно те разбирам, защото съм в почти същата ситуация....Обожавам децата, но просто има моменти, в които ми се къса сърцето, когато има около мен бебоци...Постоянният въпрос е "А кога ще прегръщам и целувам така, моето бебче"???
Важното е, че сме се научили да надживявам нещата, ще се справиш и ти - сигурна съм