Позволявам да ми завиждате, пък. Роднините ми са доста кът. И като така не съм имала тълпа от желаещи да ми се изтресат още първите дни. А приятелките ми, колкото и да се радват за мен разсъждават така - "ко да му гледам, бебе като бебе, то само спи, нека порасне малко, да стане по-интересно и тогава". Както между другото разсъждавам и аз. То голяма работа, че си видял една ситна шушулчица. Много по-добре е да го видиш като по-голямко. Прави муцунки, усмихва се, следи разни неща с поглед.
А пък за "купона" на таткото .... първо едва ли е имал такъв, понеже беше притеснен за мен. Пък и второ .... като не кърмила можех и се събирах с приятелки - на чужд терен.
Щото купон, купон, ама ако е в къщи познайте кой ще го подготвя и чисти после. Ай мерси.