Здравейте мили момичета!

Реших да започна тази тема, тъй като ми се струва важна, а по нея някак не е писано особено много (или поне на мене в момента така ми се струва)... Може би защото се явява по някакъв начин като тема "табу"... и повечето от кандидат-осиновителите (в това число и ние бяхме така) просто се надяват, че няма да изпаднат в тази ситуация... а онези, които вече са го изживели, вероятно предпочитат да не се връщат назад...

И така, ще трябва и аз да ви споделя, че отказахме детенце.   Болезнено и объркващо събитие,… което безспорно ни донесе много голям опит, но все още не можем да преценим, дали този опит ще се окаже нещо положително за в бъдеще или по-скоро е нещо стягащо и ограничаващо…

Нека ви разкажа с няколко думи за нас. Много скоро, след като влязохме в списъците, по едно и също време, получихме две писма с предложения за дечица – и двете за момиченца. Едното детенце беше бебе под годинка, а другото – на 1г.7 м. Няма как да опиша вълнението, радостта, очакванията… - сигурно си представяте… По съвет на социалните, на  приятели и на роднини, отидохме да видим и двете деца. Но в крайна сметка, понеже ни беше трудно да избираме между две уж здравички момиченца, решихме да вземем първото детенце, което видяхме – каката (на 1г.7м.)… На бебето веднага написахме писмен отказ, за да не го бавим…

Бяхме изключително наивни и без всякакъв опит, който да ни ориентира. Мислихме си - "децата са си деца" и не бяхме обърнали внимание на реплики от рода на: "Всеки ден в институция си оказва влиянието"; "Колкото по-малко, толкова по-добре";  "Не започвайте процедура, ако имате дори и зрънце съмнения" и т.н…
…

Организацията в дома на каката беше такава, че канидат-осиновителите са ограничени само до две кратки срещи с детето преди подаване на исковата молба в съда. (Не бяха позволени и консултации с външен специалист). Това се оказа още една притеснителна подробност, на която първоначално не обърнахме необходимото внимание… И тъй, подадохме искова молба в съда само на базата визуална представа за детето и информацията, която получихме от дома и която за съжаление се оказа непълна и отчасти подвеждаща…

В последствие разбрахме, че са ни спестени подробности относно развитието на детето, които бяха притеснителни за нас… Не, че искам да се оплаквам, но мисля че е важно да споделя… - На въпроса ни, защо по време на информативната среща не са ни споменали тези важни особености, отговорът беше: "Ами не сте ни питали"… Отделно, след като все пак задавахме конкретни въпроси (макар и късно), не получавахме информация за детайли от медицинския картон, които със сигурност са известни, с обяснението, че нямат такава…

Ние трябваше за много кратко време (по-малко от седмица) да решим, дали на база новата информация, която получихме за детето, можем да намалим притесненията и страховете си… и да продължим напред... а персоналът на дома определено не ни помогна в тази посока… Повечето приятели ни съветваха да се откажем, а умните глави, в лицето на социални служители и психолози казваха, че едно осиновяване, започнало със съмнения, трудно може да е успешно и не бива да се случва…

След много терзания, нерешителност и болка… решихме да не предприемаме осиновяването.   Едва в този период си купих книгата на Фани Давидова, която горещо препоръчвам на всички кандидати, започващи и вече тръгнали по пътя осиновяване… Разгледах и темите в бг-мама… Това беше мнооооого полезно за нас и отчитам, че непознаването на тези теми предварително е било много голям пропуск!...

В момента  сме в позицията на отказали детенце, а изписаното по тези въпроси е оскъдно… Освен чувството за вина, притесненията, тъгата от случката и болката от видяното в дома, с които ще трябва да се справим,… ни вълнуват и други въпроси, чиито отговори не знаем…
- Няма ли риск, при следваща среща да сравняваме с госпожицата?…
- А дали изобщо ще ни предложат отново дете -  доколко ще се отрази факта, че сме оттеглили молба за осиновяване (в едномесечния срок по чл. 95  ал. 5 от СК)?…

Въпроси, въпроси, въпроси… и една огромна горчивина…
Ще се радвам изключително много да науча за вашия опит…

Знам, че има мами и татковци, осиновили първото детенце, което са видели… но ние за огромно съжаление не сме от тях… Само който го е изпитал, знае какво е… Затова бих искала да започнем една тема, която не съдържа морални оценки на подобна постъпка… а преди всичко полезни съвети и размяна на мисли…

Давам си сметка, че освен чисто фактологическите подробности, които ни спряха да осиновим конкретното момиченце, проблем беше и нашата неподготвеност за тази среща… Затова се надявам, темата да е полезна не само за мене...

 

Chandra -

Чандра,често чета постовете ти и всеки път се надявам на добра новина...
Нищо не знам за осиновяването,нито що за процедура е,нито що за изживяване...
Знам само,че от думите ти се усеща много горчилка - черна и лепкава...

Изпращам ти много прегръдки и железен кураж - ще се справиш

Чандра, наистина много съжалявам за това ,което си преживяла. Според мен вината е изцяло в дома. Трябвало е ясно и конкретно да ви кажат цялата истина за детенцето, а вие да прецените какво да направите. Не може с криене и увъртане да се осинови дете, истината излиза рано или късно и тогава е зле за всички.
Не се упреквай, просто явно не е било писано да осиновите тези две дечица.
За съжаление все още не съм навътре в тази тематика, но ти пожелавам успех от сърце!

Chandra, пиши на Фани Давидова.

Чандра,искрено съжелявам за случилотоси.
Да,и аз съм забелязвала, че темата е табу в интернет пространството или на никой не му се пише черно на бяло истината или просто всеки гледа да забрави такива отрицателни емоции ...
И ние отказахме детенце
В нашият случай,който също много ме огорчи и бих казала, че лично аз съм се чувствала мн.по-зле от всичките ми негативни тестове за бременност през годините...ни предложиха момиченце от "майка определяща като ромка"при положение, че сме писали черно на бяло в някаква си молба там, че не желаем такав пройзход....
не ми пука, че със сигурност има хора,които ни съдят за това,но това е положението и за съжеление не съм готова да си взимам цигане от някой дом,който ти го предлагат като нещо естествено,как да казвам,все едно щом ти го предлагам трябва да го взимаш, защото друго може и да не виждаш ...
Спрямо социялните нямам думи да опиша колко арогатно се държаха в разговора по телефона ...не искат да дават никаква информация за детето и повтарят като развалена плоча едно и също:"елате да го видите"....
В нашата молба не сме имали други изисквания освен пройзхода и да е здраво,който ни е абсколютно ясно, че бащата не се знае какв е, но поне майката да е от бългаски пройзход....и даже сме писали, че могат и по 2 да ни предложат...но,умните социялни работници решиха да ни предложат каквото на тях им е изгодно или просто да отчитат дейност ....ето това е "работещата"система, което исмислиха по закона за пълно осиновяване ...ами, то се оказа, че имаш повече шансове на ин-витро отколкото някой да ти предложи дете от дом ...при това при отрицателен тест боли по-малко отколкото да отказваш дете....който, не го е изпитвал едва ли ще ме разбере...
И сега ето и какво съм научила устно, а не писмено.... от хората осиновили са си вече дете и по-точно хората с който сме изкарали курсовете за родители заедно.
Практиката е по-старому, демек както си беше по-старият закон(ние сме по-новия и трябва да чакаме социялните да ни се обаждат с някакво предложение...)почваш да обикалиш домовете докато си намериш сам детенце, само ,че никой не казва истината....а тя е отново всичко се върти около парите ...
Когато сте се спазарили вече, ще видите как точно тогава някакви социялни работници са се сетили да ви извадят точно вашата папка от купчината чакащи да си осиновяват детенце и как това детенце изведнъж се оказа най-подходящ за вас ...и не е смешно, а трагично
Ще се въздържа да пиша тарифата, защото все пак аз не съм я дала, но даже са ми предложили посредничеството от този сорт и познавам хора, който са щастливо осиновили деца по този начин, което май е по-достоверен отколкото техният закон
И аз мисля, че не трябва да се упрекваш, защото не си ти виновна!
Здраве да бъде,останалото ще се нареди! Пожелавам ти кураж!

Когато аз питах в Закрила на детето как стой въпроса с осиновяването, социалните си ми казаха, че въпреки нашето желание да не е от ромски произход, те винаги предлагат първите 2 пъти ромчета, защото им е ясно че ще ги откажем, а тях това ги устройва, защото когато ромчетата имат няколко отказа от българско семейство ги вписват в списъка за международно осиновяване и там не им се мръщат чужденците и по-лесно ги осиновяват. Едва на 3-я път можело да ни предложат такова дете, каквото ние бихме искали, но и това не било сигурно, защото виждаш ли просто българчетата били кът в домовете.

Chandra,
според мен всяка една среща между кандидат-осиновители и дете е сама за себе си и неповторима. Всичко е индивидуално и много специфично. И разбира се оказва влияние върху момента с вземането на решение.
Аз самата бях много объркана и до момента не знам как е правилно да се постъпва и да се реагира в такъв момент. Не знам и на какъв принцип човек взема решение. Как избираме. Защото когато раждаш дете то ти се пада точно и конкретно без да избираш...
Нашето дете беше първото ни предложение за среща и след дълга нощ в размисли на сутринта решихме да я вземем. Не съм от тези дето "като я видях и знаех, че е моето дете". Нищо подобно. Чак при следващите срещи и най-вече като дойде вкъщи започват усещането и привързването.
В твоя случай не ми става ясно дали проблема е непълната информация за здравето и развитието на детето или това, че сте имали известни съмнения и сте искали консултация с външен специалист и са ви отказали. Развитието на деца от дом като цяло със сигурност е забавено именно поради факта, че са там, а не в семейна среда.
Ние бяхме питали дали има такав практика и дали от дома ще се съгласят да я види външен специалист и не ни отказаха. Не заведохме такъв защото дома беше в друг град твърде далеч от нашия и за съжаление се оказа трудно да организираме преглед от педиатър...
Щом сте взели това решение си имате своите доводи.

Благодаря ви от сърце за мненията и за куража!   Прегръщам ви всички!

Причината за отказа ни беше комплексна:
→ изненадата и новата информация за детето ни смути;
→ нежеланието за кооперация от страна на директорката на дома също се отрази;
→ липсата на опит от наша страна допълнително ни обърка (дали ще познаем детето и т.н.);
→ имахме прекалено малко време, за да свикнем с новонаученото за нея и да определим отношението си към това…

Във връзка с осиновяването ние сме поставили ограничение единствено за здраве и за възраст.
Но милото момиченце на този етап беше изостанало повече от другите деца в дома. Това ни го споделиха от персонала (без да питаме), след като подадохме исковата молба… и естествено, че се притеснихме. Нейният процент на развитие беше по-нисък от предполагаемия за деца с институционално отглеждане, като директорката цитира само стойностите от последния преглед и отказа да даде други данни, на базата на които можеше да си създадем по-ясна представа, дали това е нещо временно или не… Имало е спиране в развитието на детето, за което са взети мерки под формата на индивидуални занимания с педагог (това НЕ ни го бяха казали предварително)… Не ми се иска да обсъждаме други подробности относно състоянието на детенцето, защото вече сме решили да не я вземаме… Детенцето може и да се оправи, може и да не се оправи. Дай Боже всичко да е наред с нея!... Просто на нас ни дойде изненадващо, имаше и подвеждащи данни... а риска ни се стори твърде голям… Никой не иска да излезе от един проблем и да влезе в друг…

Не е лесно да се вземе такова решение! Знам обаче, че ако бяхме наясно с някои подробности още при информационното мероприятие, може би щяхме да откажем срещата… и щяхме да постъпим по друг начин… Сега всички щеше да ни боли малко по-малко… Защото и аз го почувствах, както споделя Ваня:

...при това при отрицателен тест [след инвитро] боли по-малко отколкото да отказваш дете....

С цялото си сърце се надявам, момиченцето да не страда много от срещите ни, защото тя до последно плачеше като ни види...

Отчитам и нашите грешки. Затова препоръчвам на всички чакащи (дори и още не влезли в списъците), както казва Фуси, да използват времето си и да четат. И аз си мислех, че съм много подготвена, но съм се заблуждавала. Информирайте се още сега примерно:
→ за първата среща, за изживяното от децата и за вашите чувства при тези изключително заредени емоционално срещи;
→ за информацията, която ще получите от дома: какво да питате, как да сте сигурни, че не са ви спестени подробности;
→ за развитието на децата в институция;
→ за първите дни у дома;
→ и т.н. и т.н…
Никога не е рано за тези теми, повярвайте…

По принцип някак не съм фен на БГ МАМА и затова и не бях чела изписаното по въпроса там… Но сега надникнах и беше много полезно. Ето някои теми, които според мене са важни:
Познахте ли го?
Проблеми малки и големи с нашите деца (тази тема е много дълга, но важна… Не се отказвайте да я прегледате…)
Пътя, който трябва да извървим помежду си
Просто споделено

Толкова ми е мъчно за момиченцето! Искам да вярвам, че така е трябвало да стане...

Мила, найстина не знам какво кажа не съм запозната с осиновяването но чета в редовете ти много тъга дано по бързо нещата при вас да се развият по най добрия начин за вас

Мила Чандра, вярвай, че така е трябвало да стане!   
 
Благодаря за хубавата тема, която отваряш- със сигурност ще бъде полезна на много от нас тук!
А горчилката дано по- скоро отмине и намериш смисъла на случилото се, и дано момиченцето расте здраво и намери своето семейство скоро!

Чандра, 

Благодаря ви още веднъж за подкрепата, мили момичета!  

Дано не е нередно (цитирането на други интернет - страници), но бих искала да споделя с онези, които мислят за осиновяване, един линк, съдържащ много интересни статии по темата. Аз ги прегледах една след друга, без да подбирам, и ми се стори, че почти всичко е полезно.

За осиновители

Особено интересно ми беше да чета за съветите и чуждия опит...
Хубав ден от мен!  

Е,не мога да повярвм,че сте отказали бебето,защото сте го видели второ...

Е,не мога да повярвм,че сте отказали бебето,защото сте го видели второ...

Аз пък не мога да повярвам,че изръси такава простотия

Е,не мога да повярвм,че сте отказали бебето,защото сте го видели второ...

Zorii, не сме отказали бебето по тази причина... Ние получихме две предложения едновременно, т.е. трябваше да избираме между две деца, което не знам дали си представяш, но не е никак лесна ситуация... Решихме просто да вземем първото детенце, което видяхме (беше ни харесало много)... Нямаше как да предположим, че ще последват проблеми...  А и не бяхме достатъчно подготвени (писмата получихме едва около месец, след като сме влезли в регистъра и имахме малко време за трупане на информация) - затова не знаехме, от какво голямо значение за едно дете е всеки ден, прекаран в институция...

Сега вече сме наясно, какъв късмет сме имали с това, че са ни предложили 6-месечно бебе... Но не се обръщаме назад със съжаление - убедени сме, че така е трябвало да стане... За нас въпросът е приключил, продължили сме напред... Просто знам (от личен опит), че подобна тема би била от огромна полза за хора, тръгнали по този път... затова не съм я изтрила...

Има и един друг важен аспект:
Всеки кандидат-осиновител си има личните убеждения. Някои семейства не желаят да осиновят бебе и си имат своите съображения за това;... други биха искали възможно по-малко детенце;... а трети поставят условие, то да е минало годинка, но да не е по-голямо от 2-годишно...

Всъщност,... любопитно ми е, какво мислите вие за възрастта...

Chandra,гласно изказах това,което мисля.
Голяма част от кандидат-осиновители искат бебе и се чака с години.
Права си,че не се гледа назад,аз винаги си повтарям"вс.зло за добро"
Желая ти късмет и дано скоро се намерите с Вашето дете.
Питаш какво мисля за възрастта-колкото по-малко,толкова по-добре.Лично аз бях изчела всичко,бях подготвена какво може да ме очаква(но на книга е едно).
Е,обадиха ми се за 3мес.бяхме писали 0-3год.,исках бебе и пак бях в шок...
 пп Фибо ти като осиновител ли се изказа?

Не,като човек...Препрочети си поста,доста осъдително звучи.

И да не е съвсем спам,Чандри,и аз съм на мнение за малко детенце,още по-добре бебе.И доводите ми са същите като на Мишанта.Много ми е тъжно обаче,че се получава един вид дискриминация...неволно...

Не,като човек...Препрочети си поста,доста осъдително звучи.

И да не е съвсем спам,Чандри,и аз съм на мнение за малко детенце,още по-добре бебе.И доводите ми са същите като на Мишанта.Много ми е тъжно обаче,че се получава един вид дискриминация...неволно...

Съжалявам,ако ти е прозвучало така.
Че коя съм аз,за да съдя,просто казах това което мисля,учудих се,ако за теб това е простотия,ОК.
Изказах мнение,което много биха премълчели.