Здравейте мили момичета!
Реших да започна тази тема, тъй като ми се струва важна, а по нея някак не е писано особено много (или поне на мене в момента така ми се струва)... Може би защото се явява по някакъв начин като тема "табу"... и повечето от кандидат-осиновителите (в това число и ние бяхме така) просто се надяват, че няма да изпаднат в тази ситуация... а онези, които вече са го изживели, вероятно предпочитат да не се връщат назад...
И така, ще трябва и аз да ви споделя, че отказахме детенце.
Болезнено и объркващо събитие,… което безспорно ни донесе много голям опит, но все още не можем да преценим, дали този опит ще се окаже нещо положително за в бъдеще или по-скоро е нещо стягащо и ограничаващо…
Нека ви разкажа с няколко думи за нас. Много скоро, след като влязохме в списъците, по едно и също време, получихме две писма с предложения за дечица – и двете за момиченца. Едното детенце беше бебе под годинка, а другото – на 1г.7 м. Няма как да опиша вълнението, радостта, очакванията… - сигурно си представяте… По съвет на социалните, на приятели и на роднини, отидохме да видим и двете деца. Но в крайна сметка, понеже ни беше трудно да избираме между две уж здравички момиченца, решихме да вземем първото детенце, което видяхме – каката (на 1г.7м.)… На бебето веднага написахме писмен отказ, за да не го бавим…
Бяхме изключително наивни и без всякакъв опит, който да ни ориентира. Мислихме си - "децата са си деца" и не бяхме обърнали внимание на реплики от рода на: "Всеки ден в институция си оказва влиянието"; "Колкото по-малко, толкова по-добре"; "Не започвайте процедура, ако имате дори и зрънце съмнения" и т.н…
…
Организацията в дома на каката беше такава, че
канидат-осиновителите са ограничени само до две кратки срещи с детето преди подаване на исковата молба в съда. (Не бяха позволени и консултации с външен специалист). Това се оказа още една притеснителна подробност, на която първоначално не обърнахме необходимото внимание… И тъй, подадохме искова молба в съда само на базата визуална представа за детето и информацията, която получихме от дома и
която за съжаление се оказа непълна и отчасти подвеждаща…
В последствие разбрахме, че са ни спестени подробности относно развитието на детето, които бяха притеснителни за нас… Не, че искам да се оплаквам, но мисля че е важно да споделя… - На въпроса ни, защо по време на информативната среща не са ни споменали тези важни особености, отговорът беше: "Ами не сте ни питали"… Отделно, след като все пак задавахме конкретни въпроси (макар и късно), не получавахме информация за детайли от медицинския картон, които със сигурност са известни, с обяснението, че нямат такава…
Ние трябваше за много кратко време (по-малко от седмица) да решим, дали на база новата информация, която получихме за детето, можем да намалим притесненията и страховете си… и да продължим напред... а персоналът на дома определено не ни помогна в тази посока… Повечето приятели ни съветваха да се откажем, а умните глави, в лицето на социални служители и психолози казваха, че едно осиновяване, започнало със съмнения, трудно може да е успешно и не бива да се случва…
След много терзания, нерешителност и болка… решихме да не предприемаме осиновяването.
Едва в този период си купих книгата на Фани Давидова, която горещо препоръчвам на всички кандидати, започващи и вече тръгнали по пътя осиновяване… Разгледах и темите в бг-мама… Това беше мнооооого полезно за нас и отчитам, че
непознаването на тези теми предварително е било много голям пропуск!...
В момента сме в позицията на отказали детенце, а изписаното по тези въпроси е оскъдно… Освен чувството за вина, притесненията, тъгата от случката и болката от видяното в дома, с които ще трябва да се справим,… ни вълнуват и други въпроси, чиито отговори не знаем…
- Няма ли риск, при следваща среща да сравняваме с госпожицата?…
- А дали изобщо ще ни предложат отново дете - доколко ще се отрази факта, че сме оттеглили молба за осиновяване (в едномесечния срок по чл. 95 ал. 5 от СК)?…
Въпроси, въпроси, въпроси… и една огромна горчивина…
Ще се радвам изключително много да науча за вашия опит…
Знам, че има мами и татковци, осиновили първото детенце, което са видели… но ние за огромно съжаление не сме от тях… Само който го е изпитал, знае какво е… Затова бих искала да започнем една тема, която не съдържа морални оценки на подобна постъпка… а преди всичко полезни съвети и размяна на мисли…
Давам си сметка, че освен чисто фактологическите подробности, които ни спряха да осиновим конкретното момиченце, проблем беше и нашата неподготвеност за тази среща… Затова се надявам, темата да е полезна не само за мене...