Гане, до характер е. Стефан е голям нервак ако не стане от първия път и се ядосва и хвърля играчката. Не, че Елена и тя не се изнервя на моменти, но е по търпелива. Принципно, Стефан гледа от кака си (сега като я види, че носи гърнето и той ходи за другото ), но е голям инат и не разбира от дума. Ели на неговата възраст като и кажеш нещо максимум два пъти и изпълняваше. Стефан изпълнява само, ако му изнася, иначе те гледа тъпо изпод вежди и чака, ако може да му се размине

Хм, може и това да е - той си е нервак, все за нещо се тръшка, вика, реве - това е новата мода, като не стане нещо на неговата да ревем Докато тя е по-спокойна, но пък и тя повтаря всичко Абе да са живи и здрави, ще оцелеем и без да сме в контурите

lidia, браво на Моника, възхитена съм!

И моите майчини вълнения са на подобна вълна сега. Вчера в детската бяха оставили на таблото да си вземем произведенията на децата, та групата на Дани оцветявали листенца в една есенна картина. Аз рано го взех и почти всички рисунки си бяха там - ами повечето бяха в или близо до очертанията, иначе за цветове всеки беше на свое мнение. Само на Дани беше такава страшна импресия - беше пробвал всички цветове моливи, а т'ва формите са очевидно излишно ограничение за него, хич и не беше забелязал листата да имат ограничителни линии. Обаче после у дома му нарисувах кола и го помолих бавно да я оцвети - пак я направи като рекламните на Sikkens, в 5-6 ярки цвята, но всъщност спази формите, оцвети почти в очертанията. Това след напомняне на всеки 10 секунди да не бърза толкова. Та според мен не е моториката, а концентрацията и търпението. Пуснах му една сцена от "Колите", където Маккуин пада в кактусите, защото бърза много + още една, където бързаше и асфалтира пътя ужасно. После го асфалтира пак бавно и целият град празнуваше. И сега сме се разбрали да работи като Маккуин, дано...

Хм, Мармотче, това май е доста добра идея - у нас Колите са на почит и вероятно ако работим бавно като Макуин, може и да станат нещата.
Да попитам - вашите деца след градина гладни ли са? Днес питах в градината - казаха, че си изяжда всичко, че и още иска. Само закуската не яде. Но като се върне се започва - мамо, искам кроасан, пица, геврек... Проглушава ми ушите. А започна да му личи вече, че похапва. В къщи е по-ограничен, в детската виждам менюто, но не съм сигурна кое и какво яде. Възпитателките смятат, че било в реда на нещата, всичките деца били там така, ама ми се ще да сверя часовника

Гане, то от градина до градина има разлика, ама мойта щерка всеки ден ходя с нещо за ядене, щото тя пък там нищо не хапва. Може само сух хляб с чубрица да поиска и то рядко. Госпожите и лелите в чудо са се видяли с нея. Отслабна видимо там, просто не иска нищо да яде. Като я забера иска света да изяде Хубавото е че прояде някои плодове отново, та първо тях предлагам и после в къщи каквото предложа.

Гане, моите са умрели от глад, нищо че ги вземам 10 минути след закуска 

Явно децата са еднакви Абе той непрекъснато ми иска нещо за ядене. Аз го вземам в 2, а те в 1 са яли. При това като им гледах менюто, това са неща, които той не яде нормално у нас или пък не иска Пилешки кълки, кебапчета с гювеч и тем подобни. А като се прибере иска доматена супа, десерти... Изобщо все неща, дето са нормално в менюто ако си гладен, а не ако си ял преди 40 минути.

Ами някой деца избързват в едно, други в друго. Зависи какво му привлича вниманието и какво му се прави в момента. Съседчето момченце не можеш да го накараш да държи молив изобщо. Не го интересуват цветове и дали пилето ще отиде при детето на картинката. Направо си казва: Абе все тая  . Обаче пък какъв мач играем с него няма да казвам.   Ходи на футбол и тринира усилено. Току виж за съседче си имаме футболна звезда. Така, че хората и децата са различни.

А Моника си хапва уж там. Онзи ден каза, че имало "Пилешка супа с риба"  .
Както искате го разбирайте. Аз погледнах, беше само супа с риба. Каза, че била ужасно гадна, ама тя я изяла заради пилето, щото обичала. 

Гане, Мия си хапва доста добре в градината и като я взимаме не напира за ядене. Първоначално ходеше в друга градина и като я взимахме оттам още в колата започваше да иска храна. Там определено нещо не се хранеше както трябва, тя тогава още не дъвчеше добре и сухите закуски явно ги е пропускала.

И Мия е много зле с оцветяването. при нея мисля, все пак е проблем на финната моторика, но и на липса на търпение. И тя иска да го направи сама и да стане веднага, въобще не дава да й помагам, да й хвана ръката и т.н. За сметка на това, когато работи с логопедката ни, оцветява и има някои съвсем добре оцветени картинки, почти в контур. При нея просто слуша повече, дава й да я обучава, а на нас вкъщи всичко отказва.

При нея просто слуша повече, дава й да я обучава, а на нас вкъщи всичко отказва.

meshko, при нас доскоро беше същото и бях отчаяна, че ще успеем да го научим на нещо. но от няколко месеца има живот на Марс. вече поема, гледа, слуша, даже иска да му покажеш. вече съвместните занимания са удоволствие, а не мъчение за мен.

marmotche, трябва да издадеш продължението на Додсън ти... впечатлена съм от брилянтния подход, още повече от това, че знаеш филмчетата на децата си наизуст! аз и до ден днешен не знам къде е отишла топката на Плуто, примерно..

gery_k, впечатлена съм, че умението на дете на 1 г. и 8 месеца да сглобява конструктор наричаш "закъснение"... 

изобщо, става интересна дискусия. до 3 години има доста таблици с крайъгълни камъни на развитието, какво трябва да може детето на Х месеца и т.н., оттам нататък нещата се размиват... и може би така трябва да бъде. аз се пуля учудено от факта, че учителката е възхитена, че Мартин познавал всички цветове и форми, и знаел коя му е лявата и коя дясната ръка ми да - това тепърва се учело, казва тя... аз пък гледам със завист рисунките на някои от децата в групата и съм щастлива, че едва от 2 месеца държим молива правилно (при това все още често с подсказване) и за пръв път видях опит за рисунка на човек.

различно вървят, много... да вземем да сверим часовниците на наборчетата, а?
при нас опит за спазване на контурите при оцветяване се наблюдава от няколко месеца и частичният успех го свързвам именно с овладяното хващане на молива. поне е наясно с концепцията за контура. съзнателен опит за нарисуване на нещо, а не просто драскане, има едва от 1-2 месеца, при това ужасно примитивно, но си личи, че е схванал обясненията на учителката.

а как сте със защоткането?

защоткането според мен ще си го има до 20 и отгоре. 
Използва го и си чака убяснението всеки път за мой ужас.  Отговорът: "така" не е задоволителен.

Във връзка със Защо-то се сещам за филмчето "Семейство Защо защо". Анимация с кратки серии, с прекрасни обяснения, идеални за деца. Аам никъде не го намирам. Във Vbox7  го има, но без бг аудио.

Както казах с рисуването сме много зле, но цветовете ги познаваше перфектно още на 2,6 години и ги посочваше без грешка, макар че не говореше тогава. Любимият й отговор напоследък е: Защото така...Каза, че го е научила от учителката си и баща й като споделил това с учителката, нашата девойка финно се измъкнала, обръщайки се към нея и казвайки: О, много смешно :lol:Та дружно се посмели. Иначе постоянно задава въпроси напоследък, много често 1 и същ въпрос по 10 пъти за 5 минути и така.

Привет
Гледам, че обсъждате оцветяването и следването на контурите. Та исках да питам давате ли на децата да играят с пластелин и как се справят с него? Просто от любопитство това. Баба ми навремето видя, че никак не си падам по рисуване и оцветяване на шаблони и ми тикна пластелин в ръцете, след което като видя, че с него правя някакви фигурки ме записа на школа по малка пластика и керамика и там откарах 6 години. Та може дацата просто да не си падат по оцветяването по шаблон, затова питам за пластелина.

gery_k, впечатлена съм, че умението на дете на 1 г. и 8 месеца да сглобява конструктор наричаш "закъснение"... 

Jam, "изоставащ" е спрямо Ели (тя правеше това на 1г. и 4 месеца), иначе знам че е в норми и не съм се притеснила То и сравнения не трябва да правя, но някак си подсъзнателно си ги сравнявам.

Ели, "защотка" и тя постоянно и използва "защото" за образуване на изречения в стил мечо Пух, примерно: "Бобо е болен, защото е болен" 

jasmin_veni, аз не съм давала пластелин още, защото ме е страх Стефан да не го изяде, въобще ми е голяма мъка да избирам неща за Ели които да не са опасни за Стефан и на моменти си мисля, че и спъвам развитието заради него 

Аз пластилин не давам, няма и да дам скоро. В детската градина имат нещо подобно на тесто, с него правят разни неща, но поне там знам какво има и не ме е страх да не изядем нещо.
Крайъгълните камъни честно казано не съм ги следила Достатъчно е, че на определен период тук правят специфични прегледи, с които следят развитието на децата. При нас е малко по-трудно защото са двуезични и се получава леко разминаване за някои неща, но като цяло върви в правилната посока. Моя също не държеше правилно моливи, химикали, интересното е, че все още нямаме ясно изразена ръка - при Мила е определено дясната, докато при него е еднакво и с двете, прави почти всичко и с двете. И при нас се използва защо за всичко, обяснявам до колкото мога. Научил е, че не може да се казва защото така и не ни дава да го използваме Но си мисля, че е нормално, все пак те са в любопитната фаза. Пита за всичко, старая се да получи адекватен отговор, понякога обаче ми е трудно Освен това говорим с него за всичко, без да спестяваме разни неща.

интересно е това за доминантната ръка. по науките пише, че до края на втората година май трябваше да е избрана доминиращата ръка. при Мартин все още работят и двете почти еднакво, също като при Алекс. и при други деца на тая възраст се наблюдава това.

пластелин дадох преди година и нещо, купих Play-dough, който уж е безвреден. така или иначе, Мартин не е проявил интерес да го яде.

попитах за защоткането, защото при нас този въпрос закъсня с появата си (както и доста други неща). след което се започне едно опиянение от "защо"-то, само дето не е питал "защо е защо". от бързане да зададе следващото защо не чуваше дори отговора на предишното. обаче, това продължи около месец и сега почти утихна. пита много рядко, обикновено по-осмислено.

Ами не знам, но при Мила категорично е доминираща дясната ръка. Всичко прави с нея, лявата не съм я виждала да я ползва за сериозни неща. Докато при Алекс просто няма такава. Всичко се прави и с двете. Даже ми направи впечатление миналия ден яде два десерта, в кофичка - първия го изяде с лявата ръка, втория с дясната

Гане, аз не вижам защо те притеснява, че борави еднакво и с двете. Баща ми като дете са го връзвали, за да не пише с лявата. Е, хубу, ама сега само пише с дясната, всичко друго прави с лявата
Стилияна проговори мнооого рано и "Защотата" започнаха още на около 2,5 и продължават и до сега. Също любим отговор й е "Защото така". Рисува смислени слънца, балончета, подобие на човечета, нейната буква наопаки, моята и на 2-мата дядовци Иначе разни морета, тревички, пътечки постоянно. Обича да рисува със всичко като се почне с молив, фулмастер и водни бои (това всяка вечер, добре че намерих едни евтини блокчета от по 0,40 лв. ). Пластелин също много обича да мачка. И те така....