При нея просто слуша повече, дава й да я обучава, а на нас вкъщи всичко отказва.
meshko, при нас доскоро беше същото и бях отчаяна, че ще успеем да го научим на нещо. но от няколко месеца има живот на Марс. вече поема, гледа, слуша, даже иска да му покажеш. вече съвместните занимания са удоволствие, а не мъчение за мен.
marmotche, трябва да издадеш продължението на Додсън ти...
впечатлена съм от брилянтния подход, още повече от това, че знаеш филмчетата на децата си наизуст! аз и до ден днешен не знам къде е отишла топката на Плуто, примерно..
gery_k, впечатлена съм, че умението на дете на 1 г. и 8 месеца да сглобява конструктор наричаш "закъснение"...
изобщо, става интересна дискусия. до 3 години има доста таблици с крайъгълни камъни на развитието, какво трябва да може детето на Х месеца и т.н., оттам нататък нещата се размиват... и може би така трябва да бъде. аз се пуля учудено от факта, че учителката е възхитена, че Мартин познавал всички цветове и форми, и знаел коя му е лявата и коя дясната ръка
ми да - това тепърва се учело, казва тя... аз пък гледам със завист рисунките на някои от децата в групата и съм щастлива, че едва от 2 месеца държим молива правилно (при това все още често с подсказване) и за пръв път видях опит за рисунка на човек.
различно вървят, много... да вземем да сверим часовниците на наборчетата, а?
при нас опит за спазване на контурите при оцветяване се наблюдава от няколко месеца и частичният успех го свързвам именно с овладяното хващане на молива. поне е наясно с концепцията за контура. съзнателен опит за нарисуване на нещо, а не просто драскане, има едва от 1-2 месеца, при това ужасно примитивно, но си личи, че е схванал обясненията на учителката.
а как сте със защоткането?