много често си задавам този въпрос: дали някога въобще ще стана майка и дали това, в което живея не са само мечти и никога няма да стане??    често си мисля, че никога няма да мога да забременея и да имам дете и какво ли ще приказват хората тогава за мен? БЕЗДЕТНА? НЕ МОЖЕ ДА ИМА ДЕЦА? БОЛНА? някога задавали ли сте си този въпрос? а ако пък не мога да имам дете никога?  

Аз отдавна спрях да се тревожа какво мислят или какво ще кажат хората , това само допълнително ме стресираше. В крайна сметка живееш своя живот , а не този на твоите познати или близки , затова се отпусни  поне това да не те натоварва . Преди време някъде бях прочела една мисъл , която ми направи впечатление, "това,което мислиш за мен е твоя работа,не моя". А що се отнася до това ,дали ще станем майки един ден,всички се надяваме на това да се случи , затова сме тук и се борим. Пожелавам ти успех!

Разбира се, че ще станем!  

По един или друг начин ... Изобщо не се съмнявай!

Разбира се, че ще станем мами, въпрос е само на време, борба и нерви!

ДА!!!!

да ште станем макар малко повече нерви

Разбира се, че ще станем!
Майка се става и на дете, което не е родено от теб!
Стига да искаш, ще станеш майка!

и аз така мисля, но понякога ми идват едни такива мисли, малко чернички, че направо не знам.... а пък то пустото само то ми е в главата... успех, момичета!!!

Много е странно да го обясня, но сега вече не си задавам въпроса дали въобще някога ще стана майка. Преди време са ме тормозили такива мисли, а днес - просто имам усещането, че ще имам деца, стана от само себе си. Просто един ден се събудих с мисълта, че ще бъда майка някой ден. Оттогава съм много по-спокойна.

ДАЙ БОЖЕ на всички ни, които си мечтаем за това!!! успехи!!!

Въобще не ме притеснява какво ще кажат хората.
Точно за това нямам намерение да робувам на хорското мнение.

Хаха, Карелия ме разсмя!

Ще станем майки, вЕрвайте ми!

Аз лично вярвам че ще станем майки!!!!!!!!!!!!!!категорично!!!!

ДА ще станем в това съм убедена

аз на моменти имам чувството че само ще го искам а ще се случва на другите около мен.от толкова многото премеждия ( може би на другите са им се случвали повече неща, всеки си има праг някакъв ) и от толкова многото лоши новини сякъш малко по малко всичко ми се изплъзва от контрол и мисълта че може би един ден ще чуя нещо хубаво от устата на гинеколога ми се струва ако не невъзможно то поне много дълечно.просто мозъка ми не може да допусне мисъл от рода на -Скоро ще се случи-ще бъдеш майка -вече ми звучат далечни,чужди като усещане,просто мечтите ми изгаснаха,иска ми се да не познавах надеждата ( към това спада и любовта) защото и от двете боли.Може да не отговаряте на постинга ми.може даже изобщо да не е за тук.извинявам се.

Мисълта да стана майка сякаш не се отнася за мене от известно време. Откакто се разделих с приятеля си и вече не правя опити за бебе,започнах да се радвам на чуждите деца ,а не да рева ,че другите имат ,а аз не. Сега разбирам каква фикс идея ми е било. Ами,че аз само за това живеех. Ставах и лягах с тая мисъл. Толкова неща съм пропуснала.  Вече гледам на нещата от друг ъгъл. Даже се радвам,че не стана . Най-важното е да има любов и да се разбират хората .Ако ми е писано да стана майка ще стана ,ако ли не - няма . Все повече се убеждавам,че няма нищо случайно и има някой горе,дето си знае работата и ни гледа сейра  

Всяко зло за добро ,само че понякога по късно го разбираме!
С времето всичко си идва на място.  Може би това небеше подходящ човек,може би небеше просто подходящо време................................
Сигурна съ че и ти както и всички ние ще станем майки!Успех на всички.

adi права си мила аз вчера бях изпаднала в една от моите си черни дупки които ме карат да пиша кофти неща за радост бързо излизам вече от тези състояния.Дали ще станем майки? ами да мисля че поне ни е отреден шанса да опитаме пък дали ще успеем не знам.винаги съм вярвала че по един или друг начин ще бъдем майки.Нека да има деца нека най-женското нещо се случи на всяка от нас.пожелавам ви го чак до болка.