Ние държим фронта с болестите. Дано да е така. Мисля да и взема витаминки някакви, не че ще ни спасят, но да съм с чиста съвест, че и давам нещо
Моника нещо се е затъжика за мен тези дни. Не и се става сутрин, иска с мен да си седи. Обяснявам и ч на работа няма как да я взема, там е студено, работя с хора, тя мирно не стой и е мисия невъзможна. Дано по бързо отмине този период, че така ми е тежко да я гледам. Снощи плака 30 минути и чак тогава през сълзи ми обясни защо. Пуснали и в градината филмче, с едно малко вълче, много тъжно било. Плакала много време и не искала да го гледа, но госпожата не го спряла.После и за мен плакала, защото и било мъчно и т.н.
Направо кръвното ми отприщи на 180 долна граница. Свекърва ми и свекър ми пък купиха заек и и дадоха да си играе. На другия ден го заклаха, и когато детето се прибра и го потърси, баба я е светнала, че дядо и го е заклал. Последващия рев няма да описвам. Ама има голями идиоти значи, как не се замислят за момент.
Накарах и се едно хубаво, обаче останах не разбрана. Това било нормално и редно да свиква с него
Естествено пак аз не съм добре, но вече свикнах....
Черешката беше съседчето, което прибрах от градина, в колата ми обясни че е много секси
(Така бил казал папагала в Аладин) и си падала по батковци. Незнам как съм погледнала от шофъорското място между седалките назад, обаче детето млъкна и седна назад.
Ама тия хора какво си мислят само незнам, ако на 4 години си пада по батковци и изживява любовни мъки, какво правим на 14
Ще се гръмна някой ден
това поне със сигурност го знам..