Тази мисъл ми се върти отдавна из главата, но сега, като прочетох постинга на Джами в темата на Копринкова от новия подфорум "Неизяснен стерилитет"(леле, какви предисловия само:), реших да си пофилосовствам и аз, но много щях да разводня темата на Копринкова, та затова тук реших да се разпросра в разсъждения.
Аз също като Джам се плаша, че това дъгло чакане и ходене по мъките за детенце, може да ни превърне в истнински майки-квачки, направо полудявам при мисълта за това. Като гледам мои приятелки, които забременяха от въздуха дето се казва как обгрижват децата си - направо нервите ме втрисат понякога, а после като се замисля - ами аз - сигурно и аз ще съм същата кукувица, че и по-лоша даже, като се имат предвид обстоятелствата, пък и фактът, че някои от момичетата от форума може и да нямаме повече от едничко чедо, аз не че и това съм заченала още де, ама вярвам, че все някога ще стане(мойта работа - незаченат Петко, пък планове до пълнолетието му вече са налице, ама шъ мъ извинявате).
Може и да не е лошо вече бременните мацки, да си заформите едно подфорумче "Отглеждане на дългоочакваното след стерилитет дете" и да попрочитаме от вас с какво се сблъсквате. Струва ми се, че би било много полезно за всички тук, пък и вече доста бременнички си имаме във форума, та така де, нека модераторите да си кажат тежката дума. На мен лично би ми било много интересно, а и полезно да чета споделен опит на мами, забременели и родили след дългогодишни борби.
