Чета ви за странните болки и усещания и чуденето дали са контракции, дали не са, ако са болезнени, ако не са болезнени...
Мнението ми не е меродавно естествено, но ако имате съмнение, че някаква повтаряща се болка и дискомфорт са контракции - просто отидете на лекар, за да сте сигурни че е това, или не е това.
Казвам го, понеже повече от седмица се "пека на шиша" по този въпрос и поне аз - не мога да кажа кое при мен е контракции и дали, въпреки че имах "удоволствието" да усетя лично какво са то контракциите съвсем скоро. Тогава ги установихме на УЗ, изписаха ми лекарства, пия ги и към момента, всичко се нормализира за няма и 8 часа и така няколко дни.
Във вторник следобяд се почна ново 20
Така ме заболя левия яйчник, че все едно в менгеме го стискаше някой. Ей така внезапно, без никаква видима причина. Още по-странното беше, че болките бяха непоносими в легнало положение. Седнала, или права - биваше работата, ама като легна... Казах си, че бебето притиска нещо, матката се разтяга и пр., ама то една болка провокира други за съжаление. И в един момент, ясно че тръгва от яйчника /или поне тази зона/ дискомфорта, ама то "по съседство" обхваща корема, почнаха болки и в кръста...класическа картинка за контракции. Аз си знам как изкарах нощта и колко пъти посегнах към телефона в 2, 3, 4, 5 часа...да звъня ли, да не звъня ли, това ли е, не е ли
Легна - зле, седна - облекчава се малко, ама то вече прецакана работа, всичко боли, малко - много - боли си.
На другия ден, като "въртяна в центрофугата" на вид
, неспала, неяла отивам при Док. Честно казано, наум правих сметка в коя болница ще ида и какво ще ми е нужно за там, бях си взела мобилния нет в чантата, абе заминавам - ясно е...с такива болки неспирни, бях убедена че положението е зле.
Нищо подобно обаче. Контракции няма грам. Младежа се изтяга доволно и такива главички ми пере в яйчника, чееее... Пратиха ме по живо по здраво у нас да си пия хаповете и да си "гледам живота", а болките не спират.
Сутринта се "насладих" на няколо сутрешни блока по принуда, щото се събудих от това, че ме болеше корем, кръст, гъз...каквото ви хрумне.
Поседях седнала половин час, мина, легнах си и...оттогава насам нищо.
Защо ви карам да си бодете сега очите с този километричен пост?
Защото:
1. Когато наистина имах контракции и питах няколко раждали жени с по 2 деца какво трябва да усещам, ако са контракции - техните отговори ме убедиха, че просто имам болки от стомашно неразположение. Единствено "бременната ми параноя" ме накара да посетя лекар своевременно и не искам да цитирам лекарското мнение, какво би могло да се случи, ако бях почакала до другия ден.
Колкото и да сме еднакво устроени и сравнително еднакво усещащи едни и същи неща...ами не е баш толкова еднакво напрактика се оказва. Та, ако не сте сигурни какво и защо усещате - не са форумите и телефоните мястото, да установите какво ви е, а лекарският кабинет и съответната апаратура.
2. Въпреки, че контракциите са болезнено нещо наистина, вторият проблем който тръгна от зоната на яйчника ми, беше доста по-болезнено изживяване от тях. При това покриваше "класическата симптоматика" за контракции - стегнат корем, болки и в кръста, чувство като за тежък ПМС...ама се оказа, че няма никакви контракции тогава. А все пак ми беше прясно за сравняване на усещанията - бяха идентични, в първия случай по-малко болезнени, във втория - повече.
От всичко това, излиза че и при истински проблем и при някакви болки, провокирани от друго нещо - все пак усещанията са твърде близки. Поне при мен бяха такива.
Ако 24 часа, или повече имате някакви усещания, които ви притесняват - независимо от разхода на време и средства, според мен заложете "на сигурно" и посетете лекаря си. Може да е "няма нищо", може и да е нещо. Не сме минали през толкова чакане, а някои и през доста мъки, че да я докраме дотук и да се дъним на финала момичета
Не искам да ви "вкарвам параноя" с този пост, просто споделям личен опит, с надеждата на някого да е полезен и с ясното съзнание, че всички бременеем много индивидуално и усещаме различно всяка промяна по ред прични.
И точно защото усещаме различно нещата, понеже сме различни като физиология и клинична история, ако нещо ви се струва "не по реда си" - проверете при специалист.
Съгласна съм с моята лекарка, на която обяснявйки, че ми е било неудобно да й звънна посред нощ "за глупости" ми каза: "По-добре ме вдигни за нищо 100 пъти, отколкото веднъж да изчакаш от добро възпитание, а после да си чукаме и двете главите какво стана..." И е права.
Пиша ви това с пожеланието никоя да няма подобни грижи, или пък по-сериозни!!!