Бени, в която и аптека да попитат за лактогонен чай, ще им дадат. Той е същия като този, дето се продава тук по Росман и ДМ.
Раиса, кърменето няма нужда да ти става самоцел, няма нужда да се тормозиш, ако не върви и в крайна сметка вместо общуването ти с бебето да е приятно, ти да си изнервена, а то гладно. Както ти го усещаш със сърцето си, така го прави. Няма нужда да се мъчиш.
Децата са различни и едно с едно не си приличат, даже и да са на една майка. Универсални методи няма. Ако върви - върви, ако не - не се обвинявайте.
Фифа, не е задължително да е така, както пишеш. Моя син не поиска изобщо да се кърми. И аз като Раиса полудях. Девет месеца си причинявах страдания само, за да кърмя и да се каже, че съм кърмила. Тъкмо се научи да суче и тотално се отказа от кърменето. За мен е безумие това тормозене. Или става или не. Не си заслужава нито обвиненията, нито безсънните нощи, нито висенето на помпата по сто часа. Дъщеря ми лежа 1 месец в болницата и беше изцяло и само на биберон. Научи се на 2 месеца да се кърми, като карахме до 4тия й на смесено - ту биберони, ту гърда, за да мога от време на време да си почивам. И в един момент отказа всички шишета. Кърмих до година и половина. До тогава не искаше да погледне шише, камо ли да го вкуси.
Най-важното е майката да е спокойна, за да е спокойно и детето. И всяка майка знае кое е най-доброто за нейното дете!