Халоу от нас, предаваме на живо от МД
Сладкиша ми е прелестен, много съм щастлива ! Мъчим се да се кърмим, но нещо се затрудяваме...или е мързелива момата, или и е трудно.
Раждането беше много тегаво, но важното е финалът !
Изтекоха ми водите в 00.30 мин в петък. Тоест вече е било събота...нямах никакви болки, нито контракции. Беше голям цирк, защото се щурахме из вкъщи с мъжа, супер стреснати се чудихме какво да правим..търчах с една хавлия между кракта и си мислех как ще се докопам до болницата, като това не спира да тече...от къде да знам колко време имам. Тръгнахме, от където минех правех локви, но най-много в приемното.
Ние всъщност не знаехме къде точно е приемното, звъннах на док
( къръщинка - той в Пловдив, но каза че ще дойде на следващия ден
, то до тогава няма да съм родила, щом съм без болки )
обясни ми някакъв тунел и до там. Намерихме ние тунела без да сме сигурни то ли е или не...там - една зала, празна...аз влизам, под мен локва и изведнъж от една стая изкочи едно момче - Е, не очаквах това да видя! Питам го, това ли е применото, то - да, а аз - еми раждам!
Той - е много добре, а аз гледам и се чудя, този ебава ли ме...направих локва под мен, а никой не реагира.
По едно време една врата се овори и ме поканиха да вляза .
От там документи, преглед, клизма ... казаха да си оставя целия багаж - само по нощница, джапанки и дамската чанта.
Приеха ме с 1 см разкритие, без води. След 10 часа контракции на 5-7 мин. си бях на същото дередже...и добре че Дяволов дойде, защото вече бях доволно нервна и изморена. Един от лекарите му каза, че ме вижда за друго място...но док искаше до последно да ме пробва. Сложиха ми Окситоцин и след 2 часа имах контракции на 2 мин, а разкритие - Цели 2 см. Тоновете на бебка не вървяха добре и в един момент ми казаха, че ме местят за секцио...от там нещата започнаха да се развиват много бързо. От операцията и Реанимацията имам много кофти спомени, но важен е резултатът
а той е очарователен! Минал е само ден, а аз вече всичко забавих.
Сутринта ми беше много зле, защото знаех, че трябва днес много да вървя и да се движа, а аз изобщо не можех да се надигна от леглото ! Виеше ми се свят, повръщаше ми се зверски и болките бяха непоносими. След няколко часа упорити опити успях да се вдигна, махнаха ми катетъра и отидох сама до тоалетната. ( беше ужасно пишкане, но успях ) След още няколко часа вече бях преместена в стаята ми и разцъквах наоколо...А по обяд отидох сама да си взема бебето, носех го и го кърмех. Въобще като се замисля - в рамките на един ден имам огромно подобрение...сутринта ми се ревеше, че няма да успея да се вдигна от леглото, а сега обикалям по коридорите.
Това е от нас ! Целувки на всички !