Siesta, доста се задържахме наистина,мамка мууу!!! Крайна време е да се изнасяме,ако питаш мене!!!
Яничка,съжалявам за вашия опит,момиче! Надявам се вече да ви е поотминала болката,аз и за това не се обаждах по-рано! То няма думи на успокоение в такива моменти! Всеки сам трябва да си го превъзмогне и изстрада! Но място за отчаяние няма! Тоя път ,по който сме тръгнали,не е лек , а дълъг и трънлив! А никой не ни е обещавал ,че винаги ще има успешен край! Всеки си знае е как е стигнал до тук! Не сме се събрали в този форум,от различни места и различни посоки на света,за да си говорим само! Убеден съм,че ако имаше друга възможност ,едва ли щяхме и да сме чували за този форум и за сдружение " Зачатие" !? Ала ние сме тук и за хубаво ли,за лошо ли,както виждам не сме малко ,но пък всички сме с едно желание и си помагаме за да го постигнем,до колкото можем! !!Няма място за отчаяние,момичета!! Просто нямаме избор!! Прегръщайте мъжете си и ....смело напред!
А и както се вижда,нещата все някога придобиват своя завършен и очакван край! Да е жив и здрав Златомир!Много чакан и много желан! Той може да е малък,но вече се вижда огромното му желание за живот!! А то е нормално следствие,от огромното желание на неговата майка да го създаде! Нейната битка си беше доста страшна! както и на повечето от нас,междувпрочем! Стискаме палци за малкия юнак! Нека се развива нормално и скоро да е в прегръдките на мама си! И на татко си ,също,де!!!
Ето такива моменти,могат само да ни дават още сила и енергия да не се отчайваме! За такива моменти си заслужава да се борим и напред!!
Надявам се искрено ,че ще завалят съвсем скоро положителните резултати! На всички ,които ги чакат!!!