Лиде, то е ясно че си имат работно време...незнам само детето ми как ще се чувства, когато отида да го взема последно
Знаеш ли, с разговори стават чудеса. Говори и много. Непрекъснато и обяснявай колко я обичаш и искаш първо ти да я вземеш, но няма как защото си на работа. Мисля, че детето ще разбере и ще свикне бързо. Не се притеснявай. Щом се налага и няма друг начин.
Аз примерно често отсъствам. Взимам я от градина, оставям я и пак тръгвам по задачи. Вечер ми се налага да работя също много. Понякога я чакам да заспи и работя до 3 през ноща, друг път се гушка в мен и заспива, когато ми се събере много и трябва да отхвърля нещо за деня.
Децата трябва да разберат, че даваме живота си за тях и страшно ги обичаме, но не можем 24 часа да сме до тях. Това, че е последно взето от градина не значи, че е най-малко обичаното и от това трябва да стане страхотна драма.
Аз да се оплача, вчера получих един як шамар.
Направо ми дойде като гръм от ясно небе.
Лошото е че без да искам и го върнах, просто нещата станаха толкова бързо. Взехме едно коте, което мъкне по цял ден. Не и давам да го гушка, само да го гали, но слуша ли ме някой. Опитах се да и го взема от ръцете, но като го измъкнах и я гушнах срешнах голяма съпротива и получих и шамар. И понеже ми притъмня, незнам как я пляснах, направо не помня.
Та после за наказание и двете стояхме прави зад вратата . Добре, че единя час все още го равняваме на 5 минути, иначе го бях закъсала