Всичко написано е нормално. Няма човек, който да не го е преживял, ако още не е ще разбере един ден
. Всеки сам слага границата и решава на момента как да реагира. Това зависи от настроенито и ситуацията.
Аз гледам да не и се впечатлявам толкова. Естествено има и моменти в които ми идва в повече. Това е, казвам си период и броя по 1000 пъти до 10 преди да реагирам, за да не съжалявам после като избухна. Естествено таткото го отнася най-често и за всички
. Той е детската ми любов и такъв ще си остане, знае го и все още ме търпи
. И Мони е на периоди. И тя е инат и не е лесна. Това е положението. Здрави да сме
Jam като каза градина и настръхнах. Аз щото ги похвалих
От май си имаме нова леля така да се изразя. Мони се прибра онази вечер и каза, че лелята дето ги храни и казала, че е лигла, щото не искала да яде круша. А Мони вика: Аз мамо се разплаках, щото знам, че ще ми излязат пъпки. И детето със страх ми казва и реве. Направо издивях. На сутринта се сещате какво се случи. Извинението беше, че била от май и нямало от къде да знае. А вече два пъти ми я изриваха с круша. Само ще кажа, че с лелята сме играли като деца. Думата лигла и казах, че няма да я коментирам изобщо.
Тя сама трябва да си направи изводите.
Отговора беше: Ама да знаеш, тя и твойта щерка се глезучка
Що ли си мисля, че се глезучка като всяко нормално дете...
Това е, както казвам, ако не ти изнася, гледай си я ти
Поздрави.
А най-накрая ми казаха, че не я е изяла крушата, били сигурни
. Ако я беше изяла със сигурност щях да го знам