Кат стана въпрос за фенове на стирката, ето я Александра на година и половина.
http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc1/hs014.snc1/4210_1163794855617_1250224113_425323_4692638_n.jpg
Заради тази нейна страст чистя само тя докато спи.

Сия, много е готина шетницата!
Аз имам клип, как Михаела чисти с прахосмукачката и тогава беше на 1,5г! Много е забавна! Специално за нея, бях скъсила тръбата, за да и отговаря на ръста.

Ако не е тя да ми помага в къщи, не знам как бих се справила!

Тук са снимките от преди повече от година

http://www.facebook.com/album.php?aid=2022062&id=1030025836&l=3588cc0c6c

За жалост и аз често копирам поведението на майка ми (викането и говоренето през зъби). Това ми каза психоложката - трудно ти е, защото това, което са прилагали върху теб, не ти харесва. Но не си видяла модела, който да ти хареса.

Незнам..може и така да е. Ето типичният пример от тази вечер - мъжът ми в момента ми е сърдит, защото викнах на Дара задето дърпаше косата на една приятелка, която дойде на гости. Вярно, че е малка и не разбира още, но сигурно 100 пъти съм повторила, че така НЕ се прави и т.н. и т.н. с добър тон, но след като цял ден съм повтаряла не прави това, не прави онова вече нервите ми не са издържали и съм й викнала. Да, обаче, той веднага се намесва как на детето не трябвало да се вика и как на него никога не са му викали и на дъжеря му не трябвало да се вика И си представям как смед време, когато наистина почне да разбира, аз искам да й се скарам за нещо, а той се обръща срещу мен и започва да ми се кара, защото аз й се карам...Тя тогава съвсем ще започне да прави каквото си иска.

Сия, Маги, много са сладки помощничките . Ели имаше един период в който имаше голям мерак да търка с парцала, но от прахосмукачката до скоро се страхуваше, а Стефан все още се страхува и гледам да чистя като ги няма.

Нинче, при нас проблема е точно обратния, моя мъж иска да е само "лошото ченге" и да им се кара (най-вече на Стефан, защото е белажия ), но аз не съм съгласна да е така, аз се карам, но и ги гушкам и според мен е редно да е така. Не искам, да виждат само лошо от него защото ще го намразят или няма да го зачитат, но той явно не го осъзнава, оправдавам поведението му единствено с това, че е израснал без баща и за него майката е тази която се грижи изцяло за децата, бащата носи парите в семейството и толкова. И си водим едни такива разговори и спорим по тия въпроси, но насаме, не пред децата, защото Ели разбира достатъчно.

Сега един съвсем сериозен въпрос, след като Стефан си бие главата със и без причина и може да го прави в продължение на поне половин час, на моменти се питам, дали не трябва да го заведа на лекар, само че не знам на какъв точно, на невролог, може би? В интернет пише, че го правят когато са ядосани, болят ги зъби или имат ушна инфекция, но можело да бъде и признак на аутизъм, ей това последното като си го помисля и ми става лошо, въпреки че Стефан не дава вид на дете с такъв проблем, вчера се хилеше на лелите в яслата и им махаше с ръка, а и мисля че е достатъчно контактно дете...

Геренце,
аутизмът се проявява след 3-годишна възраст. Така че, за сега, не си мисли подобни неща.

Питай педиатъра при какъв специалист да го заведеш.

Хубаво е, че има къде да ги пратиш, за да чистиш. Аз Мишка от време на време я командировам при някоя баба, но рядко. А Косьо - той си е винаги с мен. До сега не сме се отлепяли. Като скачени съдове сме.

И аз искам поне за 1-2 часа някой да гледа Вики поне за да почистя. Като ги оставя с баща и винаги се стига до рев и крясъци. Успява веднага да спретне някой номер и да побърка баща си. ТОва го прави и като изляза да простирам или вляза да се къпя! Прави го нарочно в това вече съм убедена.
Същото е ако се случи да излязат само двамата навън - след 30 тина минути се прибират, щото на Вики и било омръзнало или не слушала! Та скачените съдове при нас са денонощно. Даже и сега докато седнах на компа и пристигна, няма 5 мин без нея!

И аз нямам на кого да ги оставям, имах предвид че сега ходят на ясла и градина и мога да изчистя като ги няма  . Иначе, схемата беше те в едната стая с надут телевизор или музика, аз в другата и малко отгоре, отгоре, че да избегнем истериите . Другия вариант за малко навън на терасата с баща си и аз пак един бърз ход с прахосмукачката . Простила съм се отдавна с изрядната чистота и подредеността, но не ми пука, едно време ми беше чисто и подредено, но ми беше тъжно и самотно, сега е разхвърлено, но пък е весело .

Простила съм се отдавна с изрядната чистота и подредеността, но не ми пука, едно време ми беше чисто и подредено, но ми беше тъжно и самотно, сега е разхвърлено, но пък е весело .

Точно!!! Това го споделям на 100%! Хаосът е неизменна част от битието с деца!
Само моят мъж не иска да проумее това и често се изнервя, че прибирайки се, нямало къде да стъпи. Казах му, ако иска, да му е подредено, ще се изнесем с децата и готово, и няма да има безброй играчки по пода . На мен вече не ми правят впечатление. А и никога не съм била образцова домакиня, така че...

Простила съм се отдавна с изрядната чистота и подредеността, но не ми пука, едно време ми беше чисто и подредено, но ми беше тъжно и самотно, сега е разхвърлено, но пък е весело .

Мнооого добре казано!
Изобщо вече не се втелязвам колко точно е чисто и подредено!

Всичко написано е нормално. Няма човек, който да не го е преживял, ако още не е ще разбере един ден . Всеки сам слага границата и решава на момента как да реагира. Това зависи от настроенито и ситуацията.
Аз гледам да не и се впечатлявам толкова. Естествено има и моменти в които ми идва в повече. Това е, казвам си период и броя по 1000 пъти до 10 преди да реагирам, за да не съжалявам после като избухна. Естествено таткото го отнася най-често и за всички  . Той е детската ми любов и такъв ще си остане, знае го и все още ме търпи  . И Мони е на периоди. И тя е инат и не е лесна. Това е положението. Здрави да сме  
Jam като каза градина и настръхнах. Аз щото ги похвалих
От май си имаме нова леля така да се изразя. Мони се прибра онази вечер и каза, че лелята дето ги храни и казала, че е лигла, щото не искала да яде круша. А Мони вика: Аз мамо се разплаках, щото знам, че ще ми излязат пъпки. И детето със страх ми казва и реве. Направо издивях. На сутринта се сещате какво се случи. Извинението беше, че била от май и нямало от къде да знае. А вече два пъти ми я изриваха с круша. Само ще кажа, че с лелята сме играли като деца. Думата лигла и казах, че няма да я коментирам изобщо. Тя сама трябва да си направи изводите.
Отговора беше: Ама да знаеш, тя и твойта щерка се глезучка
Що ли си мисля, че се глезучка като всяко нормално дете...
Това е, както казвам, ако не ти изнася, гледай си я ти  
Поздрави.

А най-накрая ми казаха, че не я е изяла крушата, били сигурни  . Ако я беше изяла със сигурност щях да го знам 

Сега един съвсем сериозен въпрос, след като Стефан си бие главата със и без причина и може да го прави в продължение на поне половин час, на моменти се питам, дали не трябва да го заведа на лекар, само че не знам на какъв точно, на невролог, може би? В интернет пише, че го правят когато са ядосани, болят ги зъби или имат ушна инфекция, но можело да бъде и признак на аутизъм, ей това последното като си го помисля и ми става лошо, въпреки че Стефан не дава вид на дете с такъв проблем, вчера се хилеше на лелите в яслата и им махаше с ръка, а и мисля че е достатъчно контактно дете...

Ха добре дошла в отбора! Вики от годинка та до днес си бие главата - първо беше със и без причина, а сега е като осъзната форма за протест. Челото му е почти винаги в цицини и синини, защото си избира нещо "ефтино, тежко и държавно", с което да се удари. Говорила съм с невролог и джи пи то - не може да става въпрос за отклонения от нормата. Според личната лекарка това е "синдрома на добре гледаното дете". Опитвала съм какви ли не похвати - от тотален игнор на поведението през съветите на Додсън до наказване в ъгъла. Не помага нищо. Като тръгна на детска ги предупредих, че го върти тоя номер, но там за три дни не го е направил.
 

Лейди, това ме поуспокои, бях почнала да си мисля, че само моя калпазанин прави така. При него удрянето на главата почна на 8-9 месечна възраст но тогава беше само средство за приспиване. Аз сега съм във фаза тотален игнор, след като четох Додсън и съвети в интернет, но той е много инат е и упорит и може и половин час да откара удряйки глава. Сега тръгна на ясла и предупредих персонала, но и там го прави този номер, но пък още не е и свикнал с ходенето, за после не знам как ще е. Аз в началото не бях притеснена от това удряне на главата, защото имах спомени че братовчед ми като малък правеше така, за съжаление леля ми няма спомен до кога го е правил и кога е започнало, дори беше забравила за това и си спомни като видя Стефан. И аз докладвах на личната миналата година, но тя подмина факта с усмивка, но тогава и не ми се виждаше сериозен проблема след като не го правеше често или го правеше само в леглото на мекото. Ох дано го израстат, че не е приятна гледка детето ти да се самонаранява.

Днес ютията без малко да се стовари върху главата на Виктор, докато той се разхождаше с паяка из стаята. Сглупила съм и не съм навила кабела около нея , та съвсем естествено това висящо нещо е привлякло вниманието на Виктор и той го е дръпнал. Слава Богу, ютията се стовари върху паяка и Виктор само се стресна от това. Изтръпвам, само като си помисля какво можеше да стане, ако се беше стоварила върху главата му. Става все по-активен и тепърва осъзнавам, че трябва всичко което му е на една ръка разстояние да се прибира или поне да се вдига на недостъпни за него места. Щe свикна, надявам се без сериозни инциденти.

Става вече няколко пъти, докато се кърмим Виктор да ме захапе със зъби. Боли си, не е като да не е. И вече вместо да се наслаждавам на този прекрасен момент, аз съм все нащрек  да не би пак да ме загризе. Та се чудя, дали ако използвам силиконови зърна ще се затъпи болката или ще е все тая?

Хубава и слънчева неделя от мен!

Вече от две, три места чувам за филия с шоколад в ДГ. И за вафли чувам 
В градината на Боби сутрин вадят дневното меню, но не пред групата и аз буквално забравям, бързайки за работа да го погледна 
На Боби филията с шоколад ще му се ослади, гаранция  и изобщо няма да се сети да им каже, че мама не дава.

Само едно малко уточнение-в петък филията беше с халва, а не с шоколад...Явно детето не прави разлика. Моят син е в четвърта група в детска градина в Стара Загора и отговорно заявявам, че нито веднъж до сега не са яли филии с шоколад или шоколадови вафли. Менюто е еднакво за всички детски градини в града и не може в някоя да решат да намажат филиите с шоколад... Колкото и да сме недоволни от това, какво ядат децата ни, съгласете се, че за по-малко от 2 лева такса на ден не може да бъде друго, като в тези пари влиза осветление, отопление и т.н.

Хм, ние филии с шоколад за сега не сме имали в градината, но в яслата са им давали вафли    тогава моето дете разбра що е то вафла и как вкусно може да се яде.
Менюто е изложено на табло и на сайта на общината, често ги поглеждам. Друг е въпроса, че понякога детето казва че са яли друго вместо това от менюто. Та напълно е възможно да има и своеволия, като филията с шоколад /може би е трябвлао да бъде конфитюр/ Все тая, дали шоколад или конфетюр, ако питате мен. Менюто е същото от моето време. Изготвяно е от преди 50 години от незнайни технолози на детското хранене.
От както проходи на детско заведение, спрях да се втелясвам какво яде, но верно се въздържам до колкото мога да купувам боклуци, които неговите връстници отдавна, отдавна знаят.

А пък мен изрично ме предупредиха, че храна и като почерпка не мога да внеса в ДГ. Изключение - тортата за РД със съответния сертивикат.

И в нашата градина шоколад, шоколадови вафли, кренвирши не дават. Аз шоколад давам