Момичета, много се ошашках! В понеделник следобед, посред нищото и отникъде, прокървих адски силно - дънки, стол... и така 4 часа. Нямам сили да опиша как колега ме докара до средата на пътя към СФ (бях в поредната комадировка), после съпругът ми ме пое; какво си мислехме и двамата е лесно за досещане. Слава богу, в клиниката казаха че бебчето е наред, кръвта не е от матката... биха ми малко дрога и ме прариха да си лежа. Мойто док не беше там, че беше късно вечерта, но потвърди на следващия ден да продължа с Утрогестана (тя тъкмо го беше спряла мин седмица) и да лежааа! Само дето не ми се накара за пътуванията, и каза, че на последния преглед (8+1 гс) видяла кръв зад матката, но не ми казала, че да не се притеснявам! Какво ли още не ми е казала ми е първата мисъл! Не знам какво да правя, лежа и слушам, но адски се притеснявам: все пак, от какво е това кървене (още тече, макар и малко и ръждиво) и какъв режим трябва да спазвам?? До сега, вкл. след последния преглед, уж беше "не си болна, само си бременна" и аз си карах така, с внимание, без тежести и т.н., но с работа... А сега - 7 дни вкъщи, макс на легло, и после можело още 30! Толкова се уплаших! Ще издържа някак си до понеделник за един серозен разговор с док, но дотогава вече не знам какво да си мисля, паникьосвам се по поне 2 различни теми всяка минута. А трябва да измисля нещо - ще направя всичко да запазя бебо, то си е био чудо при нашите резултати, но и не мога да си позволя да загубя работата си, а док понякога нищо не казва, не предлага..... Съжалявам, затрупах ви
, но с никой не мога да говоря, всички мрънкат да се успокоя, и да не мисля, сякаш това е помагало някога! Някой минал ли е през толкова кръв, има ли идея какво става, дали ще се оправи след третия месец (сега съм точно 9 гс)... Неизвестността е по-лоша и от най-лошата реалност, в моя светоглед