Jam тва с ореховата шума и Лечител изби рибата
С голямо съжаление си признавам, че си права.
Аз да си призная нещо с настъпването на есента взех да се депресирам. Хвана ме и настинка, та допълнително се вкиснах. Тази седмица за три дни 5 човека ми подръпнаха блузата да видят, има ли второ
. Обикновенно ги слагам на мястото им, обаче ме оцелиха в кофти период и още толкова ме натикаха в черупката ми.
Днес е и първия ден на Моника на градина. Тръгна с раничката и така усмихната и доволна, че отива във втора група, а моето сърце свито.
Отделно чаках да ми преведат едни парички, които бог знае защо ги няма и кога ще получа а трябват да му се не види. Всеки ще ми даде заем, има хора на които мога да разчитам, но защо трябва да ги притеснявам, когато разполагам с мои и не мога да си ги получа
. И така си седя вкисната и блуждаеща и сетете се кои липсваше на хоризонта. Ми свекърва ми разбира се. Тя винаги е черешката.
Пристигна да ме уведоми, че щом съм отпуска 3 дни мога да и помогна да сложи компот и да направи лютеница, щото тя не смогвала с времето горката пенсионерка заета.
А моята дипломна работа за която съм си взела отпуска, все до декември ще я напиша. Пък ако сме си направили второ и не ходя на работа щяло да ми е по лесно и съм щяла да я напиша... Сякаш това е концерт по желание.
Та така, с нас е винаги весело..
Чакам да стане 16:00 за да си взема детенцето, че ми е голяма мъка.
Искам си хубавото време и морето, голяма мъка е за мен зимата. Студ, хреми, десет ката дрехи, чай, парно
Само коледните празници и на Моника рождения ден ме спират да не хвана самолета за тропическите острови
Спирам да хленча обещавам