Не мисля, че връзка, която те кара да минаваш на антидепресанти, може да бъде по какъвто и да е начин добра за теб. Прощавай за силните думи, но според мен той те манипулира емоционално.
 

Наистина трудна житейска ситуация.Хич не обичам да давам съвети и обикновено в отношенията си с партньора не се водя по чужди акъли,но това,че смяташ да пристъпиш към антидипресанти ме стресна и реших да ти напиша няколко реда.Не обичам да давам съвети,защото смятам,че всеки човек е уникален и житейските ситуации,в които попадаме са уникални.От собствен опит знам,че на чужд гръб е много лесно да даваме акъл,но попаднем ли в такава ситуация разсъждаваме по друг начин.

Не мисля, че връзка, която те кара да минаваш на антидепресанти, може да бъде по какъвто и да е начин добра за теб. Прощавай за силните думи, но според мен той те манипулира емоционално.

Напъно съм съгласна с това,което е написала Zai.Това е първото,което си помислих и аз като прочетох темата.

Разбирам го, че не е лесно на 50г. да реши това...

Аз пък това не го разбирам.И това,че се влияел какво ще кажат хората също не го разбирам.Значи като живее с много по-млада мацка не го интересува какво ще кажат хората,а за бебе го интересува.Ами ако живееше с жена на неговата възраст нямаше да го има този проблем може би.Ама като се е хванал на хорото да го играе до края.Крайно време е да реши.Ти пък от своя страна трябва да си готова да приемеш неговото решение.Трудно е,но се преживява!
Казах,че не искам да давам съвети,но все пак бих те посъветвала да се успокоиш,да не мислиш постоянно за бебе и да не му го натякваш.Почини си малко!
Ние пък ще изпълним желанието ти да се помолим за вас и виж,че нещата потръгнали.
Късмет!!!

Разбирам го, че не е лесно на 50г. да реши това...

"Аз пък това не го разбирам.И това,че се влияел какво ще кажат хората също не го разбирам.Значи като живее с много по-млада мацка не го интересува какво ще кажат хората,а за бебе го интересува.Ами ако живееше с жена на неговата възраст нямаше да го има този проблем може би.Ама като се е хванал на хорото да го играе до края.Крайно време е да реши.Ти пък от своя страна трябва да си готова да приемеш неговото решение.Трудно е,но се преживява!"

Възрастта наистина не е оправдание, до човек си е всичко. Приятел на свекър ми /негов набор/ се разведе на "дърти години", наближаваше 60 по това време. Има две деца от първата си съпруга, дъщеря му е колкото моя съпруг /35/, синът му е колкото мен /30/. Втората му съпруга е колкото дъщеря му на възраст. От втората си жена има вече две момиченца... Страшно ларж е човека, говорили сме директно по тези въпроси, питала съм го как се е решил на такава стъпка. Казвал ми е, че на тези години вече не му се е искало да минава отново по пътя бебета, недоспиване и пр. и, че на неговите години дори чисто физически му е голямо натоварване, не че не обожава дъщеричките си. Каза обаче, че това е въпрос и на любов и на отговорност и ако щете на чисто мъжко достойнство спрямо жената, която обича и не се е колебал никога дали да имат деца. Нейно право е да се осъществи като майка, а след като той е решил да прави семейство с толкова по-млада жена - полагат му се не само позитивите от това. Съгласна съм и адски го уважавам за тази му позиция. Въпреки, че имат сериозни финансови възможности, никога не са наемали бавачка. Когато децата бяха бебета, той е ставал, дондуркал с колики и е помагал 100% на майката, нищо че му е тежало дори само заради годинките. Децата ни тя не си ги е донесла от майкини си казва, колкото тя - толкова и аз трябва да се грижим. Беше на 63 когато се роди второто му момиченце и го е направил, защото жена му е държала да има поне две деца и той се съобрази с това й желание. Разказвам това, защото наистина не е въпрос на ЕГН, ами на други работи... Ако човек иска нещо - намира начин, ако не иска - намира оправдания.

Не мисля, че връзка, която те кара да минаваш на антидепресанти, може да бъде по какъвто и да е начин добра за теб.

напълно съм съгласна. антидепресантите не са нещо безобидно, та да се споменаването им да звучи аналогично на "пак ще мина на диета" или нещо подобно по тежест...

Неговия последен отговор беше, че не иска дете. После не съм го увещавала или питала,защото ме е страх, а в същото време виждам, че се грижи за мен, иска да ми е добре в общи линии.
С неговата братовчедка си говорим и тя ми вика нищо да не му споменавам повече, че той ще се съгласи ако стане. И че се плаши от думите повече, а че иначе обожава децата. Той наистина като види деца и винаги започва да си играе с тях, радва им се. Добре ама аз не искам пак случайно нещо да става, защото ами ако стане и каже не искам и ме обвини втори път. Ами ако стане нещо и пак спре сърдечната дейност, просто няма да го преживея това.

Между другото вече почнах антидепресантите. Посъветвах се с лекар и ми предписаха деанксит по два пъти на ден и ривотрил вечер преди лягане по 0.5мг. Налага се, защото направо на моменти губя вяра във всичко и в живота включително, просто не издържам. Не е само въпрос да се взема в ръце, защото това до сега го правих доста пъти. И сега вече се натрупа много.

Към 16-ти септември ще ми правят вливане на имуновенин по предписание на доц. Конова.
Изследванията ми бяха в референтни стойности, но за всеки случай, а и заради проблем със стомаха и червата.
Питам се обаче за какво ли да дам 600лв. като подготовка за забременяване (само вливането,отделно други неща), когато няма от кого да забременея.

Какво смята Той за медикаментите, които започваш да пиеш?

Диди, май не той, а ти си човека, който не знае какво иска...
Което , ставайки въпрос за деца, ми звучи малко несериозно.
Тези неща, казват хората, с приказки се оправят, не с хапчета. Така историята започва да клони към евентуална зависима мама и евентуален татко, който не иска детето.

Все пак, абсолютно подкрепям мнението на Мерилин. Всеки си гледа паничката и си решава.
Аз лично бих се издразнила на подобно отношение...и мнение, което се лашка насам натам. Не става въпрос за котенце...

Мила Диди не се притеснявай така миличка-тези трудни  оменти ще минат,ще видиш :)Дали хапчетата ще ти помогнат :)или само се подлъгваш,че е така-седнете с твоя човек и си поговорете за всичко,което е важно за вас.Няма невъзможни неща,всичко трябва да си го решите вие двамата.Ние тук каквито и съвети да ти даваме-ти най-добре ще усетиш какво трябва да направиш!Успех ти желая и горе главата

Познавам точно три двойки на вашия хал. На едната мъжа се боядисва, за да изглежда по млад и да не го зареже жена му. На другата мъжа и я прави на маймуна. Третата я носят на ръце. Общо взето както си го направиш. Както казват: Всеки луд с номера си, някои с цяла програма. Е твоят избранник май цяла програма е спретнал.
Както вика мъжа ми: Хем младо гадже му се оправя, хем не му стиска деца да гледа.
Тогава да си търси набор с деца и да си живее спокойно старините.
Мила ти си луда за връзване да знаеш. Съсипваш си живота, заради един застаряваш егоист. Той горкия имал страх, той горкия неможел, той горкия не знаел. Ами ти горката? Къде си ти? Трябва да станеш и ти на 50? Не го притискай горкия? Не му говори? Да стане пак от самосебе си? Ама не те разбирам. Чак пък антидепресанти, чудесии. Да си на 18-20 разбирам. Ти си на 32. Искаш дете. Едно дете носи отговорност. Рискове. Все рев и антидепресанти ли ще ни решават проблемите?
Я се стегни.

Познавам точно три двойки на вашия хал. На едната мъжа се боядисва, за да изглежда по млад и да не го зареже жена му. На другата мъжа и я прави на маймуна. Третата я носят на ръце. Общо взето както си го направиш. Както казват: Всеки луд с номера си, някои с цяла програма. Е твоят избранник май цяла програма е спретнал.
Както вика мъжа ми: Хем младо гадже му се оправя, хем не му стиска деца да гледа.
Тогава да си търси набор с деца и да си живее спокойно старините.
Мила ти си луда за връзване да знаеш. Съсипваш си живота, заради един застаряваш егоист. Той горкия имал страх, той горкия неможел, той горкия не знаел. Ами ти горката? Къде си ти? Трябва да станеш и ти на 50? Не го притискай горкия? Не му говори? Да стане пак от самосебе си? Ама не те разбирам. Чак пък антидепресанти, чудесии. Да си на 18-20 разбирам. Ти си на 32. Искаш дете. Едно дете носи отговорност. Рискове. Все рев и антидепресанти ли ще ни решават проблемите?
Я се стегни.

Това е и моето мнение.

....

 

ПП: Продължението на "всеки луд с номера си" не го бях чувала и много ми се хареса 

Към 16-ти септември ще ми правят вливане на имуновенин по предписание на доц. Конова.
Изследванията ми бяха в референтни стойности, но за всеки случай, а и заради проблем със стомаха и червата.
Питам се обаче за какво ли да дам 600лв. като подготовка за забременяване (само вливането,отделно други неща), когато няма от кого да забременея.

Абсолютно излишен разход към момента, още повече щом си в референтни граници.
Но ако имаш излишни 600 лв, дай ги на Конова, резултатите от безмисленото вливане ще са само в полза на нейния "научен" труд.
Трябва да уважаваш малко повече себе си. Изясни си какво искаш от този мъж в пряк разговор с него. С мълчание и антидепресанти няма да постигнеш нищо.

Абсолютно излишен разход към момента, още повече щом си в референтни граници.
Но ако имаш излишни 600 лв, дай ги на Конова, резултатите от безмисленото вливане ще са само в полза на нейния "научен" труд.
Трябва да уважаваш малко повече себе си. Изясни си какво искаш от този мъж в пряк разговор с него. С мълчание и антидепресанти няма да постигнеш нищо.

Чудно го каза !
 Имуновенина не е шега работа,както и антидепресантите! Все пак се надявам нещата да приключат благоприятно за теб.. Мъжете са малко егоисти...

Имуновенина Конова ми го изписва и поради други проблеми със стомашночревния тракт, така че не е само с оглед мисед аборта.

А иначе аз със сигурност знам какво искам и това е с моя приятел да създадем семейство и да бъдем щастливи. Може да звучи като клише. Но за първи път искам дете от мъж истински, реално.

Иначе виждам, че повечето ми давате съвет да разговарям с него. Има обаче един тип мъже, а те не са малко, с които не може да се говори много открито на тази тема, а и изобщо за отношенията.

Има една книга "Мъжете, които не могат да обичат". От нея си изясних много неща. Там се говори за т.нар. ангажиментофоби. Това са мъже с големи вътрешни противоречия и самите те са по- скоро болни, нещо като клаустрофобията. С такива мъже, колкото повече една жена се представя като съпруга и се грижи за такъв мъж, колкото повече разговаря за дете примерно, толкова повече се паникьосват и ги обхваща фобия. Това е фобийно състояние. Същите тези мъже някъде вътре в себе си може да мечтаят за дете и семейство, но стане ли въпрос за това ги обхваща вътрешно безпокойство.

Такъв беше и бившия ми приятел, самоче него не съм го обичала толкова, че да поискам дете от него. Когато брат му стана татко той явно беше решил, че и на него му е време, тъйкато и беше по- голям от него. Започна повече да ми се обажда и да излизаме и поне на 3 пъти направи опит да ме забремени без да ми каже. Уж че ме пази. Но аз разбира се го усетих. Когато стане уж случайно те сякаш не носят отговорността. То станало- Божа работа било. И което не означава, че после не биха се радвали на децата си и не биха се грижили за тях. Така или иначе тогава не е бил подходящия момент и не забременях. След време го попитах какво мисли за децата и дали по принцип иска да има дете. Той тогава реагира страшно бурно и че ако съм искала дете да съм си намерила някой друг. Тогава прекъснах отношения с него. Не защото не е искал дете, а защото се държа обидно с мен.

Още по- рано във времето имах дългогодишен приятел, от когото забременях и когато го попитах какво ще правим по телефона- той ми се разкрещя в слушалката АБОРТ, АБОРТ. Ами направих тогава аборт по собствено желание, а и аз самата се усещах много малка тогава и сякаш не това беше човека. Сега той е на 49г. сам и без деца. Много пъти е съжалявал за това, но това е положението. Неговата майка на смъртно легло казала "Убиха ни внучето".

Само аз ли попадам на такива идиоти.

Писах за тази история преди време и в друга тема...

Моя приятелка намери мъжа на живота си на 25-годишна възраст, когато той беше на 62-65. Двете му деца от приключил брак са по-възрастни от приятелката ми. Мъжът е имал поне две връзки с много по-млади от него жени, и всяка поредна е измествала предишната.

Е, тази година след няколко години борба им се родиха близнаци след инвитро. Бащата е поне на 72-73 години в момента, стар човек. Но обича жена си и е приел желанието й да имат общи деца.

Мечтите и потребностите ти са важни. Всякакви обяснения кой какъв е и защо такъв е пет пари не чинят. Животът е едно нищо, и преди да си се усмихнал, си се озъбил. Не го пропилявай, оправдавайки мотивите на някой да не може да ти даде щастие.

Диди, точно така, само ти можеш да прецениш правилния подход към твоя човек. Съгласна съм, че не всички обичат разговорите или както казва мъжа ми "мразя да се обяснявам".
Никой тук не може да ти даде правилния съвет ...
Когато обичаш някого, важат съвсем други правила ... или по-точно не важат правила ... Не мога да приема, че ще пресмятам в една връзка кой е "егоист" или пък "застаряващ". Сещам се за филма "Красив ум" - ежедневно съпругата имаше хиляди причини да захвърли всичко и да поеме по един друг по-спокоен и сигурен живот, но тя избра трудния начин -любовта.

Но в никакъв случай не се отказвай от великото чудо - майчинството.

Здравейте,момичета.
Извенявам се, че се намесвам в темата, но тя май е отворена за всички и поставя доста въпроси, излизащи извън чисто медицинските.

ddiddi, доколкото разбирам от написаното от теб, в тази ти връзка ти за първи път си готова "реално"(както казваш ти) да имаш и отгледаш дете. Точно с този мъж. Казваш, че си имала други сериозни връзки, но не си имала конкретно желание за дете.
Четейки това си мисля, че един от основните въпроси, на които би било добре да се опиташ да намериш отговор е дали държиш да продължиш и остарееш (фигуративно казано с този мъж, независимо с деца или без деца от него или желанието за майчинство е водещото при теб, независимо с него като баща или с друг, бъдещ партньор. Това не означава, че трябва да се разделяш с него, но може би ще ти изясни твоите собствени позиции...

Мотивациите за раждане и отглеждане на деца или пък за живот без деца, са доста индивидуални и всеки път е прав, ако е твоят и ще се чувстваш удовлетворена по него.
Има хора, които се женят или живеят в двойка само или преимуществено за това да имат потомство. За други основното е връзката между двамата. Трети предпочитат да са сами с дете по-скоро, отколкото с партньор, който не е изцяло по техен вкус. И никой не е по-прав от другия...Така че важно е всеки да намери пътя си...

Съгласна съм с предните постове, в които момичетата те съветват да поговориш с партньора си. Съгласна съм и с това, което казваш, че за някои/повечето мъже това е много трудно...Но изясняване на ситуацията винаги помага. Дори за това да се стресне и той малко и се запита държи ли наистина на теб и на твоите мечти за щастие.

А иначе, мисля сме съгласни, че идеално няма и че рядко приказката за идеалния мъж с идеалното семейство и идеалните деца се случва на практика...Понякога се налага да се прави избор и/или да се приеме действителността...Блъскане с глава в стената също не е винаги е най-удачния вариант, но често това се разбира след години...

За антидепресантите, подкрепям предните мнения. Ако се в огромна криза или реална стресова ситуация, може би за кратък период са приемливи. Но за по-дълъг...това ще рефлектира отрицателно и върху връзката ви. Така че по-добре без тях. Ти си млада, силна, жизнена, доколкото разбирам без големи здравословни проблеми. Имаш всички шансове да бъдеш щастлива. Така че проведи един "разговор със себе си" и УСПЕХ напред!!

Писах за тази история преди време и в друга тема...

Моя приятелка намери мъжа на живота си на 25-годишна възраст, когато той беше на 62-65. Двете му деца от приключил брак са по-възрастни от приятелката ми. Мъжът е имал поне две връзки с много по-млади от него жени, и всяка поредна е измествала предишната.

Е, тази година след няколко години борба им се родиха близнаци след инвитро. Бащата е поне на 72-73 години в момента, стар човек. Но обича жена си и е приел желанието й да имат общи деца.

Мечтите и потребностите ти са важни. Всякакви обяснения кой какъв е и защо такъв е пет пари не чинят. Животът е едно нищо, и преди да си се усмихнал, си се озъбил. Не го пропилявай, оправдавайки мотивите на някой да не може да ти даде щастие.

Незнам. Искрено се моля, дъщеря ми да расте нормален човек с нормални потребности.
Това момиче не го разбирам. Този човек е дядо. Освен детски памперси ще сменя скоро и за възрастни. Съжалявам, но истината си е истина, колкото и да е болезнена. Жив и здрав да е човека, това не е нормално. И не ми говорете за любов. Аз знам какво е любовта, изпитвала съм я, чупила е сърцето ми, страдала съм. НО, човек трябва да има очи да види и да не превръща сам живота си в ад.

Диди, здравей! Не мога да те разбера - хем искаш да забременееш и се подготвяш за това вкл. с вливане на имуновенин, хем сама изявяваш желание и започваш да пиеш антидепресанти, пък било то и с благословията на лекарите /като и това също не го разбирам/. Махни тези лекарства от живота си. Пила съм ги след като ме блъсна кола и имах проблеми с вегетативната нервна система от типа на главоболие, тремори, гадене, постоянна ниска температура и др. установени и с преглед и усетих как ти става спокойно и хубаво до степен такава че ти се иска да ти ги изписват постоянно. Ето това е зависимост. Гордея се със себе си че не се поддадох и спрях лекарствата без да си създавам и този проблем. Проблемите в отношенията трябва да намерят друго свое решение, не антидепресанти. Като натровиш организма си и дай боже забременееш можеш ли да си сигурна че това няма да се отрази на бъдещото ти дете. А и какви са тези лекари. Дори в аптеката ми искаха лична карта за да ми изпълнят рецептата, а ти се консултираш с лекар тъй като мислиш че имаш нужда от тях и той готов - ето ти рецепта. Спират се като постепенно се намалява дозата до минимум. Консултирай се по този въпрос с лекаря и пристъпи към отказването им. Освен това имах приятелка която си лекуваше стреса с алкохол и на 2-3 пъти ни направи на луди със сестра й, но отказваше да признае че има зависимост към алкохола. Мила Диди хубаво си помисли какво си причиняваш. Що се отнася до другия ти проблем - с партньора смятам че всеки човек като индивидуалност усеща нещата по свой начин. Не съм съгласна с мненията на някои от момичетата, че ти най-добре знаеш как да подходиш към него, защото някои хора не позволяват да подходиш към тях никак. Имам си един такъв в къщи. Щом нещо не го устройва просто не разговаря за това като нармален човек, а изкривява всичко като с думите си те наранява и те кара да се чувстваш едва ли не злобен и заядлив човек заради това че си повдигнала въпрос по темата. Преди да ме разочарова и да загубя любовта си към мъжа си го гледах през розови очила и оправдавах всяко лошо отношение към мен или близките ми. Просто любовта прави така да изглежда любимия в очите ти - по-скоро жертва на обстоятелствата и на хората които са го наранили и видите ли той горкичкия просто е толкова наранен, че няма как да реагира по друг начин, освен по този пък това че наранява други хора следва да бъде оправдано и извинено. Знам че докато те гори огъня на любовта винаги ще изглежда така, но за бога не се тъпчи с антидепресанти. Имаш прекрасна цел - да станеш майка и тя е несъвместима с антидепресантите. Също от личен опит знам, че биологичната възраст не е критерий за зрялост. Колкото е зрял моя на 41 толкова е зрял и твоя на 50г. Но ти поне си сигурна че те обича и на тази основа дано да успееш да стигнеш до истинските му мисли и намерения за теб, за вас. Не отлагай, притискай го, не го гали с перце, времето хвърчи. Той вече има дете и дори и с теб да няма, дори детето му да не го търси особено - има го, гушкал го е, видял е първите бебешки усмивки и стъпки, чул е сладко детско гласче да казва татко... Няма право да те лишава от това щастие - виж примерите дадени от момичетата по-горе. Ето това са истински зрели и обичащи партньорката си мъже. Любовта към детето и тази която ти дава то е още по-прекрасно преживяване от романтичната любов. Пожелавам ти я от сърце. Успех и ще чакам да се похвалиш че скоро ще ставаш майка.

Лидия, да ти кажа честно, предпочитам баща за детето си на 60 г., който го обича и се грижи за него, докато може отколкото такъв на 30-35 г., който въобще не се интересува или се държи лошо. Пък и всичко е въпрос на това какъв човек ще срещнеш. Кой не иска млад, грижовен, красив, богат и интелигентен?!