Здравейте! Исках да направя нещо като продължение на тази тема, защото виждам, че там не мога да отговарям http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=26932.0

Исках да споделя и аз за моя проблем с моя приятел и да ви помоля за нещо.

Много се радвам за daniski от предната тема, че при нея са се развили благоприятно нещата и за всички, които са успели да се преборят със страховете на приятелите си. Четох още преди около година нейната история и ми вдъхва кураж. Щом при нея се е получило, значи и при мен не е невъзможно.

Исках да разкажа за мен и моя приятел. Ние имаме доста голяма разлика във възрастта 18г, аз съм на 32, а той на 50г. Никога не съм забелязвала разликите във възрастта и смятам, че това не е определящо за една връзка, а аз явно съм така устроена да харесвам по- възрастни мъже. Другите нещо не ме привличат.
С приятеля ми имаме връзка вече от година и един месец. Още в началото, когато тръгнахме бяхме много влюбени, както и сега смятам. Той е разведен със син на 18г., който не живее при него и сина му не иска да има контакти с него, въпреки, че приятеля ми иска. Той живее в друг град с майка си.

Отначало, когато тръгнахме, моя приятел ми правеше постоянно някакви намеци за дете, без да ми го казва направо. Било то, как ще пускам мляко, да свиквам с безсънните нощи, че може да ми се наложи и такива подобни и под формата на шега. Един ден ме подпитваше за имена на дете, ако имам как ще го кръстя и че той искал ако той е човекът да е кръстено на майка ми или на баща ми. Това беше още на втория месец от връзката ни.
Вътрешно много се радвах на намеците, защото и аз усещах, че искам дете от първия момент, в който го видях дори, но не исках да казвам нищо, исках да съм сигурна.

Може би на третия месец от връзката ни бях сигурна и един ден му го казах уж между другото. Той ме пита дали искам кученце, аз му казах бебенце. Той сякаш хем се стресна, хем се зарадва. Дори не се пазехме няколко дена тогава. После проведохме разговор, той го започна и ме пита наистина ли искам, аз му отговорих, че искам. Той ми каза, че трябва да му дам само малко време да свикне с идеята и аз му казах, че няма проблем. После си бях в моя град за няколко дена и като се върнах при него той започна да се държи малко по- грубо с мен и че не искал дете, голяма отговорност било и че щяло да се повтори същото като със сина му. Тоест, че ще си взема детето и няма да му дам да го вижда.

Мъчих се по всякакъв начин да му обясня, че нещата са разлини, и времената и аз не съм бившата му жена. Той казал на родителите си и те много се зарадвали, че искам дете. Бях почти 100 процента сигурна, че ще се съгласи, но изведнъж нещата се обърнаха. Така или иначе аз се съгласих да не мислим за това, така или иначе вече го обичах и исках да съм с него, а и наистина беше много рано само няколко месеца връзка.
Така се случи обаче, че преди около 4 месеца забременях случайно. Беше ми много трудно да му кажа, но в крайна сметка той разбра и се държа нормално, дори ми показваше доста обич и привързаност. Наложи се да си уреждам някой неща в моя град като той идваше да ме вижда по- влюбен от всякога. Чакаше ме с нетърпение да се прибера при него, но в момента, в който се прибрах в неговия апартамент той започна да ми говори, че не го искал детето, искал да се разделим и такива.

С това направо ме постави в шок, като до този момент винаги е бил грижовен към мен, никога не съм срещала по- точен и грижовен човек от него. И тази реакция страшно ме изненада. Не ми каза да си вземам нещата, но ми говореше, че всичко щяло да се повтори и това непрекъснато ми повтаряше. А аз непрекъснато му повтарях, колко го обичам и да не притеснява. Тогава му предстоеше операция и отдадох това и на страха му да не се случи нещо с него. 6 дена продължи това издевателство над мен бих го нарекла. До един понеделник когато имах час за лекар, предния ден ме боля главата.
Отидох на лекар и се установи, че в 9-та гестационна седмица сърдечната дейност на плода е спряла и се налага аборт по медицински причини. Почувствах се ужасно зле, защото знаех, че това може да е края на връзката ми с човека, който най- много съм обичала до този момент.
Направих аборта на другия ден, майка ми и баща ми бяха до мен. А той на другия ден пътува до София за неговата операция. След това ми се обажда и ми каза, че нещата ще се оправят, имал усещането, че между нас нещата ще потръгнат и ще си направим пак. Държа се добре докато беше в софия по телефона. После обаче когато се прибра отново ми каза, че не искал дете. Аз съм щяла да си намеря някой друг. Аз си прибрах багажа и бяхме разделени за няколко седмици може би. Постепенно започнахме отново да се виждаме. Но тази тема продължава да го притеснява. Гледам много да не му говоря, но понякога разговорите ни отиват натам и започвам да плача пред него. Не искам да е така, но не издържам и заревавам.
Даже преди ми беше казал, че наистина е мислил да ми предложи дете на пролет да правим. Но после като вземе да размисля и го хваща страх, че ще се повторят същите дела, които е имал с предишната съпруга. Аз между другото съм съгласна без брак да бъде, само да си имаме детенце.

Знам със сигурност, че приятеля ми много ме обича и че проблемът му е огромен страх, стигащ до паника направо. Някъде вътре в себе си чувствам, че той също иска детето, понякога усещам, че го иска и има моменти, в които не се страхува. Но него го притеснява и финансовата страна и възрастта му. Влияят му много хората. Примерно братовчедка му влияе добре в това отношение, а усещам, че повечето от приятелите му, които са около негова възраст го възпират. Може би му казват, че на тази възраст да се занимава с бебе няма да е добре и такива неща. А аз знам, че ще бъдем много щастливи. Само да види бебето и нещата ще се променят.

Предполагам, че много от вас ще ме посъветват да го зарежа и да си намеря друг. И това пробвах, но не мога, толкова го обичам. Какво да правя? Не мога да го забравя. Годините ми също не са малко, но не за това искам дете от него, а защото чувствам, че това е човека. Само да се отърве от страха, който го завладява.

Една гледачка от София казала на негови роднини, че той има направена магия от бившата си жена и за смърт и да не срещне любов повече в живота си, може би и да няма друго дете.

Той постоянно повтаря, че има син, а реално го няма, защото синът му не иска да се вижда с него и откакто е станал на 18г. не го е виждал. Преди това го е виждал, но той се е срещал с него малко по принуда, защото съда така е определил. Срещите им един път в месеца са минавали само за по пет минути и толкова.

Незнам дали да вярвам на магии вече или на друго, но чувствам, че понякога ми трябва много малко, сякаш той вътрешно иска, но го завладява страхът.

Исках да отправя една молба към вас, които четете това- помолете се за нас и да се отърве от страха си. Вярвам, че когато неутрални хора се помолят искрено, че нещата се сбъдват имат много по-голяма сила отколкото моите отчаяни молби до Бог.
Затова ви моля ако може само да се помолите.

Може и да споделите опит как са нещата при вас, нещо което да ми вдъхва вяра.

като прочетох разказа ти, не съм сигурна дали става дума наистина за страх или просто за емоционална манипулация от негова страна.
никак не е типична тази нестабилност на психиката и лашкане насам-натам за възраст от 50 години. затова си мисля, че причината е друга. доста мъже на тия години вече не желаят да се занимават с бебета и малки деца.
ти си знаеш какво правиш, но помисли дали си готова евентуално да се лишиш от възможността да имаш деца заради този човек.

Пожелавам ти кураж и сили да се справиш с тази житейска ситуация!
Но не се лишавай от щастието да бъдеш майка! Никой мъж не заслужава такава жертва.

ти си знаеш какво правиш, но помисли дали си готова евентуално да се лишиш от възможността да имаш деца заради този човек.

ddiddi, тук съм напълно съгласна с Джам. И честно казано, на фона на огромните душевни и физически страдания на множеството двойки тук, които дават мило и драго за детенце, такова отношение (на мъжа ти) към желанието да имаш дете, ми се струва несериозно. Разбира се, това е личен избор, но моето мнение е такова.

Наистина в това отношение е много нестабилен. Той е и зодия везни като мене, но наистина не го познавам точно като манипулатор. В други ситуации винаги е бил искрен с мен и от една страна му разбирам страха, от друга страна аз си искам своето. Наистина не искам да се лишавам от дете, но на този етап не мога да си представя да съм с друг мъж. Даже в живота ми досега не съм срещала мъж, който да ме е привличал толкова физически, а може би от там и душевно. Незнам кое е първото. Единствената му нестабилност е свързана с детето. Иначе е много постоянен, има приятели от дълги години, задържа се много време на една работа. С мен също в останалото си отношение. В смисъл, че има хора, които са нестабилни по начало и това им се отразява във всички свери на живота, като работа, приятели, дрехи дори и т.н. А при него, той е имал тежък развод. Не че причината е само в жена му, смятам че и в него има причина, но се надявах да е надраснал някой неща. Другият момент е, че 14 години е бил сам и не е живял с жена. След толкова години само с мен се е позадържал повечко. Преди това е бил с жени на неговата възраст.

Наистина донякъде прилича на манипулация, защото в началото искаше дете, а когато разбра, че аз вече искам сякаш няма защо той да иска. Нали съм му вързана вече.Преди това не му бях толкова сигурна и може да е искал да ме задържи по този начин и явно успя. Но в същото време го виждам, че има чувства към мен, не е само до манипулация.

Сега си много влюбена и се чувстваш добре, но до кога ще е така? Какво ще осмисля живота ти утре? Дано не си отговориш твърде късно на тези въпроси и да решиш проблема си по-скоро. Не си струва да си губиш времето, ако не се съгласи за дете, защото после ще съжаляваш. Извинявай, че ти говоря така директно, но и аз минах по такъв път. Много боли раздялата, но когато искаш дете, всичко останало остава на заден план. И аз си мислех, че няма друг мъж, когото да обичам толко силно, но се оказа, че има и то многократно по-добър от предишния. Но аз закъснях с раздялата, много години си загубих в лутане - да се разделим или не? Обичах го много, но дете искам повече.

да де, ти си го обичай, само си задай въпроса:

обичам ли го толкова много, че да изживея живота си без деца заради него?

Хм, и на мен на манипулация ми намирисва. Едва ли не си мисли, че "си му вързана в кърпа" и ще няма да си тръгнеш. А когато опре ножът до кокала, казва, че иска дете.
При нас обстоятелствата около възрастта, развода, децата не са много по-различни (с децата е в много добри отношения все пак), но още в началото казах, че искам да имам свои и въпреки че не си го беше представял преди това, се съгласи. Иначе нямах намерение да започвам връзка, която за мен би била без смисъл, а следователно - и губене на време.
И аз да повторя същото, което е казала mgstra - понякога си мислиш, че не можеш да живееш без този човек, а готова ли си да живееш без дете? И не мисли, че като се появи детето, ще се решат проблемите като с вълшебна пръчка! По-скоро ще стане обратното.

Ами първо, е податлив на чуждо влияние явно. Второ - с децата до сега има само негативен опит и съответно го тресе страх, че нещата ще се повторят. На неговата възраст вече мирогледът е доста различен, едно че ангажимент като малко бебе си е сериозна работа, ако има и финансовви несгоди пък - съвсем. Добави там всички страхове от вида как ще го питат на това дете дядо ли сте му вие и пр. типични за родната действителност "екстри". От друга страна, поне според теб се обичате, имате що годе хармонична връзка - едно бебе естествено ще премести фокуса ти от него, към друго човече и ако и това човече да е детето му - тази идея явно не му изглежда много привлекателна. Ти деца нямаш, но той има все пак, нищо че връзката с детето му е разбита и пр., но чисто мъжкия му инстинкт за "оставяне на потомство" е относително задоволен, а и на 50 г. едва ли е мислил ден и нощ колко иска и колко е важно да има и друго дете, да се реализира като баща... Преди да те срещне - вероятно не е и допускал, че ще му се случи повече това, камо ли да решава иска, или не иска и сега не е готов за такова решение.
За това са и тези "колебания" предполагам. От една страна иска да задържи теб и да запази връзката ви и усеща, че без дете шансовете за това не са големи. От друга пък - са всичките му опасения от появата на ново дете, страха да не стане като предния път, да не съсипе това уж добрата му връзка в момента...
Има и трети вариант, който ти пожелавам да не е верния, но все пак... Може би той е наясно, че по някакви си там причини повече деца не иска, но като вижда че ти искаш, подава чат-пат сигнали за съгласие, за да не се врътнеш и да си тръгнеш. Нещо като "женеия мъж с любовница", който уж ще се разведе, ама после иска още малко време, пък те обича, пък после остава при жена си заради децата, пък после пак се домъква хленчейки, че не може да живее без теб и още малко и вече ще се разведе...
Личното ми мнение е, че ако този човек те обича и държи на теб истински трябва да заяви някаква твърда позиция по темата - искам/не искам деца. Така ще ти даде възможност да прецениш реално за себе си, дали го обичаш толкова, че да останеш с него без да имаш деца, или все пак желанието ти за деца е по-силно от чувствата към него. Всичко останало са догадки някакви, за които никой не може да ти каже до къде водят и какво стои действително зад това поведение.
Успех ти желая, но ако не изясниш категорично нещата и след година - пак ще пишеш същото.

Привет! Учудвам се,че човек на такава възраст е податлив на чуждо мнение.Скъпа Диди, бъди силна и вярвай,щом го обичаш,значи това е твоя човек! А и доколкото разбирам и той иска да е с теб! Говорете си и обсъждайте нещата -това е начина!Успех и дано да си родите най-сладкото бебче!

Благодаря ви за коментарите.

Наистина не виждам живота си без дете и не ми се ще да се жертвам. Познавам такива жени, които се жертваха и ми е жал. Не искам да съм една от тях.

В същото време тая някаква надежда, че нещо ще се случи с неговото мислене и ще реши. Разбирам го, че не е лесно на 50г. да реши това, но всъщото време имам много примери около мен за хора на такава, че и на по- голяма възраст, които имат друго дете. Даже имам пример за близък на моето семейство, който за първи път стана баща на 54г и сега има три деца, а е на 58г., скоро му се роди третото дете. Всички си мислиха, че този човек ще остане завинаги сам, но съдбата се обърна някак изведнъж. Може би всичко дойде с подобряване и на материалното му състояние, но и това никой не е предполагал.

Моя приятел има малък бизнес, но нещата не вървят в момента много добре, изплаща кредити. Разбирам, че се притеснява, но не остава много още за изплащането на кредитите и смятам, че и с помоща и на родителите ще се изхрани някакси едно дете.

Негов близък приятел на същата възраст има детенце на 3г. и като се види с тях те също му влияят положително за нас, но за съжаление са в друг град и са далече и съответно ги вижда по-рядко.

Отделно и проблема, който стана със загубата на детето. Отидох в Плевен на имунологични и генетични изследвания. Въпреки, че с него по това време бяхме разделени той ме закара до Плевен. Незнам може би има някакви угрезения за това, което се случи и иска да ги изкупи.

Незнам колко време ще издържа в това чакане на решение и колко е допустимо да чакам. Наистина понякога не издържам. Но около мен имам примери за хора, при които са се случили положително нещата и затова ми се иска да насоча мислите си натам. Другите мисли за раздяла направо тотално ме съсипват. Дано ако дойде такъв момент вече да съм срещнала по- добрия мъж, иначе не се виждам. Наистина го обичам, но това не е от онази заслепяваща любов. Преди да го срещна имам доста опит за съжаление и то горчив опит от връзки. И затова сега съвсем с разума си знам, че досега е най- добрият за мен.

Но помолете се за нас, може пък и чудотото да стане.

... Предполагам, че много от вас ще ме посъветват да го зарежа и да си намеря друг. И това пробвах, но не мога, толкова го обичам. ...Годините ми също не са малко, но не за това искам дете от него, а защото чувствам, че това е човека. Само да се отърве от страха, който го завладява.

Една гледачка от София казала на негови роднини, че той има направена магия от бившата си жена и за смърт и да не срещне любов повече в живота си, може би и да няма друго дете.

...Може и да споделите опит как са нещата при вас, нещо което да ми вдъхва вяра.

Изобщо не се уповавай на гледачките - дори ти самата да не вярваш, колко им вярват другите съвсем пък няма значение. Това оправдание или извинение е срамно.

И понеже споделяш историята си и искаш съвет във форум на хора с репродуктивни проблеми, ще ти кажа какъв урок научих аз.

Отне ми 3-4 години да убедя мъжа си, че е крайно време да родим дете. И когато станахме на 35 и той най-после кандиса, се оказа, че не можем, и че дори да стане, ще са нужни дълго лечение и много време. Съжалявам, че изгубихме ценни години.

Не си престаряла на 32 години, но си права, че не са и малко. Само си представи, че един ден го убедиш и се окажеш в ситуацията, която е сбърала хилядите потребители във форума... да искате, а да не можете. Тогава ще ви стигне ли обичта да се борите за дете?

Подкрепям напълно Цигу-и ние имахме да вършим сто хиляди неща,преди да решим да имаме дете- и когато се решихме -не може и не става.И така осъзнахме ,че няма време за губене. :)До 30 хич не се притеснявах,не съм и мислела,че няма да успея да забременея

ddiddi, на мен малко ми намирисва на криза на средната възраст. В този период мъжете са несигурни и с променливи желания, чувства, намерения. Ти си тази, която трябва да е стабилната и настоятелната, представи си един несигурен и объркан тинейджър, той има нужда от подкрепа и стабилност, да му показваш, че го разбираш, но пак да правиш най-доброто за него. Това е временен период, ще отмине. Да не говорим за страха от отхвърляне, който неизбежно изплува във връзката ви. Дано осъзнае, че детето не е просто грижа и отговорност, не е отворена рана, както миналото му го е научило, а е най-истинският одухотворен символ на любовта на двама души. Не мисля, че ще ти е трудно да го накараш отново да повярва в това. Мъжете не обичат да биват притискани и обсебвани. Използвай моментите, в които е по-податлив и лекичко го обработвай.Ако смяташ, че проблемът е по-сериозен и не би могла сама да се справиш, консултирай се със семеен психотерапевт.
Успех.

Чудя се и аз.
Вашата история малко ми напомня за моята, та ако има нещо сходно, дори малко да е...
Моя мъж е имал преди мен връзка, много сериозна, свадба, обет и т.н.
Той е много чувствителен човек, патриархален...когато се е оженил - направил го е завинаги. Освен това е бил много млад, летял е по облаците и така. Бракът е продължил около година, тя си е тръгнала - има си история, но не е от значение.
Той е приел развода си много тежко, наистина много. Години наред - никакви жени, само мимолетни връзки за " събота и неделя" . Всички жени са гадни, причиняват само болка и точка.
Изведнъж се появих аз...и го гоних 3-4 години докато се "вземем" . Имала съм много кошмарни моменти, на ръба да се откажа, но не успях - просто много го обичам.
Някак има като програма в главата си - жените са зло ... дори не знам дали го осъзнава. Доста трудно ме прие и се отпусна . Трябваше ми много време за да спечеля доверието му и дори пак има моменти в които го виждам че "забравя" и се държи грубо.

Лошото е, че вие нямате много време за настройки и нагаждане. Може би трябва да му обясниш твърдо твоята позиция и да поставиш въпроса категорично.
Не знам, аз мечтая за децата си от как се помня и не бих се отказала от тях заради който и да било мъж. Това е най-хубавото нещо на този свят и ако човека до мен не иска да споделим тази радост , да я изживее с мен - то, да си хваща пътя.
Но това съм аз, ти трябва да решиш за себе си.

Успех !

Така .... това, че ще бъдете в мислите ни, то си е ясно ...
Иначе ... да видим с какво разполагаме тук ...

Имаме си едно момиче, което по всичко личи е намерило своя принц. Готово е да се бори и да не се отказва, иска си го и това е.
Деца обаче също много-много иска.
Диди, щом си толкова сигурна във връзката по между ви, не прави крачка назад. Казвай открито желанията си. Ясно е, че твоят човек е изключително емоционално обременен. Но съм сигурна, че едно (и не само) бебе е разтърсващото събитие, което ще го върне в реалността на щастието. А пък ти с твоята любов всеки ден ще му припомняш, че живота може да бъде и хубав. Макар че лично аз трудно приемам в една връзка мъжът да е слабият, но знае ли човек ...
За възрастта какво да кажа - моята любов скоро ще има юбилей, сещай се на колко става , зодия везни, но ... яко тропа с юмрук по масата. Имаме си всичко - бивша, деца, внуци ... Но точно той е този, който иска още деца. Обичам го! Когато започнахме връзка, първият ми въпрос беше - ами деца? За съжаление доста почакахме... , и сега пак така, но това е друга тема...
Така че действай смело, миличка, явно във вашата връзка ти си тази дето трябва да тропа по масата.
Вярвам, ще успееш да го накараш да повярва, че живота е пред вас и че живота с теб е само щастие и любов ...
Късмет!
И ще бъдете в мислите ни ...
И си чакаме края на приказката - нали се сещаш ... и заживели щастливо...

---------------------------------------------------------

Всъщност и при нас нещата не са били винаги розови. Имали сме много кризи, най-страшната дори беше след раждането на така дългоочакваното ни дете. Преглътнах много горчилки, направих компромиси, вината - вероятно беше споделена, няма начин в такива ситуации. Нещата влязоха в релси, когато категорично заявих, че ако раздялата е решение съм готова на това.

Момичета, само не залитайте в тая утопична крайност - като види бебето и всичко ще си дойде на мястото. Не винаги става така. Понякога става по-зле. Мисля, че трябва да се помисли и за бъдещото дете. То не бива да е инструмент или единствена причина двама души да са заедно. Поне аз така смятам, може и да не съм права.
Диди, дано намерите вярното решение заедно. Но ако той не иска да има други деца, ти трябва да си убедена, че ако се откажеш и ти от тях, няма да го намразиш един ден. Животът е твърде кратък. Извинявай ако те засегна по някакъв начин, не целя това. Но ще ти кажа едно - той е на 50 години, не е престарял, разбира се, но не е и първа младост. Той вече има деца, след време ще има и внуци, той е оставил следа след себе си, макар и за него свързана с болка. А ти? Ти си на 32 години, имаш още време пред себе си, не го попилявай. Не те съветвам да се разделиш с този човек, опазил ме Бог, всеки сам си решава. Но помисли много добре и не протакай. Времето за нас жените не е в наша полза....

Благодаря ти Snegina за оптимистичните думи, наистина имам нужда от това.

За съжаление мисля обаче, че аз съм по- слабата в тази връзка. Аз съм искащата дете, аз съм зависимата. Той като е създал вече дете, независимо, че не го вижда знае, че се е записал вече и не му е толкова до главата. Иска да бъде с мен, но според мен вече се възползва от моята несигурност. Понякога незнам как да се държа. Хем ми се иска да съм му жена, хем като започна да се държа като жена имам някакви угризения, че може би раздавам прекалено много от себе си, а той не може да го оцени. Всичко сякаш е даденост.
Мисля, че ако имах силите да му кажа аз, че се разделяме, той ще се усети какво може да загуби и може да промени решението си. Но аз нямам сили да го кажа или да се правя на артистка.
Последните дни пак се сдухах съвсем, явно  ще премина на антидепресанти, колкото и да е кофти.
 

Диди, консултирай се със специалист! Антидепресантите не решават проблеми. 

ddiddi Извинявай миличка, ама в твоята ситуация антидепресантите с какво точно ще помогнат? Пак ще си имаш същия проблем както и в момента и вместо да му търсиш решение, ще "замажеш" неудовлетвореността си с няколко таблетки ли? Не съм против приема на антидепресанти, но когато наистина има защо. В твоя случай, единственото което има шанс да помогне е да си открита, да заявиш ясно позиция и да изискаш също ясна позиция от човека до теб. Откритостта в отношенията между двама души, не изключва любовта между тях - точно напротив. Не е чак толкова сложен казусът, малко кураж трябва от твоя страна, за да ти се изясни категорично за какво става въпрос и на тази база да решаваш какво да правиш нататък. Обичаш го, искаш деца, не си готова да останеш без деца колкото и да го обичаш този човек - просто му го кажи и настоявай и той да заеме някаква окончателна позиция по темата. Не днес иска, утре не иска, вдругиден да се окажеш бременна и да му щукне, че не му се гледа дете и да те напусне... Всички сме били влюбени, /аз все още съм влюбена в съпруга си след 7 години съвместен живот/, не мисли че не знам какво е да имаш такава емоция към някого, но най-малкото на възрастта ни не отива да се държим като 16 годишни героини от Шекспирова трагедия, когато трябва да вземем едно от най-важните решения в живота на всяка жена. "Стаягай редиците" както се казва и го натисни този човек да казва най-после ДА, или НЕ, вместо да се тъпчеш с антидепресанти.
Късмет ти желая!