Пиша този пост в качеството си на потребител на сайта, не „давам акъл” на никого, а изразявам лична позиция по темата и конкретния повод, поради който се появи тази тема.
И като небременна и като бременна, единствените снимки, които съм качвала в този сайта са на хляб в темата за хлебопекарни и на булченската си рокля в тема за сватби. Уточнявам тези неща, за да не се измести пак въпроса персонално към това, дали някой разбира достатъчно добре основните цели на организацията, форума и нуждата да бъдем тактични и съобразителни тук. Да, разбирам ги и то добре.
Поводът да се заформи тази дискусия тук, беше постването на снимка с бременен корем на потребителка на сайта, последвалото й изтриване от модератор, придружено от пост с груб и доста обиден тон. За не знам кой път пиша и наблягам на това, че не забележката за снимката, а начинът по който тя беше направена предизвика нервна и заядлива реакция от страна на потребители към модератори. Всеки може да изпусне нерви и да сгреши, всички сме хора да му се невиди! Потребителката не помислила добре и постнала снимката, модераторката се ядосала и не премерила тона и айде сега драма и трагедия. Едно извинение да си бяха разменили и двете страни в спора и всичко щеше да е наред. Вместо това обаче, се започна „носене на вода от 9 кладенеца”, за да се докаже кой е „по-сгрешил от сгрешилите”, кой е по-безчувствен и нетактичен, та се стигна до космоса едва ли не. Не е ли и по-лесно и по-разумно възникналия проблем да се обсъди по същество, със спокоен и разумен тон, без изливане на нерви , цупене и постоянно заявяване кой от какво е обиден и в случай, че компетентните за това хора в организацията преценят – някои правила да бъдат променени, или да бъдат въведени нови такива, за да се предотврати възникването на подобни ситуации занапред? Пак казвам, че не ви давам акъл, просто задавам въпрос и ви призовавам всички към спокоен и разумен диалог, в който да сведем емоциите до възможния минимум.
Отново в качеството си на потребител и незамесена лично в сегашната ситуация, ще споделя следното мнение.
Зачатие e българският портал за профилактика и преодоляване на стерилитета, репродуктивно здраве и семейно планиране, който съдържа много полезни материали и съвети, връзки с ресурси, свързани с лечението на безплодието и новите асистирани репродуктивни методи. Така. Крайната цел на преодоляването на стерилитета не е просто постигането на бременност мисля, а раждането на живо и здраво дете/деца. Бременността сама по себе си не е „край на пътя”, а етап от него. Важен етап, но все пак само етап. За съжаление, много момичета тук имат по една, две, пет бременности завършили без мечтания от всички ни финал. Как мислите вие? Дали тези жени са наранени и страдащи от това, което преживяват /често не само веднъж/, не по-малко от другите момичета, които още се борят да видят двете чертички? Аз мисля, че да - страдат не по-малко от другите.
В този форум има специален раздел за снимки на родените деца на потребителките /да са живи и здрави и много щастливи!/. Има тема за честитки за новородените бебета на потребителките, самите честитки често съдържат очарователни фотоси на малки бебета във възможно най-сладурските пози. В тази тема съм попадала и на снимки от изписването на бебе – с цялото щастливо семейство, майката и новороденото. Има си теми за съвети за отглеждане на деца и педиатрични консултации, разделени според възрастта на децата /много полезни според мен между другото, макар, че съм още мноого далеч от подобна развръзка/. Във всяка една от тези теми съм влизала с удоволствие и продължавам да влизам с удоволствие, независимо бременна, или небременна. Не мисля, че те засягат чувствата на все още небременните момичета и на тези, които са били бременни , но не са достигнали мечтания финал все пак. Считам, че ако все пак някоя жена е твърде чувствителна към въпросните теми и раздели, просто има избора да ги избягва, а не да се самонаранява допълнително влизайки там. Има много болка и сълзи в този форум, има и много щастие обаче и това щастие не трябва да бъде третирано като нещо срамно, лошо, фукня и бъркане с пръст в раната на другите, а като стимул за успех и вдъхване на надежда. И да разбира се, всяко споделяне на радостни моменти трябва да се прави с нужната чувствителност и такт – няма две мнения по въпроса. Но „аршинът” на щастливото споделяне не трябва да е двоен все пак. Защото в конкретния случай така се получи – снимката на бременен корем разстройва неуспелите да забременеят, че и снимката на детска стая ги разстройва и това е нетактично, грубо и възмутително. Тези бременни били забравили къде са били довчера и как са плакали от същите тези гледки...не мисля, че това някой може да го забрави някога, освен ако не го тряснат с тухла по главата, че да получи амнезия. А бременните недочакали раждане и погребали дори дечица, не ги разстройват снимките на пълзящи бебета, или омазани с пюре? Щастливите усмивки на децата ви по аватарите? Те не мислят как за малко и на тях да им се случи същото, ама не би? Не им се пълнят очите със сълзи, че са пак в изходна позиция и никой не може да им гарантира, че някога ще забременят отново, или ако се случи все пак..., че няма да стане като предишния път и да си останат с празно бебешко легло в къщи и да ронят сълзи над някоя миниатюрна дрешка, докато ви четат. Тях модераторите не хукват да ги „защитават” обаче и да трият снимки и да назидават. И не трябва наистина, поне според моето скромно мнение. Човек има силен, вроден инстинкт за самосъхранение и ако не е с психични отклонения - няма склонност да се самонаранява било физически, или психически. Ако има такава – никой не може да го опази и „защити” от него самия колкото и да опитва. Момичетата „в очакване”, които посещават и бременната тема, и другите които споменах /според мен/ се радват за щастието на приятелките си, или на непознати дори жени и едва ли се чувстват обидени от качените там снимки и обсъждани въпроси. Тези, които са супер чувствителни към подобни кадри и разговори – вероятно прескачат подобни раздели и това е напълно разбираемо. Ако има трета категория момичета, които все пак влизат и ги стяга гърлото от видяното/прочетеното и после „информират модератор” за това, че са се разстроили и засегнали в такава тема...като човек, жена и небезчувствена някакви и тях разбирам. Но подобно поведение е все пак изпадане в крайност и не съвсем оправдано, независимо, че тук е Зачатие, а не БГ-мама с лиготийките на бременните 20 годишни, чиято „драма” е как не станало от първия месец опити. Трябва все пак да има толерантност и от двете страни, въпреки че бременните и родилите – съгласна с това – трябва да се съобразяват много повече от другите момичета.
Казвам всичко това, за да се види отстрани колко глупаво и излишно е вторачването и в щастието и в нещастието, за мен е важно да се взирам в надеждата и хубавите емоции и така по-лесно минавам през проблемите в живота си. Давам горния пример, с цел да напомня, че отсъждането за редно и нередно, правилно и неправилно на базата на философски категории, като етика и морал е доста хлъзгаво и рисковано нещо, понеже както сочиш някого с пръст, може пръстът неочаквано да се обърне към теб самия. Юристите тук добре знаят, защо съдът не въздава справедливост, а правосъдие и защо решенията му се базират на обективни критерии, а не на емоционални такива и на личните разбирания за едно, или друго на съдебния състав. Тук обаче не е съд, а форум за взаимопомщ все пак, нека не го превръщаме в място за сипане на обвинения и раздаване на присъди.
Щом е възникнал проблем за каквото и да било, нека помислим всички какви са причините за него и да се опитаме да ги отстраним, като всеки положи усилие за това момичета. Конфронтацията и разделението са толкова глупави и тъжни!
Не заемам страна, моля да бъда правилно разбрана. Призовавам ви само към обективен и спокоен разговор занапред и малко да се позаровят емоциите, нека се говори по същество. Никога чуждото щастие не ме е натъжавало, никакви щастливи кадри тук не ми пречат и не са ми пречили да се надявам, че най-хубавото ще се случи и на мен. Не съм спряла да се надявам и за всички момичета чакащи своя положителен тест, не съм спряла да чета темите им, но просто съм от тези, които за съжаление няма с какво да бъдат полезни като информация. За това правя единственото, което мога – да подкрепя, да изслушам, да утеша – това е моят макар и дребен принос, но такива са обстоятелствата просто.
Моля за извинение, ако с този си пост съм засегнала по някакъв начин, която и да било от вас. Ако се е случило – отдавам го на невъзможността си да се изразя добре и разбираемо – нямам и не съм имала подобна цел.
Успешен, усмихнат и спокоен ден на всички!
П.С. Моля някой модератор да добави пропуснатата буква в заглавието на темата, нека форумът не изглежда "неграмотно"
