Здравейте мами
голям зор да ви изчета какво сте писали тия 3 дни
Относно казването, ние казахме в деня на теста на всички близки роднини: майки, татковци и т.н. още повече че майка ми беше с нас в клиниката от първия до последния ден, включително и на кръвния тест. /уринен, направих един на 10-ти ден и беше отрицателен, втори така и не направих/ Всички толкова се зарадваха... не мога да ви опиша! В работата двамата ми колеги също знаеха, защото отсъствах от работа и се наложи да им кажа. На приятелите казахме щото просто нямаше как да го скрия на рождения ден на мъж ми, аз поздравявах със спрайт
, на шефа казах в края на третия месец, ама често излизах за вливанията и др. изследвания и нямаше как. Не съжалявам обаче, искаше ми се да крещя на целия свят, но сърцето ми свито, реших да си премълча поне да мине и третия месец.
За пазаруването, аз умирам да обикалям по магазините, всяка свободна минута ръгам по улиците и изследвам пазара
вече съм набелязала големите покупки-количка, легълце, кошара.., дрешки вече няколко бодита взех, просто щото не можах да устоя, но съм набелязала много неща. Очаквам и от приятелки да почула някои подаръци от техните дечица, за това и не бързам много, но определено няма да отстъпя туй удоволствие на никой друг.
А настроението... какво да ви кажа и на смях ме избива без причина, и на рев също, и на скандали и сръдни, но явно е нормално. За много дребни неща се ядосвам яко, а после съжалявам като ми отмине урагана... ама това е то прелестите и несгодите на бременността