Танита, явно размяната на реплики - назидателни, или заядливи и от двете "страни" в тази съвсем излишна /за мен/ разправия идва от неразбиране. Двупосочно. Убедена съм, че никое момиче не си е качило снимка на корема, или на детската стая с цел да нарани все още очакващите, да се "фука" и от сорта. След като темата се води за бременни, са предположили, че който чете тук, или отваря снимки съответно - не реагира зле, не се натъжава и разстройва от тях. Ок, грешно са предположили и спряха с това. Реакциите им към модераторите и направените забележки обаче, не бяха по същество, а точно заради тона и начина по който се направи забележка, използваните изрази, ако щете и шрифтове и цвят. И да, лично аз щях да оправдая напълно подобна модераторска реакция и такъв тон, ако беше направена първо човешка, нормална забележка и въпреки нея качването на коремчести снимки продължи. Но съгласи се, че такова нещо нямаше. Стигаше и едно: "Момичета, моля не качвайте еди какви си снимки повече, понеже и да не се усещате така наранявате другите, които още очакват това да им се случи". И с това щеше да приключи цялата работа.
Ето, дори ти в момента си иронична, което никак не накланя нещата към "зравяне на томахавките". Познавам добре очакването всеки месец, познавам разочарованието когато ми дойде МЦ при това с адски болки и обезболяване с инжекции. Плакала съм много години така, всеки месец и се чудех вече от коя болка са сълзите ми точно. И определено не ми е "паднало пердето" след като доживах двете чертички и не съм станала безчувствена към болките на тези, които все още чакат своите две чертички. Това никой, който е чакал не го забравя, ако ще и 5 деца да роди после. Ще ти кажа и нещо за "бременния ни покой", или поне за моя такъв. Първото е, че искрено ти пожелавам да го изпиташ скоро този "покой" и ти, и покрай цялата радостна тръпка да осъзнаеш, че всъщност е всичко друго, но не и безметежно очакване. Наясно съм и всяка секунда осъзнавам, че нищо не е свършило от това мое дълго очакване, докато не гушна това бебе. Наясно съм също така и, че това просто може и да не ми се случи в крайна сметка, без да съм негативист, но съм реалист. Наясно съм, че нито съм успяла, нито има с какво да се "фукам". Наясно съм какво е студена пот при всяко придърпване на жиличка и мускулче в областта на корема ми, наясно съм какво е да ти избие кръв от носа, заради напрежението докато чакаш някой да ти каже, че все още бебето има сърдечна дейност, а ти кървиш незнайно защо... За първи път в живота си съм написала на лист всички хапове, които пия и кое кога и го проверявам след всеки прием. Ей това е "бременния ми покой", поне на мен. Не се заяждам с теб, само споделям. Сигурна съм, че не си искала да обидиш и нараниш, точно колкото съм сигурна, че и момичетата със снимките не са имали такава цел. Но има начин нещата да се казват нормално и с подходящ тон все пак, така глупавите разправии просто няма да се случват.
Успешен ден на всички!