Мънки, не знам в коя седмица си, но аз започнах някъде след 12та да купувам. Това е страхотно усещане, не бих го заменила с нищо друго, а и не бих оставила на друг да го направи. Освен това, с напредването на месеците става доста трудно придвижването, повече тежи и се губи част от удоволствието.

Нати, какво да ти кажа, аз съм била и в двете ситуации, знам какво е, знам колко голям е страха, но пък купуването на нещо за бебето е един вид вяра, че нещата ще са добре до края. Аз бях сигурна, че Мила ще я родя по-рано, не знам защо. През цялото време бях сигурна, че с толкова трудно начало, края не може да е лесен. И въпреки това, въпреки кървенето, лежането в болница, проблемите, вливанията, само това ме крепеше - че ако купя количка, всичко ще е наред, ако купя ританки, тя ще ги носи, ако взема легло, тя ще спи там и всяка вечер ще я завивам вътре... Това са нещата, които ни крепят да вървим напред, вярвам, че и при вас всичко ще се нареди!

Аз миналата бременност напазарувах в средата на 8-ми месец. Беше ме много страх да пазарувам, направих го щото беше абсурд да оставя тая работа на мъж ми. Но си бях направила списък и за 2-3 дни си купих всичко. Само легълцето и количката купихме след раждането, но и тях бях избрала предварително. Легълцето така и не влезе в употреба, ама това е друга тема.
Сега пак ме е страх да пазарувам. НО пък ако се окаже пак момче, няма да има и нужда. 

Мънки, не знам в коя седмица си, но аз започнах някъде след 12та да купувам. Това е страхотно усещане, не бих го заменила с нищо друго, а и не бих оставила на друг да го направи. Освен това, с напредването на месеците става доста трудно придвижването, повече тежи и се губи част от удоволствието.

и аз така, бях във втори месец когато взех количката
това е усещане, което не бих оставила на никой друг
относно суеверията, реших, че 10 години и 4 бремености стигат, затова правех всичко, което  пожелаеше сърцето ми и не робувах на нищо
спомням си физиономиите на свекитата като пристигана спидито с двата кашона - количката и кошницата, мислеха ме за ненормална, но пък на мен ми беше едно благо, благо на душата
колко пъти отварях чантите с нещата които съм накупила гледах ги, сгъвах ги прилежно и им се радвах безкрайно, това не може да се опише с думи
аз тогава купувала, купувала, та за сега не остана почти нищо да докупувам освен някое рокле

Ооо, Мери, розови гащи ли ще носите?

Колко хубави неща пишете  !

И аз не страдам от тези суеверия...даже се дразня, ако някой нещо ми каже в стил защо пазарувам предварително. Аз винаги тръгвам с положителна нагласа, че всичко ще е наред и прекрасно като тръгна на път съм с идеята че ще стигна.

И все пак бях решила, че ще започна с пазара след 24 г.с. Но така ми се завъртяха нещата, че нямах никакво време...А и по магазините съвсем скоро изкараха по-топли дрешки, иначе всичко беше лятно. Та сега малко на бегом, но пак се получава 

( Диди ти се опитваш да ме шашардисаш с тези мерки, но и аз се измерих легнала и съм 100 см  )

Раиска и аз съм същата - не страдам от суеверия. Първата дрешка на бебо я купих още почти като разбрах че съм бременна - няколко бели бодита за новородени от Вис виталис. Аз не съм имала неуспешна бременност така че разбирам момичетата, които имат страхове...всеки изживява момента различно.
Пазаруването ми носи страхонти емоции - зарежда ме! Последното което купих беше страхонто червено плюшено гащеризонче със сладко кученце на него... Вчера усетих бебето за първи път с по-ясни сигнали в корема ми 

Ехаааа Йоанка честити ти качествени ритничета

Подкрепям с две ръце написаното от Ганка. В 8  и 9 месец така натежаваш, че се губи част от удоволствието, а пазаруването за бебо си е голям кеф. Аз съм на принципа, че каквото има да става, ще стане пазарувала или не.

Напълно подкрепям Ганка!
Аз също казах "край на суеверията"! Купувайки разни неща за бебките се чувствам по-сигурна и спокойна и някак си ги усещам по-близо до мен   Като се има в предвид и че съм с двуплодна бременност немога да си представя с огромен тумбак да се юрна по магазините и предпочитам това да го сторя сега докато все още се чувствам добре!

Мънки давай смело към покупките! Чувството е незаменимо!

Йоанче честито ритниче  

п.п. Преди малко се върнахме от бейби мола с още една покупка  2 от тези кошарки http://www.babymoov.com/lit-parapluie-silver-dream-315.html

Аз още нищо не съм купувала, понеже като стана така с едното бебе малко ме е страх. Бях решила нищо да не купувам докато не мина 28-мата седмица, но сега като ви чета може да започна да купувам поне дрешки. Наистина каквото има да става ще стане. Иначе си обикалям по магазините и си набелязвам колички, обзавеждане за детската стая и други неща.
Честити ритничета на Йоана!

Привет на всички,
момичета, все бях чувала за нервите и променливите настроения на бременните, но от вчера незнам за това ли е, какво ми става не мога да спра да рева  направо се притеснявам вече да не навредя на плода.. И естествено мъжа ми не можа да влезе в положение и да разбере, така сме се изпокарали че не мога да го гледам.. случвало ли ви се е такова нещо..
Най-големият абсурд е, че днес имаме годишнина, мислех че ще е най-щастливата като най-сетне съм бременна, а то по-ужасно не може да бъде.. извивявайте че прекъснах хубавата тема за покупки с това..

 А вие с тези малки мерки не знам за къде сте тръгнали  ,преди точно един месец,бях на ЖК с мерки,ами моята обиколка беше станала 94,правете сметка сега колко е ,утре съм пак на преглед и ще ви дам едни сочни мерки за 5 ти месец ахаххахаахха  ,фиданки сте си вие ейй ))))

За протокола !
Има голяма разлика дали си мериш обиколката на корема легнала или права. Моя е 122 см изправена и около 100 см легнала. Тъй чи, не знам за кои фиданки говориш 

Сами не се притеснявай ! 
Ако съдя по себе си - всичко е в реда на нещата. Аз имах ужасно откачени моменти и страшни караници с мъжа ми...даже една вечер така ме ядоса че му налетях да го бия, но в един момент размислих - хем ми идва много едър, хем ме беше страх с корема  Ужас направо, на моменти съм седяла разревана ( за нищо ) и съм се чудила, Боже това не съм аз...хипопотама изяде Рая...ще се върне ли някога тя ?!?!  До ден днешен, ако чуя/видя някой да плаче - и аз стартирам с него.
Сега като погледна назад ми е смешно, но тогава ми се виждаха много трагични нещата - пълен кошмар! И все си мислех, добре де...точно сега ли трябва да ми се случват всички тези неща, а то като се замисля - доста съм си преувеличавала...не е било чак такава драма.
Помагаше ми да поема 10 пъти дълбоко въздух и да си повтарям, че всичко ще е наред и ще се нареди...и че лудоста ми ще изчезне 

Здравейте мами,
ние днес си направихме супер разходка с татко, свеки и свекъра в парка, после ги водихме на кръчма и стана страхотно, всички са много доволни.

Относно покупките, аз мисля, скоро да започна. Много ме е страх. Предната бременност все суеверия, нищо не купих...така и не се наложи  

Но сега знам, че всичко ще е наред и нямам търпение. Сестра ми в началото се опита да ме убеди, аз като родя, те да купят всичко. Но кога ще имам възможност да се наслаждавам на покупките, на кладенето, подреждането. Нали това чакам 14 год вече. Искам толкова синло тези бебета,че нямам търпение да ги гушна,повивам, разхождам. Те са всичко за мен.

На мен док днес ми изписа АМ, за коките, и каза, че трявба да го пия, да не стане инфекция, да се спука мехира...и само това ми трябваше да чуя. Купих си го.

А корема и легнала и права си е толкова 118см.