Аз също мисля,че когато жената е над 37г няма смисъл от БХС-винаги ще дава висок риск заради възрастта,така е настроена програмата и просто ще дадете едни 90лв за нищо. Най-точни в случая са резултатите от АЦ и може би наистина е по-добре да се мине директно към нея. Сестра ми роди на 37 в Гърция и не са и правили скрининг ,а директно АЦ.Освен това според доц.Томова ,стимулациите така разбъркват хормоните,че не е ясно колко са точни стойностите им при скрининга и дали се дължат на вашето тяло и бебето или на допълнителната хормонална намеса.

Велка минете първата фетална морфология и след това решете дали да преминавате към амниоцинтеза! Ако бхс и резултатите от фм са ти наред според мен е излишен риск правенето на амниоцинтеза!

Velka , а прави ли ранната ФМ?
Аз съм почти на 40г. и  се чудя дали да правя амниоцинтеза.
Засега съм решила да направя ранната ФМ (записах се на 2 места, ако има нещо притеснително да мога да чуя 2 мнения). БХС ще го пусна макар, че много му нямам вяра.
При първата бременност не правих амниоцинтеза, но сега много се чудя.

Не съм правила още ФМ, сега на 1,2 септември като се обадя на лекаря да кажа какво съм решила тогава ще съм в 12 гс.ще разбера кога ще я правя.

Велче, ако си имаш доверие на лекаря, може би това е най-добрия вариант. Мен резултатите от БХС (от 1-вия - добри, от 2-рия - не) само ме хвърлиха в едни колебания, прегледи, консултации и безсънни нощи. Определено след амниото се чувствам много по-спокойна. Проф. Кременски тогава ми каза, че при амниоцентеза изходът зависи 50% от опита на лекаря-оператор и 50% от спокойствието на пациентката. Като гледам ти ги имаш едните 50% Кой ще ти прави АЦ?

Руми, добре дошла и лека бременност! Май много пациентки станахме на д-р Владимиров, забременели по естествен път Може кръстът да те е заболял от пътуването. Зареди се за всеки случай с Нош-па и Папаверин. Аз като усетя подозрителна болка и си вземам хапченце.

Я да ви попитам нещо, че не знам сега да се тревожа ли, или не толкова?  От вчера на моменти в ляво усещам едно като пробождане, не е болка, точно като бодеж и за секунда само и отшумява. Не е постоянно, а в определени пози на сядане и лягане. От левия яйчник към влагалището, все едно някой ме боцка с шишче /звучи тъпо, ама по-добре не мога да го обясня/...
Четох, четох, в моите седмици би трябвало матката да се разширява и се чудя дали "бодежите" не са от това. И да звъня на лекар и да отида - все тая, нищо няма да ми кажат, а и вече пия сума ти хапчета - няма и какво друго да ми изпишат на този етап.
Преди да забремения си мислех, че каквато и да е болка при бременност е ужасна патология и нещо крайно ненормално и опасно. Сега се оказа, че е едва ли не нормално да има разни болежки и придърпвания по различни причини в различните ГС, но не съм в състояние да преценя кои са "нормалните", кои опасните. Някоя от вас имала ли е такова "боцкане"?

Nikolina-picolina, не мога да ти отговоря на въпроса.  И аз самата съм много объркана. Единственото, което разбрах е, че дори и счетоводителите не могат да изчислят размера на обезщетението. Остава ни да седим и да видим какви ще ги надроби НОИ. Според груби изчисления на моята счетоводителка ще получавам около 800лв, при положение че съм осигурявана на 1000лв. По закони и тем подобни пък разбрах, че обезщетенията за бременност и майчинство са 90% от това, на което са ме осигурявали, а именно 1000лв. На мен сметката не ми излиза, та ще видим има-няма след два месеца.

  Според мен е доста наивно, да очакваме че нищо няма да ни заболи, при условие, че едно човече си расте, къщата му расте, прави си място, бута...иска независимост, територия и т.н.  Ей сега така ме преряза ниско в ляво, че както си седях - скочих от болка. Но...мина ми за секунди, знам ли къде е натиснала/ритнала бебка.
Нерви, кръвоносни съдове, органи...всичко разбутва калпазанка ( но това е, защото тя не е наясно, че знам къде и е дупето  ).

Да ви се похваля - камък ми падна от сърцето. Една моя приятелка от Пловдив е родила тази нощ  От самото начало на бременността и я мисля, защото тя е много дребничка...най-много да е 150 см и надали имаше 40 кг. И като чух че е бременна с близнаци, направо ми прилоша...все я мислех дали ще успее да ги износи...последно я видях в края на 7ми месец и беше нещо страшно...като извънземно. В гръб гледаш едно дребничко момиченце, обръща се и  огромен корем, все едно не е неин!
А тя успя да удържи до 9ти месец, та чак и 10 дни от него е взела! Виктория и Рая се чувстват прекрасно, 2500 и 2800 са  Много съм щастлива !

Жбрул и аз съм имала такива и в ранните седмици и сега понякога не знам от какво са ,но са кратки и из4езват бързо надявам се, че на е нещо страшно
Райса радвам се за двете мъничета и майа им браво да са живи и здрави!

И аз го ударих на "споко" Моникс  , вече ме "домързя" да се тревожа от всяка болежка, опъване и боц, каквито съм имала милиарди пъти преди да забременея. Наистина телата ни много се променят заради бременността, това се случва много бързо и докато свикнеш, че еди какво си е нормално за това ти състояние, вземе че изникне нов "симптом"... И те едни от странни по-странни усещания, все е "нещо като еди какво си, ама не точно", то и на лекаря няма как да го обясня, а и да успея какво да направи човека?! Пуска УЗ, оглежда всичко подробно, аз съм ОК, бебо е ОК, ама видите ли мен си ме боцкало...с какво да ми помогне наистина. Пък и практиката сочи, че ако пази Боже ще става някоя беля, май никой не може да я предотврати, ако постоянно се шашкам само си вредя. На това сега май му намерих цаката - лежа и сядам на другата страна и това усещане не се появява, за това си мисля че ако беше нещо кой знае какво - смяната на позата не би го прекратила... Благородно завиждам на мамите на които им е за втори път, те поне знаят вече кое какво е и се шашкат по-малко Когато усетя бебето да се движи някой ден, сигурно пак ще си изкарам акъла и ще реша, че кой знае какво лошо става   Ами така ще е тя, живи и здрави да сме само и бебетата да са добре, а те този вид тревоги минават и заминават.

Raissa777, да са живи и здрави момиченцата и майката героиня

Jbrul, с напредването на бременността се увеличават и болежките тук там, на които не бива да се обръща внимание, но продължителни и силни болки не бива да се пренебрегват. Това с пробожданията ще отмине до седмица предполагам. При мен поне така се случи.

И при мен беше така. Имаше бодежки, след 1-2 дни отминаваха. Но после пък се появяваха нови  но това е нормално, стига да не е силна режеща менструална болка ниско долу или в областа на таза.

Аз от тия хапове за кръвно дето пия ми е едно отмаляло, като пиян съм малко. Ама като четох какви бели могат да станат от едно ми ти кръвно, хич не е шега работа.

Аз за себе си реших,че няма смисъл от бхс тъй като това е само статистика,каква е вероятността нещо да не е наред,а пък и съм на 41г.

Абсолютно правилно.
Ранния БХС е смо статистика, изчислена по формула, в която влиза възрастта и от там се повишава вероятността естествено.

Аз също се отказах от него и при двете си бременности /напомням първата след 13 год. с-т и 5 неуспешни ИФВ/, направих директно амниоцинтеза. В специализирана клиника по пренатална диагностика, в която само с това се занимават. Спокойна съм след нея.
не разбирам защо в БГ толкова се плашите от тази манипулация. Риска е 0,002%. Риска от  Даун на възраст над 35 год е значително по-голям.

Зейтуни, честита втора лентичка. Леки и безоблачни дни до срещата със здраво бебе около термин.

Здравейте мацки,

Руми, честито мила! Нормално е да те боли кръста споко.

Жбрул, и да те опъва е нормално, не се притеснявай. По-натам ще мърда и ще те бута отвътре, абе изобщо купон.

Тони, то и аз съм касиер ха входа (по неволя). При нас и е голям ад. Много се крият и ме разиграват съседите. Гоня ги като империалист, а те като ми дават парите се мръщят все едно за себе си ги събирам. Едва успявам да плащам сметките. Аз искам да върна касата, но никой не иска да я вземе и домоуправителя не ще да свика събрание. Казах му, че ако не ще, ще оставя касата на площадката както си е с парите, който иска да я взима. Няма да им се ядосвам я! Да не ти дреме. Сори за оф топика!  

"...направих директно амниоцинтеза. В специализирана клиника по пренатална диагностика, в която само с това се занимават. Спокойна съм след нея.
не разбирам защо в БГ толкова се плашите от тази манипулация."
albenanedelcheva Отговорът на въпроса ти защо в БГ се "плашим", или поне на някои им става доста нервно при идеята за АЦ, се съдържа в собственото ти изложение.   Тук имаме една шепа добри специалисти, които са принудени да разбират от всичко, поради липса на колеги, които са тясно специализирани в едно или друго... Отделно си имаме доста некадърници в бели престилки, които твърдят, че разбират от всичко, а ти като пациент не можеш да прецениш кой действително е и не е добър. Добави към това, че фактически тук лекарите не носят никаква отговорност, ако огелпят нещо, което пък никак не ги стимулира да бъдат прецизни в работата си, или да не се наемат да вършат манипулации, в които не са особено добри... понеже ще вземат някой лев все пак. Не искам да слагам всички под един знаменател, защото би било нелепо и невярно, но родната действителност е научила поне мен, ако ще правя нещо относително рисково да го премисля 100 пъти, вместо "просто да се доверя". Не, че не предпочитам втория вариант де, ама за сега той е в сферата на фантазиите по-скоро. Не знам в коя държава си ти, но нещата при вас със сигурност са доста по-различни с положителен знак. Наскоро приятелка прави диагностично лапаро в Германия, ами...какво да ти кажа. Клиниката се занимава само с това, отишла сутринта, провели манипулацията, връчили й диска и подробното писмено становище за какво става въпрос с все подписи и печати. Лекарят дошъл и лично да й разясни за какво става дума, полежала няколко часа колкото да се съвземе от упойката и по живо по здраво. Каза, че само дето 10 часа й бил подут корема - нормално, все пак са поразбутали органите и това е всичко. Тука е приемане от предната вечер, пък клизми, пък лежане после 2-3 дни, пък оператора освен с това се занимава и с още 100 неща... Има значителни разлики, поне според мен.

Благодаря че ми казахте че е нормално зашото аз се притеснявам и се чудех дали да отида до нашата болница на преглед

Албена, на мен докторите ми обясниха, че рискът от аборт след АЦ е от 0,5 до 1%, при риск 0,002% въобще нямаше да му мисля. Освен това никой не ми каза категорично, че трябва да направя, всички бяха уклончиви, нямало да могат с ехограф да ми гарантират, че бебето е здраво, но от друга страна имало риск при АЦ и аз трябвало сама да преценя кое да избера. Ако ми бяха казали - трябва, щеше да ми е по-лесно. При положение, че ми е първа бременност на 40г. и слава Богу нямам оплаквания и усложнения, много ме беше страх да не прецакам нещата с това изследване. Доверих се на доц.В.Димитрова, като най-препоръчвана в България за АЦ и не съжалявам.
Тони, процедурата не е сложна. Ако лекарят има опит и работи уверено, а пациентката е спокойна, мисля, че няма опасност. Може би при предна плацента е малко по-сложно.