За лака, гримовете, циганските гердани и сие и аз откачам на последък. Моята девойка и съседчето са наборчета, другата девойка е два месеца по голяма. Непрекъснато се влачи гримирана, начервена, с диадема, ластици, шноли и т.н. То няма лошо ако поне устата си затваряше. А то не спира и непрекъснато повтаря на дъщеря ми, колко и е лъскав лака, колко по хубава и е дрешката, колко по красива и е прическата, колко по налакирана е и с по ярко червило, та чак колко по хубава е филията щото е краишник, а тя видиш ли дъвче тъпата филия. И така всеки път с часове. Моето гарже се връзва и почва, мамо искам да ме налакираш, мамо искам да ме начервиш. Два три пъти и угодих макар и неохотно, но на четвъртия път взе да ми писва. Седнах малко с майка и да поговоря. Тактично и обясних, че това което и се насажда не е правилно и по този начин прави детето си страхотен комплексар. Незнам защо вниманието трябва да му се насочва точно в тези боклуци и защо да ми се набива непрекъснато, че е и трябва да бъде най-красива на света. Може би гледането на пепеляшка и красавицата и звяра и подобните анимации също му вляят, но съм чувала и семейството и как непрекъснато и обяснява, че е най красивата и т.н.
Също и токчетата, най-много да си счупи краче.
Вижте не ми пука, ще ги отрежа и няма да се виждат децата. Е на градина са в една група, но едно дете с разговори променя възгледа си за секунда, стига да уважава родителите си и да приема мнението им. Е моята дъщеря ме слуша, поне засега
.
Казах и че купените сокове са изкуствени боклуци, почна да пие с мен домашно приготвен сок от бъз
. Пием и купени сокове разбира се, но рядко.
Ще и обясня как да я насади малката комшииска принцеса, да и обясни, че лака разваля ноктите а червилото кожата. Може да станеш пъпчив и грозен. С пръстени тенекии като циганетата и т.н. На подигравките, също мога да я науча как да отговори. Обаче ще страда другото дете, а то не е виновно нали? Опитах се да и обясня на майката, че така страда не моето, а нейното дете. Обаче май не успях много да ви кажа. А ми е близка приятелка и наистина ми е криво. Обаче дъщеря ми да се маца с боклуци ежедневно, е тва няма как да стане. А и не ми е приятно непрекъснато да и се присмиват колко е нелакирана, грозна и нефризирана, дори това да е 4 годишно момиченце. Сега е на 4, утре на 14..Понякога ми е трудно да намеря думи и да обясня, че това което казвам е за тяхно добро. Аз се чувствам малко по различен човек, с по различно мнение за някой неща. Уважавам мнението на хората и го зачитам. всеки прави това което чувства за правилно. Но когато засяга мен и детето ми, не мога да си замълча, дори с риск да обидя. Съжалявам за което, но това съм аз.
