Злати, всеки път в даден момент води до местото към, което сме се запътили. Понякога пътя е дълъг и много изморява. Понякога се чудим да се върнем ли, да се отбием ли и да спрем защото сме изморени и покрити с прах а раменете ни тежат. Понякога времето спира и ни се струва, че целият свят е срещу нас, но когато затиктака отново в нормалния си ритъм, сърцето ни прелива от щастие. Изстрадано, Мечтано, Заслужено, НАШЕ.
Твоето време вече тиктака в правилния ритъм-вашият.
Бъди благословена и лека бременност:)
Петина, Никол, Алекс и Дани:)
