Честито и от мен, Злати. Толкова много ме зарадва...
Изчетох поста ти три пъти, усещах чувството ти в момента на писането му. Разбирам те. Познавам историята ти. Именно защото всичко си изпитала - тръпненето и очакването по време на поредната процедура, разочарованието от неуспеха, болката от несбъднатата мечта, новото начало, бледата втора черта, несигурните 12 дълги седмици... За пръв път след раждането на децата ми се върнах истински месеци назад, ти ме върна. Обзе ме безкрайна радост. Казах си "Е, по дяволите, има жени, които заслужават да бъдат майки." За мен ти си една от тях!
Извини ме за отклонението. Всъщност ти пиша за да ти пожелая да бъдеш силна и уверена. Прекрасният Д-р Александров си е свършил работата перфектно, а отсега нататък всичко ще е наред! Желая ти да бъдеш спокойна и да вярваш - ще прегърнеш след няколко месеца своето дете.
Целувки и бягам, че след малко три чифта ококорени очи може и да ме потърсят... Нормално. За тях все още аз съм всичко...Вселена.