Здравейте, мили момичета и момчета! Доста отдавна не съм писала какво се случва с мен
Мисля, че е време да го направя. В края на май месец, след лечение на мен и мъжа ми, започнах третата си процедура ин витро. В интерес на истината започнах заедно със Сперанза
За разлика от предните пъти, когато бях относително спокойна и уверена в успеха, този път много ме беше страх, ама много...Изпитвах неистов ужас, че всичко ще се ....потрети....Но връщане назад няма, пътят за мен е само напред и нагоре. Стимулацията мина добре, пункцията също - отново извадиха 19 яйцеклетки. Този път, обаче, спермограмата беше перфектна
Док направо беше във възторг. Реши да остави всички яйцеклетки на ин витро, като в края на деня ги провери за всеки случай, да няма издънки. В крайна сметка, имах 4 оплодени от ин витро, а останалите той иксира, като накрая имах отново 13 ембриона. Дотук добре, но моя горчив опит сочи, че това далеееч не е достатъчно. През цялото време бях на тръни. Трансферът трябваше да е на 5 ден, но за всеки случай се разбрахме да се чуем на 3-ти. Е, с моя "късмет" рано на трети ден док ми се обади с лошата новина, че са останали само 5 ембриона, които мърдат и да ходя за трансфер. Подкосиха ми се краката. Всичко се повтаряше..опа, не...потретваше. Наревах се едно хубаво и с натежало сърце тръгнах за Варна. На трансфера маааалко се поуспокоих, върнаха ми 3 ембриона, от които все пак един беше идеален, според думите на док. Да, ама дали е достатъчно, си мислех аз. Прибрах се вкъщи и зачаках...Аз си знам как изминаха тези ужасни 2 седмици. Беше кошмар, но ги преживях все пак...Реших да направя теста на 13 ден. Станах сутринта и със свито сърце, ужасно треперещи ръце и потоци от сълзи, напишках проклетия тест....Едвам дочаках 5-те минути. Продължавах да плача....настъпи момента на истината, със замъглени от сълзите очи, отворих прословутото прозорче и видях една черта - контролната
Вече нищо не виждах.....Но след секунди, забелязах, че не съм отворила прозорчето до край. вече едвам не изтървах теста, дръпнах още малко и.....тя беше там....по-бледа, но ясно открояваща се....моята втора черта....Не вярвах на очите си. Разревах се още по-силно....Започнах да обикалям от стая в стая, в истеричен плач и взирайки се в теста, мислейки, че халюцинирам. Обаче, не халюцинирах, беше истина.....бременна съм. Едвам дочаках мъжа ми да се върне. Обадеих се на док, а той беше толкова щастлив, че сто пъти ме пита дали е вярно и ме заразпитва как изглеждала чертата, колко била дебела и т.н. Изпратих му снимка
Реших да пусна кръвен тест на другия ден, за всеки случай - ЧХГ - 280,30 - нямаше съмнение - бременна съм. след 2 дни още един - 870. Напраео ме знаех къде се намирам. Още ми се струва, че всичко е сън. сякаш това не се случва с мен. Толкова бях свикнала бременността да е нещо, което се случва на другите...Но ето, че след 3 опита, много болка и сълзи, най-сетне слънцето огря и на нашата улица.
След 2 седмици отидох на преглед. Видяхме сърчицето - ами...пак се разплаках, така както си лежах на магарето и гледах в монитора. Истина беше - там беше моето бебе
Днес беше втория ми преглед - всичко е наред, бебето се развива перфектно и аз вече осъзнавам какво ми се случва...дори си имам и коремче, макар че днес влизам в 12 седмица.
Ами....това е, мили приятели! Моето чудо се случи! Нямам думи, с които да опиша чувствата, които напират в мен. Не знам дали някога ще успея да се отблагодаря на д-р Александров и прекрасния му екип за щастието, с което съм изпълнена. Разбира се, далеч не се чувствам успяла все още. Това ще стане, когато гушна моето чудо, което очакваме края на февруари, началото на март.
Има много хора, на които трябва да изкажа огромна благодарност, хора, които бяха до мен през цялото време. Но на първо място, искам да благодаря на Зачатие! ако го нямаше него, изобщо нямаше да се запозная с толкова прекрасни и стойностни хора, да намеря толкова много приятели, нямаше да открия своя ЛЕКАР, нямаше да стигна дотук...Благодаря и на д-р Александров, на Ани, на Малена, Нели, д-р Кисьов и д-р Ковачев - невероятни ХОРА, но вие вече го знаете
Благодаря на моите скъпи приятелки, които в един друг пост специално ще спомена, че този стана много дълъг. Те заслужават оътделно внимание и признателност, те се знаят кои са
Моля се на всички богове, всички в тази тема да стигнат до тук и съм убедена, че рано или късно /по-скоро рано
/ това ще стане
С нетърпение чакам есенната група да продължи този маратон от положителни тестове и всички дружно да задръстим един друг подфорум
Ами, това е от мен...Сега се моля всичко да е наред до края и когато му дойде времето, да гушна своето малко чудо.
Обичам ви!
