Поразгоряха се страстите, в унисон с жегата навън.
Страна няма да взема всеки си знае него си,
здрави да са децата, другото е вятър и мъгла!
Това лято даже съм с трима, екстра е тренирам си,
след някое време пак съм на старта!
Ние ще ходим на море, както нямаше така се организира група и хоп и мишата компания се уреди!
Нищо друго не ме притеснява само дългото пътуване...
Последния път на не много дълга отсечка Калина заспа с 300зора и
Митачо ме сюрпризира с едно мощно повръщане, хем съм до него с торбата, хем бяхме мазало комплект!
Но и аз съм за бой де, скоро не беше го правил и бях забравила да му дам хапче.
Аз съм много принципна и държа да са вързани, Калина е добре кошницата и е широка и доста полегата,
но Митака 8 часа полуседнал, много ми се вижда, дали да не го сложа да си легне в скута ми!
Знам и оценявам риска, съпруга ми е внимателен шофьор, но, но и пак но!
Давайте идеи, ЧЕРПЯ!
Нинко и да я мислиш яслата, това е, боледуват си,
дано Дари бързо да се адаптира!
Дели, много са смешни и Митака ги къдри и връзва и аз превеждам на околните!
Преди няколко дни в 22.30 ми казва:
-Мамо, искам пържени картофки!
Аз му отговарям,:
-Ти хапна за вечеря със сиренце, сега може плод!
И той възторжено започва да скандира:
-Плод, плод, плод!
Аз изреждам наличните ябълка, праскова или круша!
Той пак:
- Плод, плод!?
Обяснявам му, че изброените са плодове!
И той ми каза:
- Не, не мамо, искам плод шоколад!
Скоро откри тази благинка, но както казва Никола на Фуси,
"Мама дава по един боклук на ден"- та и Митака яде ябълка!