Мидж, изобщо не се притеснявай за спането в яслата. Дъщеря ми не спи в къщи откаккто е станала на 1 год. и 8 мес. В яслата обаче спи без проблем, дори сама си ляга.
Там нещата са доста по различни отколкото в къщи.

Мидж, приспивай си го и хич не си тормози главицата, като тръгне ще си покаже ще спи ли сам или не.

Аз също винаги съм се възхищавала на силата и издръжливостта на майки  чийто деца са с малка или никаква разлика.Самата аз не се навих именно,защото не бях сигурна дали ще се справя.
Мидж,ако не е тайна къде го взеха твоя юнак?Не е ли мъничък?

Мидж и аз като теб се вълнувах за яслите, защото моето дете не беше отедялно от мен и си мислех, че трудно ще свикне с техните привички, да ама ме изненада. Опитах се и аз като теб да въведа ясленският режим, но детето ясно ми показа, да не се надявам, няма да стане. Два дни изнервени бяхме и се отказах. Само да вмъкна, че заспиваме задължително гушнати и все още е така, но само у дома. В яслата още при първото приспиване там е заспал без никакви проблеми. В началото със залъгалка, но може би след 2 седмици тотално я отказахме.
 

Туто, ако ти имаш баща си да ходи да извежда баткото, то аз съм си отгледала децата НАПЪЛНО САМА БЕЗ НИЧИЯ ПОМОЩ
или щото моите деца стоят кротко в ъгъла и чакат да изгладя, да наготвя, да простера и прибера дрехите, да измия банята и прозорците и след това да ги изведа и за това не те разбирам
аз също съм била на ръба на изтощението много пъти, не мога да се храня, не мога да спя, но не правя драми от това, намирам хубавите неща от живота ми се децата
покажи ми един твой пост тук в който ни пишеш с какво те е зарадвало детето, аз лично не помня такъв

ето например сега ще се изфукам, че Стефания казва "р" от няколко дни и аз съм много накефена, защото аз самата съм почнала да го казвам на 7 години
ще ти дам и друг пример- СтефиЗ, жена която абсолютно сама си отглежда двете деца, отделно от това работи активно за каузата на всички онези жени, като които ние бяхме до скоро
нея никой не я пита детето й има ли Т, или иска да играе на площадката, когато защитава правата на жените на поредната кръгла маса, или е на поредното заседание за одобрение на семейства за инвитро процедури, да ходи по администрации, да подава документи, да води отчет на дейността и приходите на сдружението
или и нейната е лесна, сигурно и нейните са кротки, щом сколасва всичко това да прави, само на някой отбрани хора им е тежко
или ние сме си тука да си се оплакваме, за хубавите неща си имаме друга компания

Въбоще не си прочела, че не се оплаквам, а се хваля, че ми е палаво детето, а то може да прави много неща точно защото е много палаво и любопитно. Хайде се върни и прочети отново. А за това, че има жени, които се оправят сами ще ти кажа, че и аз се оправям сама-от много години нямам майка, а баща ми работеше на смени. Баща ми уж помага но освен да го изведе за малко и аз после да тичам с другото дете навън и да се карам на баща ми, че нещо не е направил както трябва... Баща ми не живее с нас и почти за нищо не може да помага.. Всичко сама си правя още от мноого години.. Майка ми почина доста отдавна и никога не съм се оплаквала! Ще те попитам ти имаш ли майка? Имаш ли родители, мъжът ти и ти да не сте сираци? Не ми казвай, че е така. Мога да ти кажа, че повечето жени си имат майки включително и за СтефиЗ съм сигурно, че когато е необходимо оставят децата при бабата и това съм го чела няколко пъти. А за съществуването на това сдружение и на този сайт ще питаш Донка и СтефиЗ какво съм направила аз. Хайде със здраве и вече без мен!!

Тона ти е заядлив.За пореден път твърдя, че не се оплаквам. Най-малко съм целяла някой да ме съжалява за късмета ми да имам такива прекрасни деца! Трудно ми е с големия, но поне знам, че ще се справи с живота, защото е много буден и любопитен. Пожелавам ви да имате и момче! Не ми се пише повече, защото не съм за съжаление а за завиждане.

Какъв свенлив поглед има само това буйно момче!
Как да ти повярва човек?!
Здрави да са децата и ние да си гледаме!

Ще взема да ти го дам за малко, но трябва да вдигнете всичко чупливо някъде на високо.. и Мимето да го пазите да не му направи цицина . Иначе много се показва пред момичетата и размахва разни пръчки днес пред една какичка и и говореше нещо много разпалено.
Наистина е най-важно здравето, а доколкото съм запозната при доста деца астмата се израства и като пораснат вече нямат такива проблеми. Имам такива познати. Мини, да са ти здрави девойките и да не боледуват, че това е най-лошо!

Туто, страхотни са :*

Защо не го пуснеш баткото на ясла?
Мисля, че ще му се отрази добре.
Таткото как така не се включва, събота след закуска му ги връчваш децата  и казваш : "отивам на кафе"   и се връщаш след час и половина

И хайде нека не се изтъкваме кой как се справя, кой това, кой онова - излишно е.
Всеки сам си знае какво му е

Туто, ще порасне и ще се промени, убедена съм в това.

Знаете ли, като ме стегне възела около врата, така че едвам дишам и вляза тук всички вие с постовете си ми действате много мобилизиращо и оптимистично! Да трудно ми е, ама като прочета, че освен  с децата мамите с две, че и с три, успяват и да пътуват и вкусни манджи да сготвят, че даже и за себе си да помислят и в много по-тежки ситуации от моите, с болни деца да се справят и си казвам "сигурно и аз трябва да го мога"
Живи и здрави да са всички, това е най-важното! 

Туто, страхотни са :*

Защо не го пуснеш баткото на ясла?
Мисля, че ще му се отрази добре.
Таткото как така не се включва, събота след закуска му ги връчваш децата  и казваш : "отивам на кафе"   и се връщаш след час и половина

И хайде нека не се изтъкваме кой как се справя, кой това, кой онова - излишно е.
Всеки сам си знае какво му е

Туто, ще порасне и ще се промени, убедена съм в това.

Не го пускам на ясла, защото много боледуват, а Андрей е на 4 месеца и не ми се иска и той да боледува още от сега. Като чета Мини, и разни други по този повод за яслата си спомням, че доста от педиатрите съветват да се спре детето от ясла, защото се започват едни антибиотици и край няма.. Мои приятелки си дадоха децата в яслата където и аз възнамерявах да го дам, но откакто ходят са си почти през цялото време в къщи и ги гледат разни баби и бавачки, защото много боледуват.. Много от родителите си водят децата болни и е просто ужас. Иначе разбирам някои майки, които дават по много пари за частна ясла и май е доста по-добре в това отношение.. Факт е че приятелка, която работи в ясла ме съветва да не го давам за сега/тя самата беше директор на градина и не си даде дедето там въпреки, че работеше там/.. Отделно имам друга позната, която е учителка в ОДЗ и тя също ме съветва засега да не го давам. Може би ще го дам направо на градина вече. Тогава Андрей ще е над годинка.

Доста се чудих дали да пиша..... (аз затова и рядко пиша де). Ами честно и аз се дразня като чета мойто палаво, бели прави и т.н. Момичетата били по-кротки. Ами и аз съм с 2 момчета или близнаците не се броят за 2 и лесно се гледат (неведнъж е изтъквано). Все още си мисля че всичко зависи от контрола на родителите, а това че мъжете не помагат, ами вие сте си виновни. Туто, казваш с пръчка се обяснявало на каката, ами каква работа има тази пръчка в ръцете му? Щом му се позволява да държи такова нещо, ще се обяснява.
 И аз не виждам смисъл да се оплаквам тук постоянно, че са болни, че имат пристъпи и двамата, че не спя вече 3 години, че нямаше на кой да ги оставя 1 хляб да си купя и съм стояла гладна, че сме се гледали 3мата, когато таткото е извън града. Кому е нужно? Никой няма да дойде да ми гледа децата или да спи при тях вечер. Кой знае какво станало като не съм отишла навън да пия кафе, не съм умряла. Ако исках да ходя по кафетата, нямаше да се женя и да правя деца.
Може да е грозно, но е така. Мини е права - децата са такива каквито ги направим. Така че, когато нещо не ми харесва търся причината първо в себе си, после в децата  Не се питам дали са ми палави децата, а дали достатъчно ги контролирам, не се чудя защо правят бели, а защо аз им позволявам и как да го предотвратя.... при мен помага.

Туто, страхотни са :*

Защо не го пуснеш баткото на ясла?
Мисля, че ще му се отрази добре.
Таткото как така не се включва, събота след закуска му ги връчваш децата  и казваш : "отивам на кафе"   и се връщаш след час и половина

И хайде нека не се изтъкваме кой как се справя, кой това, кой онова - излишно е.
Всеки сам си знае какво му е

Туто, ще порасне и ще се промени, убедена съм в това.

И аз съм сигурна, че като порасне ще се промени. Таткото помага, но само когато му изнася и той се оплаква непрекъснато и само вика по детето. Не само това, но като има Ф1 отива при приятел да я гледа и аз и през почивните дни съм сама с децата няколко часа. Не съм ходила на кафе с приятелки от много време. Аз веднъж отидох до магазина отсреща да си купя нещо, че не ми ставаха сума ти дрехи след като родих и не съм се бавила много. Тогава таткото трябваше да се грижи само за Криси. Е продъни ми тел. да ми звъни, че той мрънкал и разни такива.. Детето е с чувство за хумор и често се майтапи с нас. Например като влезем в някой детски магазин и започва да тича между редовете и да цвърчи, обръща се назад да види дали го гоня и се залива от смях. Аз съм принудена да спринтирам след него, защото той бута разни играчки от рафтовете..  . Веднъж пък в МОЛ-а от един магазин за обувки награби обувалката и хукна с нея извън магазина, а аз след него.Той се смее на глас а продавачките гледат и се чудят какво става и аз още преди да го настигна той метна обувалката от втория етаж през парапета и тя падна долу..  

Доста се чудих дали да пиша..... (аз затова и рядко пиша де). Ами честно и аз се дразня като чета мойто палаво, бели прави и т.н. Момичетата били по-кротки. Ами и аз съм с 2 момчета или близнаците не се броят за 2 и лесно се гледат (неведнъж е изтъквано). Все още си мисля че всичко зависи от контрола на родителите, а това че мъжете не помагат, ами вие сте си виновни. Туто, казваш с пръчка се обяснявало на каката, ами каква работа има тази пръчка в ръцете му? Щом му се позволява да държи такова нещо, ще се обяснява.
 И аз не виждам смисъл да се оплаквам тук постоянно, че са болни, че имат пристъпи и двамата, че не спя вече 3 години, че нямаше на кой да ги оставя 1 хляб да си купя и съм стояла гладна, че сме се гледали 3мата, когато таткото е извън града. Кому е нужно? Никой няма да дойде да ми гледа децата или да спи при тях вечер. Кой знае какво станало като не съм отишла навън да пия кафе, не съм умряла. Ако исках да ходя по кафетата, нямаше да се женя и да правя деца.
Може да е грозно, но е така. Мини е права - децата са такива каквито ги направим. Така че, когато нещо не ми харесва търся причината първо в себе си, после в децата  Не се питам дали са ми палави децата, а дали достатъчно ги контролирам, не се чудя защо правят бели, а защо аз им позволявам и как да го предотвратя.... при мен помага.

Тя и каката държеше пръчка.. Той не е замахвал срещу нея, а двамата удряха по едно дърво. Не са правили нещо нередно и не смятам, че не трябва да пипа пръчки. Те много от момчетата основно с пръчки и камъни играят. Аз винаги съм до него когато играе с пръчки и камъни и го контролирам. Не разрешавам да замахва към друго дете или да хвърля камък. Хубавото при близнаците е, че са с еднакъв режим и от един момент нататък се заиграват заедно.. Криси няма как да играе с бебето-ходи при него и го дърпа за краката и за ръцете и му се радва, но може да го нарани. Когато бебето спи аз съм принудена да държа Криси в отделна стая и да го пазя да не буди малкия, а той доста често се втурва и пищи докато малкия спи и малкия се събужда и плаче..

И защо всички си мислят, че близнаците са с еднакъв режим? Това може само по книгите да го има. Това не са кукли, на които да кажеш заспива и те да заспят. Колко нощи съм изкарала права в коридора с дете на ръце(когато бяхме в гарсониера) после в другата стая, защото единия реве от колики или от нещо друго, а другия спи. Или през деня единия спи, другия няма намерение. А колко е хубаво да се опиташ да накърмиш едновременно 2 ревящи бебета, просто защото няма как да кажеш на едното - ти чакай. Изключително е, толкова, че съм ревала с тях....

Мале малее Тутоо не ти е лесно То и на всички с по два броя и на горе е така де. Ма то вашето се забавлява с вас и то лично мен това, което чета ме притеснява. И моят батко малко не слуша напоследък, но нашето е друго той се сърди, когато не му се угоди или когато го караме да направи нещо вкъщи. Нещата лично аз съм ги взела присърце и търся начин да си възпитавам децата правилно. Явно само на мен ми правят впечатление някои промени в детето не много лицеприятни. Но трябва да се вземат мерки овреме. А затова, че на майки на които никой не помага е трудно мисля няма две мнения.

Благодаря ви много! Оставям го на мира  и продължавам да си го гушкам за спане.

parsi, в яслата в наше село  си го приеха. Добре, че настоявах да подам молбата рано, че директорката ме съветваше да подам сега пролетта, че рано било миналата есен. Естествено тези с молби от пролетта не са приети. Просто късмет, че не я послушах, а прочетох наредбата за детските заведения, видях, че няма основание да ми отказва да ме запише и на другия ден пак се върнах, но вече информирана. Е, те така стана, а как не ги е срам съвсем тенденциозно да те подвеждат главата не ми го побира.

Добро утро

Вчера много се смях с моето чадо.Цяла вечер ни разказваше как искала да ходи на куклен вятър,сто пъти и повторих театър а тя не вятър.Като цяло говори много добре,но има думи на които сменя буквите и е весело,сега се сетих на витамина казва атамин

Ох...Мидж като гледам Тео е по-малък от Дари, а и той ще ходи на ясла та незнам...Аз изобщо не съм се сещала да се притеснявам за това дали ще спи наобед  -в повечето случаи я оставям сама и тя си заспива, когато й се спи. Повече ме притеснява как ще свикне и това, че много боледува. За свикването съм сигурна, че ще свикне лесно, защото е много контактно дете, но също е и много болнава. Ние също сме от тези, които сами си гледат децата - бабите са ни на по 250 км., а и честно казано предпочитам да е така, отколкото да живеят при нас и да ни се бъркат. Таткото много помага - не мога да се оплача, отскоро ми се налага да ходя на работа събота и неделя и той си поема изцяло грижите за детето, включая и това да я слага на гърне през половин час, защото се оптиваме да махнем памперса през деня. Лошото е, че също много пътува и в повечето случаи през седмицата сме само двете и много пъти също съм била на ръба на изтощението и отчаянието, когато е болна и я гледам как страда...Та такива са моите ясленски терзания, но все се надявам нещата да се подредят,