Така си е, само да са здрави, няма кротко дете, аз не съм виждала такова, и ако видя ще си помисля, че горкото не е добре.
Днес си мислех какво ли им става на момичетата, които четат тайничко темата като гледат надцакването на кой детето е по-палаво.
Туто, ти си жена толкова изстрадала това дете, а от както се е родил само се оплакваш от него, наистина не го разбирам това. Откакто се роди малкия всеки твой пост е как баткото е палав и ти не можеш да кърмиш, ами никой не е обещавал да е лесно, да не говорим и за две деца с малка разлика. Замисли се, ако детето ти беше със Даун например и трябваше да го обгрижваш повече от новородения дали щеше да ти е по-лесно, или да си по-щастлива.
Отстрани е много лесно да кажеш- о, вижте я, нейните са кротки. Така е, лесно ми е на мен, безпроблемно забременяла, безпроблемно износила и родила, пък и кротки деца- какво повече можеш да искаш от живота.
Много пъти съм излизала извън нерви, нормално е, причинявала съм си на себе си болка, за да не посегна на детето, но много повече ме боли в нощите, в които стоя до нея и гледам как с мъка се надигат гърдичките й след поредния спазъм, да ставам по 15 пъти на вечер да броя вдишванията във минута, ухото ми да е станало слушалка, ръката почти термометър. Но да- моята е лесна, не ме гледайте мен, с тези две кротки деца.