Мина деня, а темичка не виждам. Дано тази седмичка донесе здраве и усмивки. Приятно изкарване на плажуващите и лека работа на работещите.

Ние ще сме от почиващите. Ще посетим един хотел в Равда до края на седмицата.
Отчаяно се нуждаем от малко отдих и почивка. Малката от малко разнообразие и морски полъх.

В миналата тема гледам се тюхкате, че са ви палави дечицата.
Искам само да ви кажа, че с Моника на кафе не ходя, седя постоянно до нея когато и се катери и скача. Правя забележки и повтарям по сто пъти кротко, без да крещя. Това са нормални периоди и се израстват. Има моменти когато искам и аз да поседна и да се отпусна, но си казвам, че в някой друг живот може и да ми се отдаде тази възможност  , просто днес няма да е. Оставям я да се налудее, това е.
Знаете ли съседчето се роди в 6 месец. Не може да ходи, едвам му се разбира какво говори и т.н. Сърцето ми плаче всеки път когато се сетя какво му е на детенцето и родителите му. Тогава заставам чинно до моята лудетина и благодаря на господ, че не се спира по цял ден и се моля това да е цял живот, колкото и изморително да е.
Не ме интересува какво си казват хората за детето ми. Тя си е тя и всичко което прави е нормално и детско. Импулсивни, чисти и игриви, да са ни живи и здрави и дай боже още поне 50-60-70 години да им треперим.
А за училище ще мисля когато стигнем първи клас. От сега и да се тревожа, с нищо няма да си помогна. Току виж се надивее за оставащите 2-3 годинки и после е най- чинната ученичка 

Да е слънчева и усмихната седмицата!
Ние се прибрахме от гостито при бабите,мина добре,видяхме много приятели,някои не бяха виждали Сиската въобще и много и се радваха.
Чакам с нетъпрение консултацията другата седмица да видим ще пускаме ли изследвания за рахит.

Мога само да завиждам благородно на почиващите по хладните местенца! Тук по морето, а особено на работа едва се диша! Дори нощем не се усеща хлад, а като гледам прогнозите скоро не се задава захлаждане!
А за малките лудетини  - темата хич не ми се подхваща - постоянно летим на някъде една след друга. Вече ще си купя ройлери по-бързо да я настигам. А такива кафета и тн. сядане на маса ги забравих още от как се е родила. Тя не сяда дори когато се храни, единствено ако е на компа може да се види в това положение!
Само да са живи и здрави, пък другото... поне пари за фитнес спестяваме! /Татко и откакто се е родила не може да качи 70 кг/

Propusnala sym prednata tema, no i moqta Elitza e mnogo, ama mnogo palava. Sega sme na moreto , e, nqma drugo takova dete. Samo az vikam i ticham po neq.
Izvinqvam se, che pisha na latinitza, no na tozi PC ne moje da se prehvyrli na kirilitza.
Iskame da ostanem i drugata sedmica na moreto, no na drug kurort i hotel. Sega sme na Drujba - Rubin. Ne sym ocharovana. I tuk e kriza 

Хубава и здрава да е седмицата и от нас!
Митко явно прави изключения от щурите деца :)Тича и играе,но в рамките на нормалното.Немога да се оплача

Само да са ни живи и здрави децата.
Че ще лудеят - ще лудеят. Вчера и ние се прибрахме от яслите с посинено око. Лелите се чудеха как да ми се извиняват, че не са успели да опазят детето ми. Ами то, ако е трябвало да стане, и вкъщи да си беше пред очите ми пак щеше да се посини.

Добро утро от Пловдив.

Напоследък повече чета ама то няма и какво да се пише толкова.Борето расте,разбира все повече неща и понякога е много весело,спира хората по улиците и им задава страшни въпроси от които аз се чудя къде да погледна.Миналия месец на два пъти за по седмица беше с дядо си на село,ние с баща и пътувахме доста служебно.На село има плаж има двор,весели съседи, животинки абе детски рай.Стягаме се за море към края на месеца,сега ходи в яслата,сборни групи са но нейната група е домакин и е добре.

Свате 

Днес Сиската се строполи на земята а бях до нея!Толкова бързо стана!След това не плака много,но аз се притесних доста.Гледях я,няма подуто.Оф така се уплаших!

Мини, напълно си права в разсъжденията си. Най-важното е, децата ни да са здрави. Възхищавам се на теб и други майки, борещи се с болести често. Аз, когато дъщеря ми е болна съм също болна
А иначи ако са някой застреляни децата, няма да ни е интересен живота


Хриска, това се случва при 99% от бебетата. Дъщеря ми също се изтърси от спалнята на непослан под и си дрънна главата. Ще стане математичка както казва баща й

Хрисе, честито ти бойно кръщене, както се казва! Дари като падна за пръв път аз плаках повече от нея! А тя по-скоро рева от уплах, отколкото от това, че се е ударила...Не се притеснявай - така растат децата.
Мини, и на теб ти се събра доста напоследък А относно палавите деца - моето не е от най-палавите, но също ми е трудно понякога, като няма кой да помага и едно дете не се отглежда лесно. Но толкова сме ги бленували тези деца, че сега е грехота да се оплакваме, живи и здрави да са да си ги гледаме!

Така си е, само да са здрави, няма кротко дете, аз не съм виждала такова, и ако видя ще си помисля, че горкото не е добре.
Днес си мислех какво ли им става на момичетата, които четат тайничко темата като гледат надцакването на кой детето е по-палаво.
Туто, ти си жена толкова изстрадала това дете, а от както се е родил само се оплакваш от него, наистина не го разбирам това. Откакто се роди малкия всеки твой пост е как баткото е палав и ти не можеш да кърмиш, ами никой не е обещавал да е лесно, да не говорим и за две деца с малка разлика. Замисли се, ако детето ти беше със Даун например и трябваше да го обгрижваш повече от новородения дали щеше да ти е по-лесно, или да си по-щастлива.
Отстрани е много лесно да кажеш- о, вижте я, нейните са кротки. Така е, лесно ми е на мен, безпроблемно забременяла, безпроблемно износила и родила, пък и кротки деца- какво повече можеш да искаш от живота.
Много пъти съм излизала извън нерви, нормално е, причинявала съм си на себе си болка, за да не посегна на детето, но много повече ме боли в нощите, в които стоя до нея и гледам как с мъка се надигат гърдичките й след поредния спазъм, да ставам по 15 пъти на вечер да броя вдишванията във минута, ухото ми да е станало слушалка, ръката почти термометър. Но да- моята е лесна, не ме гледайте мен, с тези две кротки деца.

За това ли ми изтрихте последния пост?

Да така е. Изстрадала съм го това дете и съм го чакала 40 г. Но проблема не е в това, че много се оплаквам от него. Работила съм в ОДЗ и знам какво говоря. Той наистина е много палав! За съжаление и аз като теб не спя откатко съм забременяла с него, а това значи от 2007г., защото имах киселини и се разхождах по цели нощи. Будя се по 20, 30 пъти на нощ и го проверявам как диша, дали се е отвил. Малкия не е толкова палав. Няма и да бъде! Гредам приятелки с момчета-имам 2 приятелки с по 3 момчета-няма такова. Проблема при мен е, че няма баба. Няма на кой да оставя и двете деца и да си почина поне 1 ден, а това наистина е проблем. Децата са си залепени за мен по 24 часа и мога да оставя само за 2 часа. Завиждам на майките, които си имат живи майки и свекърви!! Аз нямам! Завиждам страшно много на тези, които могат да си оставят децата за събота и неделя и да си починат. За това ви чета и вас понякога като обяснявате колко са ви палави децата, но на нашето е "торпедото". Така го наричат вече в квартала и ни съжаляват, че ни "разкатавал играта". Просто съм страшно изтощена вече, защото децата са с различен режим и това допълнително ме натоварва. Мъжът ми понякога се прибира и вместо да ми помогне ми заявява, че все едно го няма. Направо побеснявам и вече няколко пъти му казах тогава да се маха и че не ми е нужен щом не може да помага.. ЯВно не мога да се оплаквам, че е палаво детето щом съм го чакала толкова, а другите които пишат тук не са ли чакали и защо и те се оплакват. Една приятелка има момиче и ми каза, че ако има още едно иска да е пак момиче, защото като гледа как се гледат момчетата и се струва по-трудно. Тази приятелка живее на един етаж с една друга с 3 момчета и са почти непрекъснато заедно. Чудя се защо се обръщаш само към мен, че съм се "оплаквала" колко е палав. Не се оплаквам, а се хваля, защото това означава, че е умен. Гордея се с него и съм много щастлива, че е толкова палав!! Само че ми е страшно трудно заради липсата на помощ от баба...

Здрава, слънчева и приятна седмица !
Хриска, само първият път е толкова страшен- после започваш да плачеш само докато то плаче, а не то- 15 мин., ти- 1 час !
Момичета, не знам защо трябва да се мери кому колко е тежко и кой има и кой няма право да се оплаква...Всеки сам си знае за себе си какво му е, как го усеща и никой не може да влезе в глвата му...Не ми се струва и чак такъв грях да се "оплакваш"- човек има нужда да излее някъде емоцията...Не знам, струва ми се безсмислено да се "мери" кой колко е зле и кой какво право има или няма...Извинете, че се намесвам в чужд разговор, но като се започне този спор се чувствам адски неловко и ми иде да зарежа темата, а Бога ми, обичам да общувам с хората в този Форум...
Поздрави !

Да аз също бях втрещена от коментара на Мини по мой адрес, а съм се оплаквала май само 2 пъти до момента... За 2 години явно не е чак толкова. Поне като пусна търсачката излизат 2 пъти плюс последния -3 път. Това е постоянното ми "оплакване" откакто съм родила, а да  не говорим, че не съм писала въобще доста дълъг период. Честно казано имах доста дълъг период когато въобще не писах в Зачатие заради такива "коментари" и имам приятелки, които вече не влизат да четат в сайта.

Всеки мери със своят аршин или сит на гладния не вярва, това е истината.

Аз се чувствам като Туто с моето дете и най добре я разбирам, сам сама се справям с отглеждането на Тони, като изключвам също и баща му /той играе роля на съквартирант/. Загубих си работата, за да мога да си гледам болнавото дете ... не е нужно повече да се обяснявам. От друга гледна точка обаче и Мини е права в разсъжденията си, но не това е проблема в който се превръща. Просто ние майките на палави и/или болнави деца, сме изхабени от обгрижването им, тъй като нямаме абсолютно никаква помощ, включително и от бащата, но никой не ни е виновен за това разбира се. Иска ни се понякога да сме като другите "нормалните" и не ни се иска да сме на мястото на майките с болните дечица. Нашият татко като започне да се ядосва на палавият си син, винаги това му казвам, а ако беше болно дете, какво щеше да го правиш, ще го върнеш ли? Оставам винаги без отговор.
Просто и Хасан е човек и му се ще глътка въздух, ако ме разбирате.
И аз като Туто си мисля, че ако не тук, къде другаде да споделя, какво се случва с мен и моят син. Може и на никой да не му пука за нас, но аз се чувствам комфортно тук, е има и моменти когато не ми се пише дълго време, но нежеланието ми са от друго естество. Не са ни нужни упреци нито сочене с пръст си мисля. И не мисля, че само защото имаш дългоочаквано и изстрадано дете, това трябва да те спира да изказваш емоциите и страховете си.

туто, в днешното динамично време си мисля, че малко хора могат да разчитат на баби - дали живеят далече, дали вече са твърде възрастни и болни (или починали), дали са все още работещи и много заети и т.н.
Разбирам, че ти е трудно, но съм сигурна, че на повечето тук не им е лесно с две деца с малка разлика, а и ще дойде ден, в който всичко ще бъде по-лесно. 

Аз пък си мечтая някой ден да заживеем с доведените ми синове в един град и тогава ще си имам цели три бавачки. Но не трябва много да се мотаем, че току-виж съм станала баба и на мен ми връчат да гледам бебета преди моето да е пораснало.  

Здрави да са ни децата, а другото е бял кахър - спали, яли... нас кучета ни яли  
Много се възхищавам на жените, с деца, с малка разлика или близнаци / тризнаци. Само мога да си представям колко е трудно и едва ли реално го оценявам.

Аз имам нужда от съвет от майките на деца ходещи на ясла. Живот и здраве, от октомври и Теодор тръгва на ясла и се чудя как ще е с дневния сън. Към момента го слагам до мен на дивана прочитам една приказка и е заспал. От началото на седмицата реших, че трябва да го отучвам от приспиването (заради яслата) и живота ни стана олеле - аз нервна, детето заспива по 100 часа, ужасна история. Приятелки естествено ме съветват различни неща - едната казва "рева три дни по 30 мин и се научи", друга казва "в яслата гледат другите деца и си заспиват сами". Къде е истината според вашия опит? Ясно е, че са много различни децата, но мнение ще ми помогне. Да го тормозя ли изобщо детето или да си го приспивам?