Преди години,когато за пореден път видях света на хората грозен,а живота-несправедлив,уж случайно попаднах в едно ателие на реставратор.Усетих,че в това пространство(тесничко,но много топло и уютно),мога да стоя дълго и да ми е добре.Поисках го.Така започнах да се уча да рисувам,нещо съвсем ново и различно от моята професия.Това ме свърза с конкретни хора,конкретна информация и натрупвания,обединяващи изкуство,история и религия в едно.Част от същия този грозен свят.Фрагмент,който дори не подозирах,че съществува.Това в крайна сметка направи живота ми по-богат,по-пълен и иска ми се да вярвам,по-хармоничен.Но смисълът от преживяната болка,разбрах след години.Видях,че наред с цялата лошотия в същия този свят,други хора са вкарвали други неща заредени с красота,с радост и мъдрост.И им благодарих,че има заради какво да продължа!
Сега,разбира се, отново се гневя.И отново плача с малките,защото в повечето случаи са виновни големите...И с копнеж за неродените.Чакам ги да дойдат,въпреки всичко.Явно такъв е живота.Всякакъв.Иска ми се да е по-добър.Дано!