Ох, да ви кажа, права е Мели-няма смисъл да се хабим в борба с вятърни мелници. По този повод: преди около месец, след поредната изцепка на М.Бенатова пратих на 3-те най-тиражни жълти вестници следния текст, защото наистина ми писна, но не последва отговор. Пействам го за сведение само, а иначе-нямаше смисъл да се хабя, дет се вика.
Г-жо Бенатова,
Нямаше да седна да напиша това, ако Вие си бяхте учителствали кротко, вместо да разбърквате мозъците на народа и в тази, и в онази сутрин. /Да спре тоя Университет да ги бълва тези хиляди педагози – там в 90% влизат невлезлите никъде./ Но- взехте сериозно да ми пречите, г-жо Бенатова, заради Вас пак започнах да се задушавам, че живея тук. В рамките на три месеца се опитахте да внушите две страховити лъжи: че в България има „фабрики за хора” и че психичноболните са масови убийци, анонсирани с долнопробните заглавия „Деца по каталог” и „Болните убийци”.
***
Последното Ви прозрение, анонирано като „Лице в лице с параноята и смъртта” и филмът, излъчен като „Болните убийци”, бяха дъното на злонамерени, полу-грамотни прозрения на селска баба, обгърнати в жълтата пушилка на евтина кримка. Там Вие внушихте, че психичноболните са убийци, а гласовете на известни психолози, че параноидната шизофрения е най-лекия тип такава; че не бива да се слага знак за равенство между диагноза и престъпление, напротив- адекватното медикаментозно лечение, съчетано с психотерапия, дава ефект и най-вече - че психично болните живеят със страхотна стигма, която ги осъжда на скотски живот, бяха заглушени.
Уличният Ви език, използван като фон на нелепо използвани термини /преполагам-нарочно, съмнявам се, че сте такъв илитерат, въпреки че едно списание беше сканирало Ваш ръкопис, пълен с правописни грешки/, Ви направи за смях. Обяснявате „страха от тровене” и „преследването от демони” сякаш тълкувате най-модерната невротрансмитерна теория за допамина. Мисловните Ви напъни /чрез механизми на генерализация, погрешно логически заключения, базирани на единични и нетипични случаи/ в края на краищата целят едно - да заблудят, че психичноболните са убийци. Твърдение, колкото невярно, толкова и опасно.
Фашизираните идеи, с които заклеймявате тази група хора, която се нуждае от сериозна социална подкрепа, а не от лов на вещици, са по-нечовеколюбиви и от най-стряскащите тоталитарни такива. Въобще, изумява ме натрапващата се омраза към болни, унизявани и заклеймявани хора, натикани в канализацията на градското ни съзнание именно от такива като Вас – като флагман - и бездушна администрация - като изпълнител, разбира се. Затова Вие винаги пробутвате на първа линия важен, обществено-значим проблем - като липсата на регистър в случая, но не на това е посветен по същество материалът Ви, а на насаждането на страх и омраза. Той е като евтин трейлър на филм на ужасите с много монтаж, който ние с удоволствие трябва да гледаме и да треперим, видите ли, от лудите. Това не е разследване, а преследване на демони, май витаещи във Вашата, а не в на болния, глава. Там нещата са доста по-сериозни.
***
Така наскоро постъпихте и с хората с репродуктивни проблеми чрез филма си „Деца по каталог”. Създадохте огромна мистификация, заблуждавайки обществото с внушения, че бебетата ин-витро са създадени с купени донорски яйцеклетки, че хората, които имат деца чрез асистирана репродукция са някакви модерни престъпници, че в ин-витро клиниките няма никакъв контрол и че специалистите в тази област са посредници и комисионери при търговия на черно, че дарителството на яйцеклетки е равнозначно на продажба на ембрион, а не най-благороден акт. Тук Вие поставихте на колене всички борещи се с ниското възрастово ограничение при ин-витро и нуждаещите се от донор. Унизихте цялото пациентско /270 000 двойки по статистика/ и лекарско съсловие. Вместо да направите филм за тяхната борба и да им помогнете с поставянето на въпроса за неясната регламентация на донорството на яйцеклетки, Вие се подиграхте с мъката им. С лека ръка зачеркнахте тоталния и грандиозен успех в борбата със стерилитета на институционално и социално ниво. Една от малкото добри и щастливи промени, които направи шепа хора. Въпреки Вас. Творческия размах на този филм, чрез нагледни сравнения между жени, подложени на хормонална стимулация и мътещи кокошки, полятял на крилете на фрази като „осиновяване на ембрион”, „бълване на яйцеклетки’ и т. под. малоумни словосъчетания, е емблематичен за работата Ви. Внушаваща страх и отвращение. В този материал обаче, има и нещо симптоматично: неистов фройдистки страх от акта на зачеване, който вместо като божествена среща, е изобразен като варварска сделка. Ненапразно някои психолози са Ви предложили професионалната си помощ. А други са Ви казали, че и целият свят да свърши, сиреч - всичкия донорски материал вкупом, никога не биха приели Вашия такъв.
***
Вие дори не заслужавате коментарът на когото и да е, тъй като си спечелихте името на журналист с амбиции в сферата на шока и манипулацията. /Има лекари, втрещени от сложените им в устата думи/. Вие знаете, че има хора, които са жертвали напълно личния си живот, за да помагат на тези групи хора и които сте разочаровали с неграмотното и тенденциозно представяне на проблемите. Но това е бял кахър. Вие се опитвате да пречите на нормалния живот на самите засегнати, колкото и различен да е той от Вашия, вкарвайки ги в генерални, страшни, неверни категории. Докато Вие се опитвате да заличите границата между престъпление и болест в умовете на хората, а вас Ви преследва сянката на Ханибал Лектър, няма да се полагат подобаващи грижи за хората с психични разстройства и няма да има адекватно отношение към репродуктивните технологии, и Вие прекрасно знаете това. Не разбирам защо искате да живеете в такава държава.
Моля Ви, когато следващия път се захванете, а вероятно главата Ви гъмжи от медицински прозрения, впримчени в криминален сценарий, да опорочавате нечие щастие, да съсипвате нечия борба и т.н., прочетете нещо по въпроса. Това, за съжаление, едва ли ще Ви помогне, имайки предвид чисто човешката Ви нагласа и търсения.
Останете със здраве!
Ваня Александрова
