Здравейте, нова съм във форума и не знам как да започна. По принцип не пиша в интернет,но бих искала да разкажа моята история и да разбера дали някой е преживял нещо подобно на мен, и как се справя. И така:
Омъжих се млада за голямата си любов. Годините минаваха, аз не забременявах.Докато след 5 години брак, вече решихме, че е време да отидем на лекар. Оказа се, че бившият ми съпруг има азоспермия. Това беше голям шок и за двама ни. Не знаех как да го успокоя, обичах го много. Когато той плачеше, и аз плачех с него.Когато даваха бебета по телевизията, изгасвахме телевизора. Страдахме и двамата, никога не го оставях сам, подкрепях го по всякакъв начин. Д-р Коларов в Майчин дом ни предложи начин за решаване на нашия проблем-инсеминация. Не приехме веднага, обмисляхме го/поне аз така мислех/, толкова много исках да имам собствено дете....но бях готова на всичко в името на любовта си...ако съпругът ми не искаше, и аз не исках. Толкова сляпа и глупава съм била, че ме е срам от себе си. И...приехме. Ходех винаги сама на процедурите,съпругът ми никога не ме придружи-аз го оправдавах,че може да страда и да се измъчва ,и не настоявах. Забременях. Наложи се по-голямата част от бременността да изкарам в болницата. Заболя ме, когато съпругът ми каза, че не обича да ходи по болници и не идваше често, но преглътнах и това.
Имам прекрасна дъщеря.Тя е моето чудо.И моето щастие.
Докато преди няколко месеца получих най-жестокия урок в живота си. Докато чистех, някой писа на екс-съпруга по скайп. Любопитството ми надделя, седнах да чета и ....това бе краят на този брак.Винаги му се бях доверявала безгранично.И сега си плащам за това, че бях сляпа. Оказа се, че той си има различни интимни приятелки, но не ме заболя толкова от изневярата, а от обидните думи , с които ме наричаше.Този мил човек, за когото смятах, че общите ни проблеми са ни сближили и укрепнали брака ни, се оказа, че ме мрази. Че никога не е бил щастлив с мен, че бракът е бил по сметка. За да се измъкне, за да има по-добър живот. Лъгал е приятелките си , че аз имам проблеми със забременяването, че съм напълняла поради това, че не искам второ дете, даже с една от тях е искал да създаде семейство и да вземе детето да живее с тях. Когато се разведохме, ми призна, че той и родителите му са знаели още преди брака, че той има проблеми и че може да е стерилен. Щях да умра на място. Казват , че това , което не ни убива, ни прави по-силни. Не знам дали съм по-силна, но определено не мога да намеря дума, с която да опиша чувствата си.
Нима съм виновна, че съм изкарвала повече пари.... Това го подтискало, но не му е пречило да праща на приятелките си снимки от местата и хотелите , които посещавахме, с коментари , че са прекрасни и тук истински си почива, разбира се единствения недостатък било моето присъствие...
Не съм сигурна дали изобщо обича детето. Среща се често с нея, звъни и всяка вечер почти, но според мен просто се опитва да я манипулира и да я използва...за да има възможност да се върне един ден при "златната си кокошка"...може и да не съм права, но за мен, човек който е в отпуск, и нито един ден от този отпуск не прекарва с детето си , не е искрен...
Чудя се как да постъпя..дали един ден да и разкажа, че тя е дъщеря не на този човек, а на някой студент по медицина, може би...Не знам как да постъпя...
Но съм като героиня от сапунен сериал... Част от неговите жени се свързаха с мен- някои ме обиждаха, други ми се подиграваха...А аз просто много го обичах. И за мен той беше бащата на детето ми, не донорът, но сега...Затворих се в себе си, не вярвам на мъже, и съжалявам , че така протече живота ми. Ако не бях толкова влюбена, може би нямаше да съм толкова глупава, може би щях да имам друг мъж и още няколко деца.
Защото единственото, за което съжалявам, е че може би изгубих шанса си да имам други деца и моето съкровище ще остане без братчета и сестричета, а може би не - вероятно има някъде такива, но никога няма да се запознае с тях, направо ще се побъркам
